Решение № 16182 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2012 г.

Решение № 16182 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален пълномощник, против Решение № 670/20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 167/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1899/22.12.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е определено по ЕАД № 10BG003000Н0042554 от 29.03.2010 г. допълнително задължение за ДДС в размер на 589.38 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 29.03.2010 г. до датата на погасяване на задължението. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в депозирано писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е решение № 1899/22.12.2011 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което е установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция от "Садат" ООД, гр. Пловдив по ЕАД от 29.03.2010 г. и е определено публично държавно вземане в размер на 589.38 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 29.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 29.03.2010 г. "Садат" ООД е осъществило внос от Турция на стоки по ЕАД № 10BG003000Н0042554, поставени под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление". За стоките е представена издадена от турския доставчик инвойс фактура № 301578 от 26.03.2010 г. на стойност 677.25 евро, на базата на която е декларирана митническата стойност, определена на сумата от 1 324.95 лв. Поради възникнали съмнения в митническите органи за занижаване на декларираната митническа стойност, от вносителя на стоките са изискани допълнителни доказателства за определянето й, като същият е представил договор с турския търговец и фактура за осъществената от него последваща продажба на внесените стоки. При извършена проверка по линия на международния обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е установено, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура с идентичен номер, но с различна стойност, а именно - 2800 щатски долари и е отразено различно условие за доставката- FOB GEBZE. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, Началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност е в размер на левовата равностойност на 2800щ. д., възлизаща на сумата от 3 989.75 лв., към която на основание чл. 32, § 1, б. " д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. са прибавени и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 281,74 лева. При тези фактически установявания, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Този извод е обоснован с липсата на ангажирани доказателства за спазване на предвидения в чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета ред за определяне на митническата стойност. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалваното решение намира, че то е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 02.04.2007 г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с нормите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в хипотезите на б. "а" до б " г". Действително, по делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи на основание чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ, но при неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, правилен е изводът на съда, че не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, върху административния орган лежи задължението да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, в частност - че платената или подлежаща на плащане цена е в размер на 2800 щатски долара. При липсата на доказателства в тази насока - платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, проверка в счетоводството на вносителя, експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, както и неоспорване на представената квитанция за плащане, то обоснован е формираният от административния съд правен извод, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платената цена. В негова подкрепа са и представените с касационната жалба писмени доказателства - извлечения от счетоводството на дружеството, които също не са оспорени от касатора и кореспондират с останалите събрани писмени доказателства. Ето защо, като е приел, че с обжалваното решение митническият орган незаконосъобразно е определил нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната и въз основа на нея е определил публично държавно вземане в размер на 589.38 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 29.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на представени доказателства за направени от ответника разноски пред касационната инстанция, на същия не се и присъждат такива. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,