Решение № 49 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2022 г.

Решение № 49 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2022 г., VI о., докладчик председателят Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив срещу Решение по т. 1 от Протокол № 34 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № ВСС – 8599/21.05.2021 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив, уточнено с предложение с рег. индекс № ВСС-8599/11.06.2021 г. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Развити са съображения, че установените в процесното решение факти не почиват на събраните доказателства, като изводите на дисциплинарния състав, възприети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, са формирани при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в разрез с разписаните разпоредби в чл. 318, ал. 3 и чл. 319, ал. 1 ЗСВ. Релевирани са доводи, съобразно които с факта на неприлагане на нормата на чл. 126, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и свързаната с нея разпоредба на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с чл. 229 ЗСВ, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела процесното решение при противоречие с материалния закон. Въз основа на изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуален представител Ж. К. - У., оспорва основателността на подадената жалба. Намира, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на законоустановената процедура и правилно приложение на материалния закон, което обуславя липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК. Иска се отхвърляне на оспорването. Заинтересованата страна - Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, чрез процесуален представител адв. З. Стефанова от САК, оспорва основателността на подадената жалба. Намира процесното решение за законосъобразно и иска отхвърляне на оспорването му. Претендира се присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство е образувано с решение по т. 7 от протокол № 24/22.06.2021 г. на СК на ВСС, на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложение с рег. индекс № 8599/21.05.2021 г. на административния ръководител на Районен съд - Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание на Д. В. — съдия в Районен съд - Пловдив, за виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неявяване на работа два последователни работни дни на 5.07.2021 г. и на 7.05.2021 г. - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. В предложението се твърди, че със заповед № 762/27.04.2021 г. на административния ръководител на Районен съд - Пловдив, е отменена заповед № 642/14.04.2021 г., с която е било разрешено на съдия Д. В. ползването на платен годишен отпуск в размер на четири работни дни за периода 29.04.2021 г. — 10.05.2021 г. В мотивите на заповедта е посочено, че съдия В. не е насрочил 22 дела, поради което и на основание чл. 337 ЗСВ, се оставя без уважение молбата му за ползване на платен годишен отпуск в посочения период. След извършена проверка е установено, че съдия В. не е бил на работа, не е посещавал сградата на Съдебната палата и деловодството на Районен съд — Пловдив, както и не е работил с Единната информационна система на съдилищата на 5.05.2021 г. и на 7.05.2021 г., т. е. за два последователни работни дни съдия В. не се е явил на работа и не е осъществявал своите служебни задължения. Направено е искане до СК на ВСС за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ за допуснато нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). С решение на СК на ВСС по точка 15 (допълнителна) от протокол № 21/1.06.2021 г. е прието, че постъпилото предложение от административния ръководител на Районен съд — Пловдив не отговаря на изискването по т. 8, б. "г" от Вътрешните правила за дисциплинарната дейност на СК на ВСС (приети с решение на СК на ВСС по протокол № 10/30.03.2021 г.), тъй като не е посочено твърдяното дисциплинарно нарушение, както и правна квалификация от изброените в чл. 307, ал. 3, т. 1 - 4 ЗСВ. На основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ, на вносителя на предложението е указано да отстрани нередовността на предложението в едноседмичен срок от получаване на съобщението. С писмо рег. индекс № BCC-8599/04.06.2021 г. административният ръководител на Районен съд — Пловдив е уведомен за решението на СК на ВСС. На 11.06.2021 г., в рамките на определения срок и в изпълнение на указанията на СК на ВСС, е постъпило допълнение към предложението за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Д. В. (с рег. индекс № ВСС-8599/11.06.2021 г., с което административният ръководител е уточнил направеното от него предложение. Посочено е, че съдия Д. В. не е изпълнил задължението си да се яви на работа в два последователни работни дни на 5.05.2021 г. и на 7.05.2021 г., като не е имал разрешен отпуск за тези дни и не е осъществявал служебните си задължения за тези дни. Направено е искане за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършено виновно нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, за това, че не е изпълнил служебните си задължения, като два последователни работни дни не се е явил на работа и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, да му бъде наложено дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". След образуване на дисциплинарното производство - с решение на СК на ВСС по протокол № 24/22.06.2021 г., в съответствие с изискванията на чл. 316, ал. 7 ЗСВ, на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия е връчено копие на предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, както и от решението за образуване на дисциплинарно производство, с писмо изх. № 8599/24.06.2021 г., което е получено от съдия Д. В. на 1.07.2021 г. надлежно удостоверено с подпис от същия върху писмото. От съдия Д. В. е подадено писмено възражение с рег. индекс № ВСС-8599/09.07.2021 г., на основание чл. 316, ал. 8 ЗСВ, в което поддържа, че направеното предложение е процесуално недопустимо, тъй като липсват твърдения за извършено дисциплинарно нарушение. В тази връзка излага съображения, че основанията по Кодекса на труда за уволнение на работник не се прилагат и не могат да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрат. Счита, че за отпуските и защита на правото на труд КТ се прилага спрямо магистратите, но изразява становище, че КТ не се прилага при дисциплинарната отговорност, тъй като понятието трудова дисциплина, според вложения му в КТ смисъл, не се отнася до магистратите. По същество оспорва предложението, като неоснователно. Посочва, че макар отпускът да е отменен непосредствено преди неговото начало, заповедта за неговата отмяна е била частично съобразена, като съдия В. е работил от сградата на съда през част от времето, в периода на официалните празници (на 30.04.2021 г., на 9.10.2021 г. (допусната техническа грешка при посочване на месеца), както и на 10.05.2021 г.). Не оспорва, че действително на 5.05.2021 г. и на 7.05.2021 г. не е посещавал сградата на съда, като посочва, че през този период е работил от вкъщи. Изтъква, че през посочените дни не е бил дежурен, нито е имал насрочени заседания. В тази връзка сочи, че през м. май 2021 г. има повече приключили дела в сравнение с предходни месеци, което е обективно невъзможно, ако не е изпълнявал служебните си задължения до 10.05.2022 г. На следващо място, съдия В. посочва, че не съществува правен ред за отмяна на заповед, с която вече е разрешен платен годишен отпуск. Излага съображения, че отпуските на съдиите се разрешават от председателя на съответния съд, по реда на Глава седемнадесета от ЗСВ, като за неуредените въпроси в тази материя, по аргумент от чл. 339 ЗСВ, се прилага КТ. Правото на платен годишен отпуск се упражнява по молба на работника и се разрешава от работодателя. Излага доводи, че в момента, в който молбата за отпуск е одобрена, чрез нарочна заповед, поставяне на резолюции или по друг начин, фактическият състав по реализацията на правото на отпуск приключва. Поддържа, че оттам насетне нито работникът може чрез свое изявление да отмени разрешения му отпуск, нито да промени дните на отпуска, нито пък това може да бъде направено едностранно от работодателя. При разглеждане на делото пред дисциплинарния състав вносителят на предложението - административният ръководител на Районен съд - Пловдив, взема участие лично. Поддържа предложението в цялост и пледира за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. В същия смисъл е и представеното по делото писмено становище с рег. индекс № ВСС-8599/21/29.07.2022 г. По дисциплинарното дело са проведени редовни заседания на 29.09.2021 г. и на 27.07.2022 г., на които привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия взема участие лично и с адв. З. Стефанова от САК, редовно упълномощена. Дисциплинарният състав уважава доказателствените искания на страните и събира доказателства, които е приема за допустими, относими и необходими за изясняване на делото. Дисциплинарният състав намира предложението за образуване на дисциплинарно производство за допустимо, като направено от компетентен орган - председателят на Районен съд - Пловдив, който е съответният административен ръководител и съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ има правомощието да прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии от Районен съд — Пловдив. Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна, е установено, че дисциплинарно привлеченото лице заема длъжността "съдия" в Районен съд - Пловдив, считано от 1.07.2020 г. Съдия Д. В. е председател на IV граждански състав в Районен съд - Пловдив. Предвид извънредната епидемична обстановка на територията на Република България и взетите мерки за предпазване от COVID – 19, със заповед № 2131/30.12.2020 г. на административния ръководител на Районен съд - Пловдив са изменени заповеди № 1870/13.11.2020 г. и № 1875/13.11.2020 г. относно организацията на работа. В т. 4 от цитираната заповед е указано на съдиите да работят в пълен състав в работните помещения, като периодично проветряват кабинетите си и дезинфекцират работното си място. Със заповед № 523/26.03.2021 г. на административния ръководител на Районен съд — Пловдив са изискани писмени обяснения от съдия Д. В. за причините, поради които не е насрочил в законоустановените срокове и определените такива в утвърдените в Районен съд — Пловдив времеви стандарти за разглеждане на граждански дела общо 31 броя граждански дела, описани в справка от 16.04.2021 г., изготвена от съдебен деловодител, неразделна част от заповедта. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка с депозирана молба до председателя на Районен съд - Пловдив с вх. № 13759/22.03.2021 г. от адв. Г. Печев е извършена проверка от зам. председателя на Районен съд - Пловдив, резултатите от която са обективирани в доклад. При извършване на проверката е установено, че 31 граждански дела с изтекъл срок по чл. 131 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) се намират в деловодството на IV — граждански състав, с титуляр съдия Д. В.. В заповедта е посочено, че от обясненията на съдебния деловодител и след проведен разговор със съдия В. е установено, че делата с изтекли процесуални срокове своевременно са докладвани на съдията, но по негово разпореждане се намират в деловодството до поискването им от негова страна и преценка за насрочване по реда на чл. 140 ГПК, предвид което е налице забава от страна на съдия Д. В.. От председателя на Районен съд – Пловдив, със заповед № 603/7.04.2021 г., са изискани писмени обяснения от съдия Д. В. относно причините, поради които при отлагане на гр. д. № 11639/2018 г. по описа на Районен съд — Пловдив, IV граждански състав, не е спазил законоустановените срокове за това, утвърдените времеви стандарти за разглеждане на граждански дела в Районен съд - Пловдив и утвърдените графици за разглеждане на дела в открити съдебни заседания в "Гражданско отделение" на съда. Въз основа на подадено писмено заявление и на основание чл. 338, т. 1 ЗСВ, със заповед № 642/14.04.2021 г. на административния ръководител на Районен съд - Пловдив, е разрешено на съдия Д. В. да ползва платен годишен отпуск в размер на 4 (четири) работни дни, считано от 29.04.2021 г. до 10.05.2021 г. Със заповед № 663/19.04.2021 г. на председателя на Районен съд - Пловдив е разпоредено провеждането на среща на 20.04.2021 г. между административния ръководител на Районен съд - Пловдив, зам. председателя на "Гражданско отделение" — съдия Д. Славова, зам. председателя на "Брачно отделение" — съдия А. Точевски и съдия Д. В., на която да бъдат обсъдени проблеми, свързани с неспазване на законоустановените срокове и утвърдените времеви стандарти за разглеждане на граждански дела в Районен съд - Пловдив от страна на съдия В., в качеството му на титуляр на IV граждански състав. По силата на заповед № 762/27.04.2021 г. на председателя на Районен съд - Пловдив е отменена заповед № 642/14.04.2021 г., с която на съдия Д. В. е разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 4 (четири) работни дни, считано от 29.04.2021 г. до 10.05.2021 г., включително и на основание чл. 337 ЗСВ е оставена без уважение молба на съдия Д. В. за ползване на отпуск в посочения размер и период. Заповедта е връчена на съдия В. на 27.04.2021 г., което е надлежно удостоверено с подпис от същия. Със заповед № 761/27.04.2021 г. на председателя на Районен съд - Пловдив, на основание чл. 327, ал. 1 ЗСВ, е обърнато внимание на съдия Д. В. за допуснати нарушения по движението на 31 дела, описани в заповедта, като е забавил тяхното насрочване в открито съдебно заседание, както и забавил движението на гр. д. № 11639/2018 г., отлагайки съдебното заседание от 31.03.2021 г. за 21.10.2021 г. - период от седем месеца, с които действия не е спазил сроковете, посочени в утвърдени със заповед от 9.10.2020 г. времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните дела в Районен съд – Пловдив. Заповедта е оспорена от съдия В. пред Административен съд — Пловдив. С решение № 2049/1.11.2021 г. по адм. дело № 1226/2021 г. по описа на Административен съд — Пловдив е уважена подадената жалба, като съдът е приел, че заповед № 761/27.04.2021 г. е незаконосъобразно издадена, поради което е отменил същата. Решението е оставено в сила с решение № 6481/29.06.2022 г. по адм. дело № 406/2022 г. по описа на Върховния административен съд — шесто отделение. С докладна записка от 5.05.2021 г., изготвена от Е. А., заемаща длъжността "административен секретар" в Районен съд - Пловдив, председателят на съда е уведомен, че на посочената дата, след извършено посещение на съдебния служител в 09: 00 часа е установено, че съдия В. не е в кабинета си. При извършените последващи посещения в работния му кабинет в 11: 00 часа, в 13: 30 часа, в 15: 30 часа и в 17: 00 часа, същият отново не е открит. В докладната записка е посочено, че в служебните задължения на съдебния служител, произтичащи от заеманата длъжност, влиза ежедневно изготвяне на присъствен списък, в който поименно се отбелязват съдиите, съдиите по вписванията, съдебните изпълнители и съдебните служители, които отсъстват от работа, поради ползване на платен/неплатен или друг вид отпуск, командировани и др. Въз основа на докладна записка от 7.05.2021 г., изготвена от Е. А., заемаща длъжността "административен секретар" в Районен съд – Пловдив, председателят на съда е уведомен, че при извършено посещение в 09: 30 часа е установено, че съдия Д. В. не е в кабинета си, като при извършените последващи посещения на работното му място в 11: 30 часа, в 15: 30 часа и в 16: 30 часа, същият отново не е открит. По искова молба на съдия Д. В. пред Софийски районен съд за прогласяване за нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, обективираното изявление в Заповед № 762/27.04.2021 г. на административния ръководител на Районен съд – Пловдив, а в условията на евентуалност да се прогласи за нищожно изявлението на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е образувано гр. дело № 40046/2021 г. по описа на СРС. По искане на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, с решение по т. 14 от протокол № 40 от заседание на СК на ВСС, проведено на 16.11.2021 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, във връзка с чл. 328 ЗСВ е спряно производството по дисциплинарно дело № 3/2021 г. по описа на ВСС, до приключване на гр. дело № 40046/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с окончателен съдебен акт. С разпореждане от 30.08.2021 г. по гр. дело № 40046/2021 г. по описа на СРС, е върната исковата молба, предявена от Д. В.. Това разпореждане е обжалвано от ищеца Д. В.. С определение № 3316/14.10.2021 г. по ч. гр. дело № 11804/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждането от 30.08.2021 г. на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба. С определение № 60399/10.12.2021 г. по ч. гр. дело № 4730/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, не е допуснато касационно обжалване на определението от 14.10.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 11804/2021 г. на СГС. Предвид горното, с определение от 11.01.2022 г. докладчикът по дисциплинарното дело предлага на СК на ВСС, на основание чл. 55, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 328 ЗСВ, да възобнови производството по дисциплинарно дело № 3/2021 г. по описа на ВСС. С решение по т. 3 от протокол № 1 от заседание на СК на ВСС, проведено на 18.01.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 328 ЗСВ е възобновено производството по дисциплинарно дело № 3/2021 г. по описа на ВСС. Наред с изложеното, съдия В. е депозирал искова молба от 6.01.2022 г. срещу заповед № 762/27.04.2021 г. на административния ръководител на Районен съд - Пловдив, по която е било образувано гр. дело № 497/2022 г. по описа на СРС. С разпореждане от 12.01.2022 г., на основание чл. 130 ГПК, исковата молба на съдия В. е върната и е прекратено образуваното по нея производство по делото. С определение № 3522/18.04.2022 г. на СГС по ч. гр. дело № 2640/2022 г. е оставена без уважение, подадената от Д. В. частна жалба против разпореждането от 12.01.2022 г. на СРС. С определение № 186/3.06.2022 г. по ч. гр. дело № 1818/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определението от 18.04.2022 г. на СГС. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, дисциплинарният състав намира, че от приетите за относими факти по делото не се установява по безспорен и по несъмнен начин, че дисциплинарно привлечения съдия не е осъществявал дейности, представляващи изпълнение на негови служебни задължения на 5.05.2021 г., съответно на 7.05.2021 г., респективно не е доказано виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. От дисциплинарния състав е формиран извод, че заповед № 2131/30.12.2020 г. на административния ръководител на Районен съд — Пловдив относно организацията на работа в съда не е съобразена с предвидените в заповедите на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, както и с приетите от СК на ВСС "Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия". По делото няма данни (не се и твърди), съдия В. да е имал насрочени заседания или да е бил дежурен за дните - 5.05.2021 г., 7.05.2021 г., поради което фактическото отсъствие на съдията от сградата на Районен съд - Пловдив през посочените дни, конкретно от неговото работно помещение, не е довело до неоснователно отлагане на дела, нито има данни за създадени затруднения в работата на съда. Предвид горното е изведен решаващ мотив, че нарушаването от страна на съдия В. на заповед № 2131/30.12.2020 г. на административния ръководител на Районен съд -Пловдив и конкретно на т. 4 от същата, не може да послужи като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията. Предвид изложеното с Решение № ВСС-13148/20.09.2022 г., дисциплинарният състав, определен с решение на СК на ВСС, прието с протокол № 24/22.06.2021 г. в заседание на 27.07.2022 г., предлага на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. индекс № ВСС – 8599/21.05.2021 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив, уточнено с предложение рег. индекс № 8599/11.06.2021 г. На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ председателят на дисциплинарния състав с писмо изх. № 8599/20.09.2022 г. представя преписката по дисциплинарно дело № 3/2021 г. по описа на ВСС за внасяне в заседание на СК на ВСС. С обжалваното в настоящото производство решение по т. 1 от протокол № 34 от заседание на СК на ВСС, проведено на 27.09.2022 г. не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № ВСС – 8599/21.05.2021 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив, уточнено с предложение с рег. индекс № ВСС-8599/11.06.2021 г. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд – шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на Съдийската колегия на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство от 8 /осем/ гласа "за" и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. По своето съдържание твърденията на вносителя на предложението за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ се свеждат до неявяването на съдия Д. В. на работа в два последователни работни дни — на 5.05.2021 г. и на 7.05.2021 г., като същият не е посещавал Съдебната палата и деловодството на Районен съд — Пловдив, както и не е работил с Единната информационна система на съдилищата. Дисциплинарното производство е образувано в законоустановения срок, като към 22.06.2021 г., не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриване на нарушението, както и тригодишният срок от извършването му. В хода на производството по дисциплинарно дело № 3/2021 г. по описа на ВСС, са събрани относимите към казуса доказателства. Дисциплинарният състав е изяснил пълно и всестранно фактите и обстоятелствата, релевантни към състава на твърдяното за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Тази изрична правна норма инкорпорира решението на дисциплинарния състав в решението на съответната колегия на ВСС. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Изводът за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на заинтересованата страна – Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение. Съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си /наричани по-долу правоотношенията/. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.). Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Индиция за такова тълкуване е и разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ, която задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в Решение № 8427 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 868/2021 г., Решение № 5019 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 388/2020 г., VI о., Решение № 80 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2018 г., VI о. В настоящия случай наличието, респ. характерът и тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, отнесен към спецификата на работата на съдията, следва да се преценява от гледна точка на обстоятелството, какви са последствията за изпълнението / неизпълнението на основаните функции на магистрата. Обосновано от кадровия орган е прието, че служебните задължения на съдията, които произтичат от заеманата длъжност, включват редица функции със специфичен характер, които представляват поначало мисловно – логическа и аналитично – оценъчна дейност и обхващат: проверка, обсъждане и произнасяне по текущия доклад, подготовка и провеждане на съдебни заседания, проверка на протоколи от съдебни заседания, запознаване, проучване, анализ на документи по преписки и дела, проучване на относима съдебна практиката, респ. относимата правна уредба, изготвяне на съдебни актове в закрити заседания, изготвяне на съдебни актове по делата, които са обявени за решаване от открити заседания, изготвяне на мотиви по наказателни дела, по които са обявени присъди, осъществяване на всички дейности по дежурства по граждански и наказателни дела и т. н. Организацията на работата на съдията е свързана с разпределение на необходимото време за изпълнение на тези служебни задължения и други (които не са свързани с правораздавателната дейност на съдията). Без да излиза извън предмета на дисциплинарното производството, кадровият орган обосновано приема, че следва да се отчете и неотмененото действие на приетите от СК на ВСС "Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия" (изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 17/02.06.2020 г., изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020 г., изм. и доп. по протокол № 40/17.11.2020 г., изм. и доп. с протокол № 21/01.06.2021 г.), предвиждащи специален режим на физическо присъствие в сградите на съдилищата, като в т. IX. 1 е предвидено, че съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. Правилата са издадени във връзка с обявената с решение на № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължавана многократно с решения на Министерския съвет. Със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени временни противоепидемични мерки на територията на страната, включително и такива относими към работния процес в затворени помещения, а именно заповед № РД -01-677/25.11.2020 г., заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. за изменение и допълнение на заповед № РД-01677/25.11.2020 г.; заповед № РД-01-197/31.03.2021 г.; заповед № РД-01-220/8.04.2021 г.; заповед № РД-01-273/29.04.2021 г. От същите се установява, че за периода 27.11.2020 г. до 31.05.2021 г. една от предвидените противоепидемични мерки се отнася до работодателите и органите по назначаване, които следва да организират работния процес на работниците/служителите в дистанционна форма /работа от разстояние/надомна работа/, където е възможно, като допускат присъствена работа на най-много 50 % от персонала. Относно съдиите и съдебните служители е предвидено, че в дните, в които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. Предвид горното, твърдяното нарушение на работното време, разглеждано като фактическо присъствие в сградата на Районен съд - Пловдив и неизползването на Единната информационна система на съдилищата, само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения, не би могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което следва да бъде наложено най – тежкото наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Спазването на работното време и място е относително, като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения на магистрата. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 15 юли 2021 година по дело C 791/19 в съображение 51 се извежда, че в съответствие с в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. Така посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък ЕКПЧ), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romаnia" и др., т. 190 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки несъмнено да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решения от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C 619/18, EU: C: 2019: 531, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) C 192/18, EU: C: 2019: 924, т. 102). Що се отнася до правилата относно дисциплинарните производства срещу магистратите, изискването за независимост, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага съгласно постоянната съдебна практика, този режим да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използването му като система за политически контрол. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romania" и др., т. 198 и цитираната съдебна практика). Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели (напр. Решение № 6731 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2022 г., VI о.; Решение № 10966 от 1.11.2021 г. по адм. д. № 4909/2021 г., VІ отд.; Решение № 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2018 г., VI о., Решение № 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, Решение № 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 11948/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение № 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. № 6010/2017 г., VI отд. на ВАС, Решение № 999 от 22.01.2013 г. по адм. д. № 4996/2012 г., VI отд. на ВАС, и др.). Предвид изложеното, оспореното решение на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание е прието в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност, като правото на свободна преценка е упражнено в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу административния акт, подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна се явява акцесорната претенция на заинтересованата страна за присъждане на съдебни разноски. Видно от представени пълномощно и списък на разноските, от адвокат З. Стефанова от САК, е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените мотиви и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат З. Стефанова от САК следва да й бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000 лева (хиляда лева) и 200 лева (двеста лева) за ДДС за осъщественото процесуално представителство пред съда, което да бъде изплатено от бюджета на Районен съд - Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,