Решение № 8430 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3807/2013 г.

Решение № 8430 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3807/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Орен Бахаттин, гражданин на Турция, срещу решение № 49 от 09.01.2013 г. по адм. д. № 2067/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената жалба срещу отказ рег. № ИЯ/РЗМ-1100/22.05.2012 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив за издаване разрешение за продължаване на срока на пребиваване в Република България. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната стана не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С оспорената пред съда заповед е отказано на жалбоподателя издаване разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България по подадено заявление на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Изложени са мотиви, че при разглеждане на заявлението от представеното удостоверение на НАП е установено, че работните места за български граждани не са поддържани за срока на разрешеното пребиваване. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че не е изпълнено допълнително въведеното условие, с изменението на закона, в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, 10-те работни места да са поддържани за срока на пребиваването, постоянно и непрекъснато във времето и неизпълнението на това изискване дава основание за отказ за продължаване на срока за пребиваване. От справките представени от двете страни е установено, че през определени периоди от време жалбоподателят не е изпълнявал изискванията на закона и както в жалбата е посочено, за месеците 09-12. 2011 г. в дружеството "Орен Инженеринг" ЕООД са работили по трудово правоотношение 9 български граждани. Посочено е, че твърдяните независещи причини са неотносими, обективно в закона е предвидено като предпоставка наличието на разкрити най- малко на 10 работни места, поддържани за срока на пребиваване, което е установено по безспорен начин. Жалбоподателят сочи, че към датата на подаване на заявлението за продължително пребиваване не е било налице нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, представени са доказателства, че е поддържал изискуемите от закона 10 работни места за български граждани преди влизане в сила на изменението на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ /ДВ бр. 9 от 28.01.2011 г./ и след датата на атакувания отказ. За кратък период от време за месеците 09-12.2011 г. в "Орен Инженеринг" ЕООД са работили 9 български граждани, който период предхожда заявлението на жалбоподателя за продължаване срока на пребиваване, не е констатирано своевременно и не е отнето издаденото разрешение за срока за пребиваване. Сочи се, че административният орган е констатирал този факт от представените документи за продължаване срока на пребиваване, когато това нарушение не е било налице и е било прекратено от жалбоподателя значително време преди да депозира заявлението за продължаване срока на постоянно пребиваване. Счита се, че в чл. 15, ал. 2 от ППЗЧРБ липсва изискване за представяне на документ за платени осигуровки за 10 български граждани, работещи по трудово правоотношение, при последващо искане за продължително пребиваване. Излагат се доводи, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е отговарял на изискванията за издаване на разрешението. Заявява се, че на жалбоподателя е бил предоставен с издаденото разрешение срок за продължително пребиваване 12 месеца, за периода януари - декември 2012 г., през който период е отговарял на изискването установено в нормата на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ, видно от представените по делото справки от НАП. Решението е неправилно. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24 /вкл./ В съдебното решение не е установен друг период през който са поддържани 9 работни места за български граждани, вместо 10. Дори да е бил налице период от 3 месеца от м. 09 до м. 12. 2011 г., през който в дружеството е работил 1 български гражданин по- малко, в нарушение на принципа на съразмерност би било да се приеме, че това е основание да се отнеме разрешението за продължително пребиваване. Посочено е от жалбоподателя, че това обстоятелство се е наложило поради напускането на един от служителите - продавач- консултант на автомобили с газови уредби, че към момента на издаване на отказа са били заети 10 български граждани, а към момента на подаване на жалбата - 12 български граждани. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Целта на закона не е да се налагат санкции, а да се осигуряват работни места на български граждани. Не е посочено в административния акт кога изтича разрешения срок за продължително пребиваване на жалбоподателя и за какъв период е следвало да се продължи срока на пребиваването, но не не е било спорно по делото, че през цялата 2012 г. жалбоподателят е осигурявал необходимите работни места. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение