Решение № 11020 от 1.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на И. Вълчанов, [ЕГН] с адрес: [населено място], община Мирково, Софийска област, [улица] (съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес]), подадена чрез пълномощника му адв. Стойкова, против Решение 746/20.07.2021 г. на Административен съд София област (АССО), постановено по административно дело 392/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/6206#3 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие .

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ, алтернативно след отмяната на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Стойкова, която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Заявява, че не се оспорва обстоятелството, че ангажиментът не е изпълнен, но твърди, че същият не е изпълнен поради изключителни обстоятелства и поради това не следва да се възстановяват получените плащания.

Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е бил АУПДВ 01-6500/6206#3 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие .с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и чл. 7, &1 и &2 от Регламент (ЕС) 809/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. а от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. 2020 г. (Наредба 4/24.02.2015 г./наредбата) е установено на И. Вълчанов публично държавно вземане в размер на 8 681.88 лв., представляващо 100% изплатената субсидия за кампании 2015 г. и 2016 г., с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.

Според мотивите на акта бенефициерът не е изпълнил изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., поради което с влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. 2020 г. изх. 01-6500/6206 от 31.08.2018 г. е прекратен поетитят ангажимент от И. Вълчанов. Размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е определен по реда на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. а от Наредба 4/24.02.2015 г. 100% от изплатената.

Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, както и че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 20а, ал. 5 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП. Със Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е делегирал правомощията си по издаване на АУПДВ по всички схеми и мерки за директни плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба 5/27.02.2009 г. (т.3). Чл. 41 от Наредба 4/24.02.2015 г. препраща към Наредба 5/27.02.2009 г. относно реда за подаване на заявления.

За да отхвърли като неоснователна жалбата на Вълчанов против акта, съдът е приел, че след като с влязъл в сила акт е прекратен ангажиментът по мярката на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с неизпълнение изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., то е налице както фактическото, така и правното основание за издаването на оспорения АУПДВ. Изложил е мотиви за това, че влезлият в сила акт за прекратяване на ангажимент не е нищожен, а косвеният съдебен контрол по отношение на влезли в сила административни актове не обхваща тяхната материална законосъобрзност.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно.

От фактическа страна по делото е установено следното:

1. И. Вълчанов е регистриран с УРН [номер] в ИСАК. Одобрен е за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 г. с направление Биологично растениевъдство през кампания 2015.

1. По заявленията на Вълчанов за 2015 г. и 2016 г. са изплатени по 4 401.02 лв. (общо 8 681.88 лв.).

1. Според мотивите на акта за прекратяване на биологичен ангажимент от 31.08.2018 г. във връзка със заявление за подпомагане с УИН 23/160617/89606 и приложение за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2017 в резултат на извършени проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г. административният орган е установил следното:

• Съгласно ал. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане", а не ново заявление за подпомагане.

• От Приложение 1 към акта се установява, че за кампания 2017 със заявлението за подпомагане е заявен парцел 80902-107-2-2 с площ 17.58 ха, който не фигурира сред първоначално одобрените парцели с номера 48324-102-2-2; 48324-104-2-2; 48324-94-3-1; 48324-94-4-1; 48324-95-3-2; 48324-95-4-4, които са със същата обща площ.

• Административният орган е установил в резултат на извършеното автоматично географско сравнение, че одобрените/референтни парцели и тези, които са заявени, имат 0% припокриване.

• Обосновал е извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. в приложимата към датата на акта редакция, а именно: дейностите по направление биологично растениевъдство да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. Одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент.

Жалбоподателят твърди, че във връзка с така подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2017 г. е уведомил административния орган, че по отношение на парцелите, за които е поел ангажимент съгласно Договор за аренда от 23.01.2015 г., едностранно е развален договорът за аренда.

Посоченото обстоятелство не е коментирано в мотивите на акта за прекратяване на биологичен ангажимент от 31.08.2018 г. В административната преписка не са налични документите, приложени към първото заявление за подпомагане за кампания 2015 г., от които да е възможно да се установят твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Не са представени от него в съдебното производство и доказателства за прекратяване на договора за аренда на основание чл. 15, ал. 3 във вр. с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост във вр. &15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Възражението на жалбоподателя за това, че на основание чл. 47, т. 4 от Регламент 1305/2013 не следва да възстановява получените плащания, тъй като не е изпълнил поетия ангажимент поради независещи от него причини по смисъла на &1, т. 9, б. е ДР на Наредба 4/24.02.2015 г. и чл. 2, &2, б. е) от Регламент 1306/2013, не e обсъдено от първостепенният съд.

От фактическа страна въпросът за наличие на твърдяното от жалбоподателя форсмажорно обстоятелство не е изяснен в първоинстанционното производство и по него съдът не се е произнесъл, тъй като е счел, че същият е можело и е следвало да бъде обсъден в производство по обжалване на акта за прекратяване на ангажимента, ако жалбоподателят беше обжалвал този акта. Същият му е връчен на 18.09.2018 г. и е влязъл в сила като необжалван.

Изложеното дотук налага формулирането на основния спорен въпрос между страните по делото по следния начин: При наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., следва ли подпомаганото лице да възстанови получената финансова помощ, ако докаже, че неизпълнението на ангажимента се дължи на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Обуславящ отговора на този въпрос е отговорът на въпроса допустимо ли е възражението за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства да се прави от жалбоподателя в производството по обжалване на акта, установяващ публичното вземане във връзка с прекратения ангажимент, след като с влязъл в сила акт този ангажимент е прекратен.

Отговорите и на двата въпроса са положителни и в тази връзка е налице трайна практика на Върховния административен съд.

Според чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, когато е налице някое от основанията, изброени в точки от 1 до 5. Когато прекратяването на ангажимента и установяването на подлежащата на възстановяване финансова помощ не е направено с един административен акт, както в случая, а е налице първо влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, то доколкото с него са установени материалноправните предпоставки и за дължимост на публичното вземане, то правилни са изводите на първостепенния съд по отношение косвения съдебен контрол на този акт.

Според пряко приложимия &4 от чл. 74 на Регламент (ЕС) 1305/2013 г., на който жалбоподателят се позовава, възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Сходен като съдържание е и &3 на чл. 74, според който в регламентираната с него хипотеза ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал.

Съгласно &2 от ДР на Наредба 4/24.02.2015 г. тази наредба се издава за прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г., озаглавен Биологично земеделие . Чл. 15, ал. 5 от наредбата предвижда, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Цитираните текстове на чл. 47 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г. и чл. 15, ал. 5 от наредбата, недвусмислено сочат, че въпросът за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства е относим към възстановяването на получената финансова помощ, а не към прекратяването на ангажимента. Този въпрос не е разрешен с влезлия в сила акт за прекратяване на ангажимента и е допустимо именно в производството по обжалване на АУПДВ жалбоподателят да направи своите възражения за недължимост на вземането поради наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Именно по този начин е постъпил земеделският стопанин в случая. Той не оспорва прекратяването на ангажимента, а дължимостта на установеното с АУПДВ задължение за възстановяване на получената от него финансова помощ (виж също така Решение 9487 от 26.10.2022 г. по адм. д. 11059/2021 г., Решение 5697 от 13.06.2022 г. по адм. д. 12483/2021 г. двете постановени от Върховен административен съд, и др.).

Следва да се посочи също така, че при сходна фактическа обстановка и позоваване от страна на жалбоподателя на чл. 45, &4 от Регламент (ЕО) 1974/2006, на който съответства чл. 74, &3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г., Върховният административен съд е спрял производството по делото и с Определение от 19.05.2021 г. е сезирал Съдът на Европейския съюз (СЕС) с преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 45, &4 от Регламент (ЕО) 1974/2006 и искане за отговор на поставените въпроси. По същото е образувано дело С-343/21 по описа на СЕС.

С оглед изложеното настоящия касационен състав намира, че като не е изяснил от фактическа страна въпроса за това налице ли са твърдените от жалбоподателя форсмажорни или изключителни обстоятелства и не е обсъдил доводите му за наличието на такива обстоятелства като основание за недължимост на установеното с оспорения акт публично държавно вземане, АССО е постановил неправилно решение поради допуснато съществено процесуално нарушение. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска на основание чл. 152, ал. 4 АПК от ответника по делото цялата административна преписка по подадените от И. Вълчанов заявления за подпомагане за кампании 2015 г. и 2017 г., в т.ч. уведомление за прекратяване на договора за аренда. На основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да укаже на жалбоподателя, че не представя доказателства за прекратяване на договора за аренда във вр. с &15 ПЗР и чл. 37и на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). По реда на чл. 146, т. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може с изрично определение да отдели спорното от безспорното, ако ответникът по делото не оспорва, че е налице твърдяното от жалбоподателя обстоятелство за прекратяване на договора за аренда като причина за неизпълнение на поетия многогодишен ангажимент.

След изясняване на посочените въпроси, ако съдът прецени, че е преюдициално за решаването на спора решението на СЕС по дело С-656/22, което към настоящия момент не е постановено, то следва да го съобрази.

По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване с дадените указания. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото съдебно производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение