Решение № 16047 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2009 г.

Решение № 16047 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч против решение № 53 от 23.06.2009 г. по адм. дело № 38/2009 г. на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Иванчо Христов Кочев, от гр. Ловеч счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 3/02.02.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч и потвърденото разпореждане № ПР - 519/15.12.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванчо Христов Кочев поради отсъствие на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - липса на 10 години осигурителен стаж от първа категория. За да отмени оспорените актове, административният съд е приел, че са издадени при същество нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Установил е, че пенсионните органи не са изследвали всички действителни факти от значение за случая съгласно изискванията на чл. 7 и чл. 9 от АПК. Решението е постановено при точно прилагане на материалния закон и обоснована преценка на фактите. Спорен между страните е въпросът правилно ли е изчислен осигурителния стаж на заявителя по представените към заявлението документи във връзка с положения труд като "шлосер в отдел на главния механик" в ТД "Осъм" АД, гр. Ловеч за периодите 01.01.1981 г. - 01.07.1981 г.; 01.01.1983 г. - 01.05.1984 г.; 01.01.1985 г. - 01.10.1987 г. Пенсионните органи са приели, че е от трета категория, позовавайки се на записа на т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - (отм). Отбелязали са, че трудът не е положен непосредствено в леярското производство на черни метали по утвърдения списък на професиите и това игнорира възможността да бъде категоризиран от първа категория. В тази насока са и развитите касационни доводи, като се подчертава, че с изключването на процесния осигурителен стаж за заявителя не е налице условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за минимален стаж, положен при условията на първа категория труд. Приетата по делото експертиза установява, че макар и длъжността на ответника по касационната жалба за процесните периоди да се е водила във ведомостта на "Цех - 40 - ОГМ" същият е получавал добавки за упражняване на труд във "вредна и опасна среда" каквито не са били начислявани на всички шлосери в цеха. За извършваната работа като "дежурен шлосер" или "шлосер по ремонт и поддръжка на ел. пещи и съоръжения" за целия спорен период на Кочев са изплатени добавки към заплатата за "стабилизиране на работната сила" и "за работа във вредна и опасна среда". Това според заключението на вещото лице е продиктувано от дежурствата и поемането на нощни смени в леярния цех, който е бил с непрекъснат цикъл на работа. В подкрепа на тези констатации са данните за начислявани добавки за нощен труд. Вредните условия, при които е упражняван труда досежно спорния осигурителен стаж са решаващи за определяне на категорията му. Съгласно т. 67 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсионните органи са проявили формален подход при преценка обстоятелствата по делото, детерминирало незаконосъобразност на оспорените административни актове поради нарушение на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. В тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 200.00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение