Решение № 6931 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2010 г.

Решение № 6931 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Димитрина Цветанова Ситарска от гр. София и от Милка Цветанова Райкова от с. Иваняне, СО, против решение № 1958/15.06.2010 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. дело № 1463 по описа му за 2010 г., с което са отхвърлени като неоснователни, жалбите им против заповед № РД-50-09/22.01.2010 г. на кмета на район Банкя", обективирала отказ за нанасяне на кадастралната основа на п. и. пл. № 307, от кв. 2, кад. Лист А-4-8-Б, по плана на в. з. "Бели брег", гр. Банкя, поради съществуващ спор за материално право. Съдебният акт, видно и от двете касационни жалби, се счита неправилен, поради нарушения на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост, претендира се отмяната му. Сочи се, че твърденията на ответника Мариян Соколов - за засегнат с претенцията за попълване интерес досежно собствения му имот, са голословни. Съдът не е обсъдил всички относими доказателства, не е индивидуализирал имотите, не е назначил експертиза, която да изготви комбинирана скица - от която да е видно дали възстановеният на жалбоподателите имот попада върху този, претендиран за собствен на Соколов. В съдебното заседание касационните жалби се поддържат чрез адв. Цоков, по изложените в тях и в писмени бележки съображения. От ответните по жалбите страни - Мариян Соколов се явява лично, оспорва жалбите, кметът на СО, район "Банкя", не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуален представител, с характер на писмена защита и доводи за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Акентува се, че съдът може, но не е длъжен да назначава експертиза, имотът с възстановена собственост е индивидуализиран в достатъчна степен. Налице е спор за материално право, който следва да се разреши от съответния съд, с оглед което касационни основания за отмяна на решението не са налице. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си същите са неоснователни. За да приеме посочения правен резултат против постановения отказ за попълване на кадастралната основа на възстановения в стари реални граници имот, съгласно решение № 5167/20.02.2004 г. на ОСЗГ - Овча купел, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразността му, отчитайки постъпило своевременно възражение от ответника, /с твърдения за засягане на собствения му имот от изготвения проект за попълване на кадастъра/, проследил е относимата в случая правна уредба и в тази връзка - липсата на подписан акт за непълноти и грешки. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Правилна е преценката за законосъобразност на отказа, изложените в решението изводи са обосновани, изведени са въз основа на точна преценка на доказателствата, с оглед което се възприемат изцяло. Оспорвайки отказа, жалбоподателите не са поискали събирането на допълнителни доказателства, включително и допускането на експертиза, с оглед което собственото си бездействие в хода на процеса, с касационната жалба се опитват да представят като процесуално нарушение, водещо до порок в съдебния акт. В тази връзка следва да се подчертае, че непълнотата на доказателствата не е призната от законодателя като касационно основание за отмяна. Доводът, че не е налице спор за материално право, е несъстоятелен, при наличие на изрично възражение, неподписан акт за непълноти и грешки и очевидно, с оглед изготвения проект - с нанасяне на възстановения имот, при засягяне на имоти ХI-776,779 и Х-779 по плана от 1967 г., записани на наследодателя на ответника в касацията. Оплакването, че последният притежава имот в друга местност също не води до основание за касиране - то ще следва да се изследва и обсъжда подробно в евентуално гражданско производство като индиция за идентичност на местности. В настоящия административен процес е достатъчно да се съпостави изготвената скица - проект и представената от възразилото лице скица № 3523/69 г., от които е видно, че възстановеният имот се нанася върху имот 779, за който се твърди собственост от страна на ответника. В случая точно и в съответствие с доказателствата съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като не са налице условията за изменение на КК с попълване на нов имот. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,