Решение № 635 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2008 г.

Решение № 635 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Йовчев от гр. Димитровград срещу решение № 116 от 30.06.2008 г. по адм. д. № 110/2008 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № П5ЯД-47/6.03.2008 г. на началника на РПУ - Димитровград за отказ от издаването на разрешение за закупуване на късо нарезно оръжие. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като са налице всички условия да му бъде издадено разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според настоящата инстанция касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Като взе предвид изложените от касатора доводи и доказателствата по делото, Върховният административен съд счита жалбата за неоснователна по съществото й, по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 44, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ) орган, в предвидената писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания, мотивиращи властническото волеизявление на началника на РПУ - Димитровград. Спазени са и административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано по искане на заявителя за издаване на разрешение за дейност с огнестрелно оръжие, като му е дадена и допълнителна възможност да докаже необходимостта от закупуване на същото. Законосъобразно е и заключението на съда, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. Цитираният текст предвижда, че разрешения за дейности с огнестрелно оръжие не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от придобиване, съхраняване, носене и употреба на оръжие е въведено като елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. Анализът на цитираните правни норми води до извода, че основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие по закона е наличието на необходимост. Тази необходимост следва да бъде установена от заявителя във всички случаи, когато се иска издаване на разрешение, респективно продължаване на срока на вече издадено такова. Следователно в тежест на заявителя е да обоснове искането си и съобразно конкретните твърдения да ангажира доказателства, които да установят, че съществува обективна необходимост от получаване на разрешение за исканата дейност. В разглежданата хипотеза искането на жалбоподателя, направено по реда на чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ пред компетентния по смисъла на посочения текст орган, отговаря на формалните изисквания на закона. Представени са доказателства, че заявителят е завършил курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, не е осъждан, клинично здрав е и не се води на отчет в психиатричен диспансер, срещу него не са повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер и не са образувани предварителни производства. Приложени са и документи, установяващи, че жалбоподателят е едноличен търговец и освен това работи по трудов договор като шофьор във фирма за производство на мляко и млечни продукти. Не е установена обаче необходимостта от издаване на исканото разрешение. Мотивите, че притежаването на оръжие се налага за самоохрана и опазване на имущество поради носене на парични суми и разплащане в брой, не обосновават необходимост от издаване на такова разрешение. Твърденията в заявлението не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства - нуждата от самоохрана не е установена, тъй като липсват доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство, както и такива, свързани с осъществяваната от него търговска и трудова дейност. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. С оглед изложеното Административният съд - Хасково правилно е счел, че отказът на административния орган да издаде исканото разрешение е постановен при спазване на нормативните изисквания. При липса на основания за отмяна на оспорената заповед, законосъобразно и обосновано жалбата на Йовчев е отхвърлена и съдебното решение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,