Решение № 10046 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 6/05.01.2021г. на Административен съд Варна по административно дело 2306/2020 г., с което е прогласена нищожността на заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 298-ФК/12.10.2020г. на началника на отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него съдът не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК да му укаже необходимостта от събиране на доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка, за установяването на компетентността му за издаване на обжалвания административен акт. Представя писмени доказателства за делегиране от изпълнителния директор на НАП на главния секретар на определени правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията, включително определянето по реда на чл. 84 ЗДСл на заместник на отсъстващ държавен служител, както и доказателства за отсъствието на органа по приходите, овластен от изпълнителния директор да налага ПАМ по ЗДДС. Изразява убеждение, че с тези информационни източници се установява компетентността на издателя на ЗНПАМ. Иска отмяна на решението, включително в частта за разноските и отхвърляне на оспорването срещу ЗНПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Луна 89 ЕООД не изразява становище по неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Варна заповед по отношение на Луна 89 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект кафе-аперитив в гр. Варна, ул. Георги Бенковски 44 за срок 20 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон при извършена покупка на храни и напитки на обща стойност 14.50 лева на 11.10.2020 г., за която е платено в брой. Плащането е прието от Д. Христова сервитьор. Органите по приходите са установили и положителна касова разлика в размер 332.90 лева при касова наличност 532.90 лева и маркирана сума от въведени пари в касата 200 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано със стойността на неотчетената покупка, наличието на положителна касова разлика и местоположението на обекта; защитата на обществения интерес и предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения; нуждата от промяна в организацията на работа на търговеца. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на ЗНПАМ и са присъдени на жалбоподателя деловодни разноски в размер 550 лева. Като порок на акта, засягащ валидността му, съдът е възприел липсата на материална компетентност на издателя му. По установяванията на инстанцията по същество заповедта е издадена от К. Ангелов, посочен в нея като началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В акта се съдържало и позоваване на заповеди ЗЦУ-928/15.07.2018 г. и ЗЦУ-1148/1148/25.08.2020 г., като основание за издаване на ПАМ от конкретното длъжностно лице с функциите на орган по приходите. Като част от преписката била представена само първата заповед, с която главният секретар на НАП нареждал при отсъствие на държавния служител Б. Генова на длъжност началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП длъжността да се изпълнява от К. Ангелов на длъжност началник сектор Мобилни групи Варна в отдел Оперативни дейности Варна, дирекция Оперативни дейности Варна в ТД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Липсвали доказателства за отсъствието на Б. Генова на 12.10.2020 г., както и за делегирането на правомощия на главния секретар на НАП от изпълнителния директор на агенцията за определяне на лице компетентно да налага ПАМ при отсъствието на титуляра. Извън преценката си за недействителност на ЗНПАМ заради липса на компетентност на издателя ѝ, съдът е направил констатации и е формирал правни изводи по другите основания по чл. 146 АПК.Приел е, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Налагането на мярката съответствало на целта на закона за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения. Определянето на срок на мярката било съразмерно предвид местоположението на търговския обект, площта му, реализирания оборот и установената касова разлика. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Основателно е оплакването на касатора за противоречащо на процесуалния закон бездействие на първостепенния съд да даде указания на ответника в първоинстанционното производство за дължимото представяне на доказателства от значение за решаването на спора. След като в тежест на административния орган е да установи спазването на законовите изисквания при издаването на акта, а в обхвата на съдебната проверка са всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК /вж. чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК/, включително това за компетентността на издателя на акта, то съдът е дължал процесуалната активност по чл. 163, ал. 3 АПК да укаже на носещата доказателствената тежест страна необходимостта от събирането на доказателства. Вместо това съдът е констатирал отсъствието им като част от административната преписка и е приложил правилата на доказателствената тежест. Затова и във връзка с касационните основания са представените с касационната жалба писмени доказателства /вж. чл. 219, ал. 1 АПК/. От приетите в хода на съдебното дирене в касационното производство писмени доказателствени средства се установява отсъствието на Б. Генова в периода 01-13.10.2020 г. заради ползването на отпуск за временна неработоспособност, разрешен от органите за медицинска експертиза и оформен с болничен лист Е 202023133584. Заместването на отсъстващия държавен служител е разпоредено от главния секретар на НАП с обсъдената от административния съд заповед ЗЦУ-928/15.07.2018 г. На главният секретар са възложени отделни правомощия на орган по назначаването по реда на чл. 6, ал. 2 ЗДСл със заповед ЗЦУ-806 от 08.07.2015 г. от органа по назначаването по чл. 13, ал. 1 ЗНАП. А съдът, макар и в противоречие с правилото на чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се е позовал на служебното си познание за възлагане от изпълнителния директор на НАП на Б. Генова, като началника на отдел Оперативни дейности правомощието за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Действащото като заместник на Генова длъжностно лице Ангелов е притежавало материалната компетентност за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС и издаденият от него административен акт е валиден. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд по останалите основания за законосъобразност на административния акт по чл. 146 АПК. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 11.10.2020 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Положителната касова разлика сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Мерките по 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са насочени към предотвратяване на други нарушения, поради което съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Съществуват относими към определяне на срока на ПАМ мотиви в заповедта за налагането им, които съдът е обсъдил правилно. Описан е начинът на организиране на отчетността на търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която надвишава многократно стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определяема при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към положителната касова разлика. В случая съотнесена към отчетения дневен оборот стойността на неотчетената касова продажба на стоки е около 7.25 %, което е определящо за решението да се наложат ПАМ за срок около средния размер. По-кратък срок би бил несъвместим с наличието на значителна положителна касова разлика, която е 166.45 % от отчетения дневен оборот. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗНПАМ. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 200 лева - по 100 лева за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ /не е поискано присъждане на платената държавна такса за касационното обжалване/. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение