Решение № 1995 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2013 г.

Решение № 1995 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Кмета на община Бургас и Общински съвет-Бургас против решение № 1166/30.05.13 г. по адм. д. № 2246/12 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Петър Стоилов Петров, Радка Колева Димитрова и Иванка Колева Стамова, в писмен отговор, изготвен от адв. Желязкова и адв. Въндев, излагат становище за неоснователност на касационната жалба на Общински съвет-Бургас с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила . Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Бургас по оспорване на Радка Колева Димитрова, Иванка Колева Стамова и Петър Стоилов Петров, е отменил решение № 11-10/26.06.12 г. на Общински съвет-Бургас, обн. ДВ бр. 68/04.09.12 г., с което е одобрен проект "Актуализация на ПУП-ПРЗ на с. Маринка и разширение на с. Маринка"-окончателен проект, с който се предвижда включване в регулационните граници за разширение на населеното място на поземлени имоти в масиви 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9 и 21 по КВС, изготвен при условията на чл. 16 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ с редукция до 18% за провеждане на улична мрежа и изграждане на обекти от социалната и техническа инфраструктура за обслужване територията съгласно графична част, таблица с показатели за УПИ и устройствени зони и нанесени корекции в плана, в частта относно поземлен имот - нива с площ 2339 кв. м., с № 003061 в м. "Ясака", землище с. Маринка по КВС на землището. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е одобрен в нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУТ. Решението е правилно. Безспорно установено е, че с оспореното административно решение е одобрен подробен устройствен план по реда на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ придава на този вид устройствени планове незабавно отчуждително действие като обезщетяването на собствениците е само с урегулирания с плана остатък от поземления имот. Пазарната цена на урегулирания остатък от имота не може да бъде по-ниска от стойността му преди урегулирането, което, съгласно чл. 16, ал. 4 ЗУТ се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ. По делото е налице безспорно установяване/ л. 166/, че оценка на имота преди и след регулирането му не е изготвена по предвидения в цитираната разпоредба ред. Ето защо обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че планът е незаконосъобразно одобрен. Към изложените в тази връзка мотиви следва да бъде посочено, че посоченото писмено доказателство, изходящо от административния орган, разкрива и друго нарушение при одобряването на процесния план, а именно такова по чл. 16, ал. 2 ЗУТ, предвид информацията, че за територията и землището на с. Маринка одобрена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастрална карта няма. Наличието на такава административният орган не е и твърдял в първоинстанционното производство, а в текста на обжалвания административен акт изрично е посочил, че масивите в обхвата на разработката са по КВС. Касационните доводи, че оценката на имота по реда на чл. 210 ЗУТ следва да бъде извършена след влизане в сила на плана, са неоснователни. Както бе посочено, подробният устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има незабавно отчуждително действие - с влизането му в сила собствениците на недвижимите имоти придобиват собствеността върху новообразуваните урегулирани поземлени имота, а общината. - собствеността върху отстъпените й части - до 25% от площта на всеки конкретен имот. Ето защо, равностойността на имотите /отчуждения и отстъпения в обезщетение/ следва да бъде доказана в процеса на изработване на плана. С оглед изложеното като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответниците в касационното производство следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 220 лв по договор за правна защита и съдействие от 09.07 . 13 г. за изготвяне писмен отговор по касационната жалба на Общински съвет-Варна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение