Решение № 7962 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2013 г.

Решение № 7962 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Цветан Иванов Дичев, от гр. София, против разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ППЗУПГМЖСВ/ - изм., ДВ, бр. 61/28.07.1994 г., приета с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 135/19.07.1994 г. за изменение и допълнение на ППЗУПГМЖСВ /обн., ДВ, бр. 87/1992 г., изм. и доп., бр. 102/1992 г., бр. 5 и бр. 10 от 1993 г./. Поддържат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на разпоредбата, в частта й, на употребения израз "при", в която същата противоречи на чл. 7, ал. 4 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ - нова, ДВ, бр. 100/2008 г., в частта на употребения израз "след", което противоречие е в нарушение на чл. 15 и чл. 16 от ЗНА, поради което се иска обявяване нищожността на визираната по-горе разпоредба и "уведомяване на МС на РБ да задължи Националния компенсационен жилищен фонд да приведе чл. 11, ал. 4 от Правилника в съответствие с чл. 7, ал. 4 от ЗУПГМЖСВ, като думата "при" в чл. 11, ал. 4 от Правилника се замени с думата "след", както е в чл. 7, ал. 4 от Закона и след думата "правото" в чл. 11, ал. 4 от Правилника да се допълни "съгласно чл. 3 от Закона", за да се избегне несъответствието с последния. В подкрепа на жалбата се представят писмени доказателства. Ответникът - МС на РБ, чрез пълномощника му - юрисконсулт Маринова, оспорва жалбата като неоснователна, поради отсъствие на твърдяното несъответствие между разпоредбата от Правилника с тази от Закона. Представя подробно писмено становище. Ответникът - Национален компенсационен жилищен фонд към МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава становище за допустимост, но за неоснователност на оспорването. По делото е изискана и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения подзаконов нормативен акт. За да се произнесе, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, взе предвид следното: I. По допустимостта на оспорването: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е правоимащо лице по ЗУПГМЖСВ, тъй като притежава ЖСВ в ДСК от 1978 г. и като такъв е включен в осми окончателен списък на СО по чл. 7 от ППЗУПГМЖДВ, с набрани по този влог 30 889 спестовни точки, даващо му право на финансова компенсация от НКЖФ при МС, по реда и условията на цитирания закон. Поради това оспорената разпоредба от този Правилник го засяга пряко и същия притежава правен интерес и активна процесуална легитимация от оспорването й. II. При извършената проверка по същество за нищожност и за законосъобразност на оспорената разпоредба от ППЗУПГМЖСВ, на основание чл. 196, вр. с чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, съдът установи: Оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 4 от ППЗУПГМЖСВ /изм., ДВ, бр. 61/1994 г./ гласи: "Правото на индексация по чл. 3 възниква ПРИ придобиване на жилище или започване изграждането на такова, включително и при надстрояване или пристрояване на съществуваща жилищна сграда. Индексацията се получава на определения от управителния съвет индекс КЪМ датата на възникване на правото". Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗУПГМЖСВ /нова - ДВ, бр. 100/2008 г., в сила от 21.11.2008 г./, на която се позовава оспорващия във връзка с твърдяното несъответствие, гласи: "Дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица СЛЕД придобиване или започване изграждането на жилища". Цитираните разпоредби регламентират възникване на правото на левова компенсация и изплащането й на правоимащите лица по ЗУПГМЖСВ. Според оспорващият тези права възникват след включване на правоимащия в окончателния списък на комисията, съобразно поредността по чл. 3, ал. 4 от ЗУПГМЖСВ и не зависят от датата на издаване на разрешението за строеж и протокола за даване на строителна линия и ниво, за случаите като неговия, при които е налице индивидуално започнато жилищно строителство. Той твърди още, че в чл. 7, ал. 4 от цит. закон това право на левова индексация възниква след придобиване или започване изграждането на жилище и след като заявителя е включен в списъка на общината, а не при придобиване или започване изграждане на жилище, както е записано в Правилника. Ответникът - МС на РБ, застъпва обратното, че правото на индексация и на изплащане възниква от момента на придобиване или започване изграждането на жилище, като употребената дума /израз/ в чл. 11, ал. 4 от Правилника "ПРИ" съответства на законовата "СЛЕД", в чл. 7, ал. 4 от Закона, тъй като имат един и същи смисъл. Следователно спорният по делото въпрос е към кой момент възниква правото на финансова компенсация чрез левова индексация на определените на всеки правоимащ спестовни числа по ЗУПГМЖСВ и изплащането им? Как е уреден този въпрос в Закона и Правилника и налице ли е несъответствие на последния със Закона в тази част, респ. несъответствие в цитираните по-горе разпоредби, съобразно доводите на оспорващия? ЗУПГМЖСВ /или само Закона, в следващото изложение/, както и Правилника за приложението му, определят условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове /ЖСВ/ в ДСК към 31.12.1990 г. Гражданите, които притежават такива ЖСВ и отговарят на условията по чл. 2 от Закона, респ. по чл. 2 от Правилника, имат право на финансова компенсация за тях от набрани средства по сметка на Националния компенсационен жилищен фонд при МС в "Банка ДСК" - ЕАД. Финансовото им компенсиране се предхожда от процедура по класиране в четири групи, съобразно времето на престоя на жилищно-спестовните им влогове в ДСК преди 31.12.1990 г., като най-малкият период на престой е от 5 години, изготвяне на списък на правоимащите от местните комисии към общините, одобряване на окончателни списъци от кмета, заявления от правоимащите за левова индексация на определените им спестовни числа и пр. - процедура, подробно разписана в Закона и Правилника. Правото на левова индексация е регламентирано в чл. 7 от Закона, в § 9 от ЗР на ЗИД на ЗУЖВГМЖСВ /ДВ, бр. 62/1992 г. - отм./, но в сила към 1994 г./, съответно в § 11, ал. 1 - 4 от ПЗР на ЗИД на ЗУЖВГМЖСВ /ДВ, бр. 100/2008 г., изм., бр. 44/2009 г., доп., бр. 99/2009 г./, както и в чл. 11, ал. 1 - 6 от ППЗУПГМЖСВ, и § 6 и § 10 от ДР на ППЗУПГМЖСВ /ДВ, бр. 61/1994 г., изм., бр. 52/2000 г./. От приложената административна преписка по издаване на оспорения подзаконов нормативен административен акт се установява, че по Протокол № 56/4.07.1994 г. от заседание на МС на РБ е взето Решение по т. 1 от Дневния ред, с което е приет проект на Постановление за изменение и допълнение на ППЗУЖВГМЖСВ, с вносител на проекта - министъра на териториалното развитие и строителството. Видно от писмо на МТРС, на стр. 66 от делото, проектът е съгласуван с отдел "Правен" на МС и с други Министерства и ведомства, заинтересовани от изменението на нормативния акт, което се предлага, а именно: МП, МФ, ЦУ на ДСК, Столична голяма община и УС на НКЖФ при МС. Тези положителни становища се съдържат в преписката, на стр. 67, стр. 70, стр. 88, стр. 90, стр. 106, стр. 109 от делото. Спазено е и изискването на чл. 37, ал. 1 от ЗНА за обнародване на постановлението на МС в "Държавен вестник", по нареждане на председателя на МС. Видно от Доклада на вносителя на проекта, до министър-председателя на РБ /стр. 72 и сл./, измененията в оспорения текст на чл. 11, ал. 4 от Правилника са обосновани с цел: 1) изясняване момента на възникване на правото на индексация - при покупка на готово жилище или започване изграждане на жилище при индивидуално, групово, кооперативно /ЖСК/ строителство; и 2) изясняване момента на нейното получаване - че индексацията се получава по определен левов индекс към възникване на правото; независимо от това в коя група е вложителя, стига да отговаря на условията на закона и да е включен в окончателния списък на общината по чл. 7 от Правилника. Измененията в глава "Допълнителни разпоредби" на Правилника /ДВ, бр. 61/1994 г./ видно от същия доклад са обосновани за изясняване на някои понятия от закона, като в § 10 от тях е дадено тълкуване на понятието "започване и изграждане" на жилища, по смисъла на § 9 от ЗР на закона /в сила от 1.04.1994 г. - изм., ДВ, бр. 9/2000 г., отм., бр. 100/2008 г./. От изложеното се налагат следните правни изводи: Неоснователно е оплакването за нищожност на оспорената разпоредба. Същата е част от подзаконов нормативен акт, приет по надлежния ред от компетентния за това орган - МС на РБ, по аргумент от чл. 6, т. 1 от ЗНА. Разпоредбата е по приложение на законова норма - чл. 7 от ЗУЖВГМЖСВ, а правилника като цяло е на основание § 7 от закона, в съответствие и с чл. 7, ал. 1 от ЗНА, поради което не е налице нищожност. Липсва нищожност и на посоченото от оспорващия основание - противоречие с чл. 7, ал. 4 от Закона. Ако е налице такова противоречие, то е основание за отмяна на разпоредбата като незаконосъобразна, но не и като нищожна. При преценката за законосъобразност на основанията по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, съдът установи: Оспорената разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗУПГМЖСВ, е приета с Постановление на МС № 135/19.07.1994 г. за изменение и допълнение на Правилника, който е компетентният орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Съобразно изложеното по-горе, липсват съществени нарушения в процедурата, установена от УП на МС и ЗНА, за приемане на това изменение от правилника. Такива нарушения не се сочат и в жалбата на оспорващия. Поради това съдът счита, че оспорената разпоредба е валидна и липсват основания за незаконосъобразността й по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, вр. чл. 196 отАПК. При преценката за материална законосъобразност на оспорената разпоредба, съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилника, в частта на употребената дума "при", не противоречи на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Закона /ДВ, бр. 100/2008 г./ и в частност на употребената дума "след", защото тези думи не променят смисъла и значението на разпоредбите, касаещи придобиване на право на финансова компенсация и изплащането й. В закона е посочено, че правото на изплащане на дължимата финансова компенсация на правоимащите лица възниква след придобиване или започване изграждането на жилища, а с оспорената разпоредба от правилника е посочено, че правото на индексация /финансово компенсиране на ЖСВ чрез левова индексация на определените към 31.12.1990 г. спестовни числа/ възниква при придобиване на жилище или започване изграждането на такова, а се получава по определения от УС индекс към датата на възникване на правото. При тълкуване смисъла и значението на законовата разпоредба на чл. 7, ал. 4 се налага изводът, че законът свърза правото на изплащане на левовата индексация на правоимащите с момента на придобиване или започване изграждането на жилища, а не преди това. Към този момент, т. е. към датата на възникване на това право /правото на придобиване или правото на започване изграждането на жилище/ се изчислява дължимата финансова компенсация в лева по определен от УС индекс към този период. При тълкуване смисъла и значението на чл. 11, ал. 4 от Правилника, следват същите изводи, а именно, че правото на левова индексация на правоимащите възниква при, т. е към момента на придобиване или започване изграждането на жилища и се получава от тях по определен от УС индекс към датата на възникване на това право на индексация. Следователно няма несъответствие в закона и правилника по поставените спорни въпроси, разрешени еднакво в закона и правилника. И в законовата разпоредба на чл. 7, ал. 4 и в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от правилника, момента на възникване на правото на индексация е разрешен еднакво - това е момента на придобиване на жилище или момента на започване изграждането на такова. За последния, с разпоредбата на § 10 от ДР на Правилника /ДВ, бр. 61/1994 г./ е дадено тълкуване на понятието "започване изграждане" по смисъла на § 9 от ЗР на Закона /ДВ, бр. 90/22.10.1993 г., в сила от 1.04.1994 г., сега отм./, а именно, че следва да се разбира наличието на изискванията на чл. 11, ал. 6, т. 4, 5 и 6 от Правилника. Разпоредбата на чл. 11, ал. 6, т. 4 от Правилника разпорежда, че левовата компенсация се превежда по ЖСВ на титуляра или по посочена от него сметка, при индивидуално жилищно строителство /каквото е извършил оспорващият/ - след представяне на строителните книжа /одобрени архитектурни и конструктивни проекти, издадено строително разрешение и протокол за строителна линия и ниво/. От изложеното следва, че правото на индексация за правоимащите, започнали изграждане на жилища при условията на индивидуално /групово/ жилищно строителство, възниква към момента на представяне на строителни книжа за жилището, като изплащането й е също съобразно този момент по одобрения за периода индекс от УС на НКЖФ и при положение, че тези лица са включени в окончателните списъци по чл. 4 от закона - аргумент от § 11, ал. 3 от ПЗР на закона. От изложеното следва, че въпреки употребените различни предлози /"след" и "при"/ в цитираните по-горе разпоредби от закона и правилника /плод на юридическа техника/, не се установява наличие на несъответствие между тях, тъй като смисъла и значението им е еднозначен, поради което и не е налице нарушение на чл. 146, т. 4, вр. с чл. 196 от АПК. Предвид изложеното настоящият състав счита, че оспорената разпоредба съответства и на целта на закона, тъй като доразвива идеите му, без да им противоречи. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗУПГМЖСВ, приета с ПМС № 135/19.07.1994 г., не страда от инвокираните с жалбата пороци - нищожност и незаконосъобразност, което налага отхвърляне на жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,