Решение № 16786 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2011 г.

Решение № 16786 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пенка Петрова Динкова от гр. Батак, чрез пълномощниците адв. Ташкена Колчева и Илия Колчев, против решение № 103/1.03.2011 г., постановено по адм. дело № 739/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № К-5329/9.11.2010 г. на и. д. директор на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 261/15.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, писмени бележки и в съдебно заседание, и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Пенка Петрова Динкова против решение № К-5329/9.11.2010 г. на и. д. директор на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 261/15.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 07.01.2009 г. до 27.03.2009 г. в размер на 833,75 лв., от които 651,42 лв. главница и 182,33 лв. лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Петя Димитрова Динкова, тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 397/7.10.2010 г. на РУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че детето на жалбоподателката - Петя Димитрова Динкова, родено на 7.04.2007 г., е настанено в детско заведение - ОДЗ "Катя Ванчева - гр. Батак, през периода от 7.01.2009 г. до 27.03.2009 г. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за този период. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 12.01.2008 г. до директора на РУСО изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След като детето е настанено в детско заведение е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, при които парично обезщетение не се изплаща. Във връзка с изложените в касационната жалба съображения относно изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение, следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя напълно изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и сл. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли /отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г./, съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 6.12.2008 г. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според която парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. Доводите, че детето е прието само за получаване на храна, правилно са преценени като неоснователни предвид обстоятелството, че молбата е подадена за настаняване в детското заведение, а не само за получаване на храна от детската кухня. Дори и при положение, че записването на детето в група от детската ясла е бил единственият начин да се получава храна от детската кухня, майката би следвало добросъвестно да уведоми административния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата от значение за правото й на обезщетение. Недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при изпълнение на предвидените в разпоредбата предпоставки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,