Решение № 9290 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2019 г.

Решение № 9290 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите- С. чрез юриск. В. П. срещу решение № 1219 от 07.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3435/2018 г. по описа на Административен съд- П.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения от "Вижън Център "ЕООД със седалище гр. П., ЕИК ********* срещу НАП иск с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, НАП- С., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, "Вижън Център" ЕООД със седалище гр. П., редовно призован, се представлява от адв. Хаджиева, която оспорва касационната жалба на НАП-С., а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, развити подробно в писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно размера на присъденото обезщетение и началния момент на начисляване на законната лихва. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по предявен от "Вижън Център"ЕООД със седалище: гр. П., ЕИК ********* срещу Национална агенция по приходите – гр. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2161 лв, съставляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № Р-22221415001180-092-001/19.04.2016 г. и изготвяне на жалба пред по-горестоящия административен орган срещу последвалия го ревизионен акт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на Решение № 1291/28.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АС- П. е осъдил Национална агенция по приходите – гр. С. да заплати на "Вижън Център"ЕООД –гр. П. сумата от 2161 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи платено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад /РД/ № Р-22221415001180-092-001/19.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- С. и жалба срещу Ревизионен акт № Р-22221415001180-091-001/14.05.2016 г, издаден от орган по приходите в ТД на НАП- С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на Решение № 1291/28.07.2016 г. на директора на Д"ОДОП"- С. при ЦУ на НАП до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 733 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че така предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претендират се вреди от отменен като незаконосъобразен ДРА по реда на задължителното по ДОПК обжалване пред по-горестоящия административен орган. Със свое Решение № 1291/28.07.2016 г. по-горестоящият административен орган, директорът на Дирекция"ОДОП" – С. при ЦУ на НАП, е отменил частично Ревизионен акт № Р-22221415001180-091-001/14.05.2016 г по отношение установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2014 г. / 95 131, 57 лв главница и 13 682, 11 лв лихва/, като е оставил без разглеждане жалбата в останалата й част поради липса на правен интерес. С. е приел, че по отношение главната претенция на ищеца за вреди по ЗОДОВ – платената за адвокатско възнаграждение в рамките на производството по изготвяне на възражение срещу РД и обжалване на ДРА пред по-горестоящия административен орган сума от 2161 лв, са налице всички материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ– налице е отменен като незаконосъобразен от по-горестоящия административен орган данъчен ревизионен акт, доказано е реалното настъпване на вредата- уговорено и платено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2016 г. адвокатско възнаграждение, осчетоводено по надлежния ред при ищцовото дружество и включено в годишната данъчна декларация на адвоката за 2016 г. /видно от приета по делото съдебно-счетоводна експертиза/ и същата сума се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен ДРА, доколкото е платена при и по повод издаването му и необходимостта от оспорването му. По горните съображения АССГ е уважил изцяло предявения иск за сумата от 2161 лв главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на по-горестоящия административен орган до окончателното й изплащане. Решението на АССГ е валидно и допустимо, но частично неправилно по отношение определения размер на присъденото обезщетение. Неоснователни са развитите от НАП-С. в касационната жалба доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в неправилния правен извод за това, че платеното адвокатско възнаграждение в производство по задължително административно обжалване по реда на чл. 156 от ДОПК съставлява реално претърпяна вреда, доколкото адвокатската защита в този случай не е задължителна – от една страна, а от друга - липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отменения ДРА, тъй като плащането на сумата се основава пряко на сключения договор за процесуално представителство. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите в мотивите на съдебния акт доводи на съда относно наличието на всички изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /въпреки липсата на разграничение за атакуването на РД или ДРА е платено възнаграждението и въпреки наличието на договор за правна защита и съдействие, който не разкъсва пряката връзка между платената сума и отменения ДРА/, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилно и в съответствие с т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС е определен и началния момент, от който се дължи законната лихва – датата на влизане в сила на отменителното решение на по-горестоящия административен орган. Основателни обаче са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно определяне размера на дължимото обезщетение. Неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно своевременно направеното от ответника в исковото производство възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което се претендира като обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС " възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай са изготвени възражение срещу РД и жалба срещу РА, но без процесуално представителство в открито заседание, каквото не се провежда пред по-горестоящия административен орган Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в своя защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Не може да се приеме обаче, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи към минимума по чл. 6, т. 8, б. "д" от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в относимата към уговаряне и плащане на възнаграждението редакция/ – 710 лв, доколкото характерът и съдържанието на извършената професионална дейност по изготвяне на възражение срещу РД и жалба срещу РА надхвърля по степен на сложност изготвянето на облигационни и вещно-правни договори. Предвид гореизложеното справедливия и обоснован размер на дължимото обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с ТР № 1/15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС в случая следва да бъде определен на 1500 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решение № 1291/28.07.2016 г. на директора на Д""ОДОП"-С. до окончателното й изплащане, а съдебното решение за сумата над 1500 лв до пълния присъден размер от 2161 лв като неправилно следва да бъде отменено и искът за тази разлика – отхвърлен като неоснователен. При този изход от спора сумата за присъдени в първоинстанционното производство в полза на ищцовото дружество съдебни разноски следва да бъде намалена от 733 лв на 509 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение