Решение № 12192 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10476/2016 г.

Решение № 12192 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10476/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника юриск. Д. Б., против решение № 104 от 08.07.2016 г. по адм. д. № 395/2015 г. на Административен съд - С., с което по жалбата на "Пастир 11" ЕООД, гр. С. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/9650/20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е върната преписката на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по заявление УИН 20/210514/90114, подадено от "Пастир 11" ЕООД със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението в двумесечен срок от влизането му в сила. Със същото решение е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Пастир 11" ЕООД разноски по делото в размер на 1950 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че административният орган не е установил и не е събрал относимите за административното производство факти, поради което отказът от финансово подпомагане, обективиран в процесното писмо е незаконосъобразен. Твърди, че съдът е черпил аргументите си само и единствено от заключението на повторната експертиза и неправилно е стигнал до извода, че отказът за изплащане на финансова помощ е опроверган в хода на съдебното производство. Излага, че от резултатите от проверката на място, на която е присъствал и бенефициера е видно, че голяма част от площта на парцелите е заета от орлова папрат, дървесна и храстовидна растителност, каквито са и изводите на първоначално назначената СТЕ. Излага, че административният съд е направил избирателна и тенденциозна преценка на събраните доказателства и е формирал правни изводи, които не кореспондират с фактическата обстановка по делото и с въведените нормативни изисквания. Моли, да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се присъдят направените разноски за двете инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - "Пастир 11" ЕООД, гр. С., чрез пълномощник адв. С. Р., с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че съдът е анализирал приетите писмени доказателства и заключението на назначената в хода на съдебното производство повторна техническа експертиза и правилно е установил правнорелевантните факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо. Смята, че в случая релевантно е писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно което според изменението в Наредба № 3/23.08.2011 г., при заявени за подпомагане парцели като постоянни пасища единствено по мярка 213, същите не е задължително да попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", но задължително трябва да се намират във физически блокове с начин на трайно ползване: пасища, мери и ливади, естествени пасища и ливади, горски ливади и пасища, и да попадат в обхвата на обявена зона по Натура 2000, включени към приложение № 1 към чл. 6 от Наредба № 3/23.08.2011 г. Счита, че съдът правилно е преценил, че с изменението на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/2011 г. /ДВ, бр. 65/2011 г., в сила от 23.08.2011 г./ законодателят е приел, че допустима за подпомагане площ по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000 и тези парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Сочи, че процесните площи, стопанисвани от "Пастир 11" ЕООД са били заявени само по мярка 213, като постоянни пасища и попадат изцяло в обхвата на обявена зона по Натура 2000, следователно покриват критериите, визирани в цитирания законов текст и писмото на МЗХ до ДФ"Земеделие". Смята, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 104 от 08.07.2016 г. по адм. д. № 395/2015 г. на Административен съд - С., по жалбата на "Пастир 11" ЕООД е отменено Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/9650/20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е оторизирана сумата от 0 лева за декларирани площи в защитена зона от Натура 2000 от група А - постоянни пасища и е наложена санкция за бъдещ период по Натура 2000 в размер на 25 040,78 лв., върната е преписката на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Пастир 11" ЕООД разноски по делото в размер на 1950 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, предвид несъобразяването на административния орган с нормативните изисквания и дадените задължителни указания с писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на МЗХ. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да прецени допустимостта на заявените парцели съгласно разпоредбите на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/2011 г. /ДВ, бр. 65/2011 г., в сила от 23.08.2011 г./ по отношение на постоянни пасища с площ на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000, действала към момента на процесния период. Съдът е приел, че представеното по делото писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на министъра на земеделието и храните, дава указания за единен подход при извършване на административни проверки и проверки на място от Техническия инспекторат към ДФЗ и съгласно което във връзка с изменението в Наредба № 3/23.08.2011 г., при заявени за подпомагане парцели като постоянни пасища единствено по мярка 213, същите не е задължително да попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", след като се намират във физически блокове с начин на трайно ползване: пасища, мери и ливади, естествени пасища и ливади, горски ливади и пасища, и ако попадат в обхвата на обявена зона по Натура 2000, включени към приложение № 1 към чл. 6 от Наредба 3/23.08.2011 г. Съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е установил и не е съобразил релевантните за административното производство факти, поради което е отменил отказа от подпомагане и изпратил преписката за ново произнасяне от ДФЗ по заявление УРИ 20/210514/90114 на оспорващото дружество при съобразяване с указанията, дадени в писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на министъра на земеделие и храните. Обжалваното решение е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че "Пастир 11" ЕООД гр. С. е подало заявление за кампания 2014 г. регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 535999 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за подпомагане единствено по мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000" и плащания, свързани с директива 2000/60 на ЕС за земеделските земи, общо в размер на 232,27 ха. като всичките деветнадесет парцела се намират в землищата на четири населени места: с. Ж., с. И., с. Т. и гр. С.. Осем от тях с площ 115,38 ха попадат в защитена зона Котленска планина, а останалите единадесет парцела с площ 116,99 ха попадат в защитена зона Сините камъни - Гребенец. С Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/9650/20.11.2015г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е оторизирана сумата от 0 лева за декларирани площи в защитена зона от Натура 2000 от група А - постоянни пасища. В приложена таблица към уведомителното писмо имотите в защитена зона Сините камъни - Гребенец е посочена установена разлика между декларираната площ - 116,99 ха и установената площ след извършени административни проверки и проверки на място на БЗС - 73,39 ха, като процента на наддеклариране е 59,41 %, а за имотите в защитена зона Котленска планина е установена разлика между декларираната площ - 115,38 ха и установената площ след извършени проверки на БЗС - 52,21 ха и съответно процент на наддеклариране - 100 %. Въз основа на това на жалбоподателя е оторизираната за изплащане сума в размер на 0.00 лева и е наложена санкция за бъдещ период по Натура 2000 в размер на 25 040,78 лв. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане "Пастир 11" ЕООД е оспорило уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел първоначална съдебно - техническа експертиза, оспорена от земеделския стопанин, по която са анализирани заявените БЗС - та. С експертизата е установено че площите правилно са определени от РА като недопустими за подпомагане от проверки на място поради това, че не са поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Вещите лица са посочили, че причините за недопустимост са храсти и затревени територии, респ. горски територии в нарушение на чл. 19 от Наредба № 5/2010 г. и Национален стандарт 4.2., като след направените изчисления експертите са установили размер на установените като недопустими за подпомагане площи и санкции за бъдещ период са в същия размер, до който е стигнал и административният орган. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица излагат, че дружеството е заявило парцелите за подпомагане и по СЕПП, както и че не са запознати с писмо № 13-6794/16.10.2014 г. на МЗХ, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ и сочат, и че не са го съобразили при изготвяне на заключението. По искане на "Пастир 11" ЕООД и след оспорване на заключението на първоначалната СТЕ е изслушана повторна комплексна съдебно-техническа експертиза, от чието заключение е установено, че неправилно административния орган е определил като недопустими за подпомагане от проверки на място заявените парцели поради това, че са приложени критериите за подпомагане по СЕПП, а не по мярка 213, като не е отчетен факта, че площите са заявени само по мярка 213 и не е съобразено писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на МЗХ, адресирано до ДФЗ. Експертите по втората СТЕ са посочили, че математически изчисленията на административния орган са верни, но са категорични, че заявените за подпомагане парцели са поддържани от дружеството в добро екологично състояние, като са спазвани забраните и ограниченията, съобразно защитените зони. Вещите лица са дали заключение, че след като дружеството не е заявило парцелите за подпомагане по СЕПП, а само по мярка 213, въпреки установената растителност, същите са допустими за подпомагане, при съобразяване с писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на МЗХ, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че липсват доказателства за приложението на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/2011 г. и задължителните указания, дадени в писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на МЗХ, а вместо това административният орган е определил за недопустими е площи, които са недопустими по СЕПП, без да отчете различните изисквания за допустимост. Въз основа на извършените установявания и правни изводи съдът е отменил УП и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изложените фактически обстоятелства от административния съд са обективни и въз основа на тях са направени обосновани и законосъобразни правни изводи, а в производството не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради избирателност и тенденциозност на изводите на съда, които не кореспондират с фактическата обстановка по делото. Обективно е установено от съда, че заявените за подпомагане площи от земеделския стопанин (§ 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП), се намират в територия на "Натура 2000" и в самото уведомително писмо е посочено, че се отнасят за плащанията по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи". Административният орган е следвало да извърши преценка за допустимост на парцелите за подпомагане, които попадат в "Натура 2000", при специални условия, които са допустими според начина на трайно ползване по смисъла на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000. Вместо това ДФЗ-РА е определил за недопустими площи, които са недопустими по СЕПП, без да вземе предвид различните изисквания за допустимост. Обосновано съдът е приел, че липсват фактически основания, които да обуславят приложението на чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, каквото е посочено в УП. Административният съд точно е преценил, че този извод изцяло се опровергава от приетото по дело заключение от повторната съдебно-техническа експертиза, което като неоспорено от страните и съответно на приетите по делото писмени доказателства - писмо на МЗХ до ДФЗ изцяло е кредитирано. В процесния случай съобразно разпоредбата на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г., дефинираща "Допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища, която представлява площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000, но органът не е съобразил, че такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". По делото е приложено писмо изх. № 13-6794/16.10.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с което са дадени указания за единен подход при извършване на административни проверки и проверки на място от Техническия инспекторат към ДФЗ и съгласно което във връзка с изменението в Наредба № 3/23.08.2011 г., при заявени за подпомагане парцели като постоянни пасища единствено по мярка 213, същите не е задължително да попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", след като се намират във физически блокове с начин на трайно ползване: пасища, мери и ливади, естествени пасища и ливади, горски ливади и пасища, и ако попадат в обхвата на обявена зона по Натура 2000, включени към приложение № 1 към чл. 6 от Наредба 3/23.08.2011 г. Административния орган е следвало да съобрази тези указания и да възложи на дирекция "Технически инспекторат" да извърши допълнителна проверка, предвид на това, че начинът на трайно ползване, както и границите на физическите блокове, са от значение за определяне на финансирането по Наредба № 3, както и за размера на "Допустима за подпомагане площ" по § 1, т. 3а от ДР, което е от значение при определяне на процентното отношение на наддекларирана и установена площ по чл. 16 от Регламент 65/2011 г., респ. наличие на основание за отказ от финансиране. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, както и следва да се съобразят изложените в настоящето съдебно решение констатирани несъответствия във връзка с издаване на УП и установяване на наддекларираната площ при приложение на Наредба № 3 и дадените указания по приложението на отделните разпоредби относими към определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ при съобразяване констатациите на СТЕ и извършените проверки на място. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 1200 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 18.09.2017 г. (л. 22 от касационното дело). Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на фактическата и правна сложност на процесния правен спор. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение