Решение № 2591 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2013 г.

Решение № 2591 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вен инвест-В" ООД против решение № 2500 от 19.10.2012 г. по адм. дело № 2094/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № ВА-3/26.05.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, с което е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на "Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 вятърни генератора в землищата на с. Видно, с. Иречек, с. Могилище и с. Селце, община Каварна и в землището на с. Гурково, община Балчик". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което жалбите против акта на директора на РИОСВ - Варна да бъдат отхвърлени. Претендира и направените по делото разноски. Постъпила е и частна жалба от Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив против определение № 5936/14.12.2012 г. по адм. дело № 2094/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането на сдружението за допълване на постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане на такива на страната. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като му се присъдят направените пред първата инстанция разноски. Ответникът - директорът на РИОСВ - Варна не изразява становище по касационната и по частната жалба. Останалите ответници също не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Оспореното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд - Варна приема, че решението на директора на РИОСВ - Варна е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите в доклада за оценка на въздействието върху околната среда пропуски във връзка с анализа на кумулативния ефект на инвестиционното предложение с вече осъществените и одобрени проекти за изграждане на вятърни генератори в района. Този извод на съда е направен, без да са обсъдени всички факти и доказателства, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства и без да са събрани необходимите доказателства. В нарушение на чл. 171, ал. 1 от АПК представеният доклад по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение не е обсъден изцяло. Не са взети предвид съображенията в раздел V, т. 5.2 и т. 7.2 от доклада, в които е направен анализ на очакваното кумулативно въздействие на инвестиционното предложение и съществуващите или в процес на реализация други инвестиционни предложения с такъв характер върху орнитофауната и върху акустичната среда в района. Освен това не са събрани доказателства за изясняване на приетите за относими към предмета на делото факти и обстоятелства. При преценка, че от съществено значение за разрешаване на спора е разстоянието, на което предвидените с инвестиционното предложение вятърни генератори се намират от вече изградените в района, съдът следва да прояви процесуална активност и да събере доказателства в тази насока, включително чрез назначаване на експертиза. В случая в нарушение на нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК такива доказателства не са събрани, а заключението на допусната съдебно-техническа експертиза установява само местоположението и разположението на вятърните генератори, предвидени с инвестиционното предложение, но не и разстоянието между тях и вече изградените. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК е нарушена и при преценката за относимостта и компетентността на заключението на вещите лица по допусната екологична експертиза. Изводът, че заключението на експертите не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено, без да е взето предвид заключението на техническата експертиза относно местоположението на съществуващите вятърни генератори, е направен, без да са съобразени конкретните задачи, поставени на вещите лица, в които съобразяване с изводите на техническата експертиза не е предвидено. Освен това при преценка, че заключението е непълно или не изяснява спорните по делото въпроси, съдът следва да постави допълнителни задачи на вещите лица, което в нарушение на нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК не е направено. При тези процесуални нарушения изводите на съдебния състав за неспазване на чл. 141а от Наредба № 14/2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията и за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел. електрическа енергия, както и за липсата на анализ на кумулативния ефект на инвестиционното предложение с вече изградените в района са направени без да са събрани доказателства в тази насока. Освен това в случая оценката за взаимовръзката на инвестиционното предложение с други предложения и дейности в района е направена с вземането на решение да се извърши оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение съгласно чл. 93, ал. 4, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (решение № ВА 51-ПР/2010 г. на директора на РИОСВ - Варна). Ето защо изводите на съда за отрицателно въздействие на инвестиционното предложение съвместно с вече реализираните, следва да бъдат подкрепени с доказателства, каквито в случая не са събрани. Допуснатите от съда и посочени по-горе нарушения на разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на всички доказателства, а от друга страна не са събрани доказателства за всички приети от съда за релевантни факти и обстоятелства, т. е. решението е постановено без спора да е изяснен от фактическа страна. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прояви процесуална активност и да събере доказателства за релевантните факти и обстоятелства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното решение на директора на РИОСВ - Варна, респ. за основателността или неоснователността на подадените жалби, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. Частната жалба на Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив е недопустима. С отмяната на съдебния акт се възстановява и висящността на съдебното производство относно разноските, като при новото разглеждане на делото страните ще могат да отстранят допуснатите процесуални пропуски във връзка с претенциите в тази насока. С това отпада и правния интерес на жалбоподателя Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив да оспорва определението, с което е отказано допълване на съдебния акт в частта за разноските, тъй като при новото разглеждане на делото този въпрос ще бъде разрешен, съобразно изхода на спора. Поради това подадената от сдружението частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските и пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,