Решение № 3040 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2009 г.

Решение № 3040 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 44 от 24.06.2009 г., постановено по адм. д. № 737/09 г. Административен съд София град, първо адм. отд., тринадесети състав, е отменил по жалба на Тодор Георгиев Кощров отказ на директора на Агенция "Митници" за извършване на административна услуга по молба вх. № 94ТТ/32 от 1.12.2008 г. на Тодор Георгиев Кощров, състояща се в издаване на удостоверение за трудов стаж и е върнал преписката на административния орган, като е задължил същия да издаде искания документ в сроковете, предвидени в чл. 57 от АПК. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта по направеното искане да бъде задължен ответника да издаде удостоверение при условията на втора категория труд при пенсиониране и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението ответната Агенция "Митници" е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 380 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Агенция "Митници" чрез процесуалния й представител Кирил Бадев. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд - София град и да прекрати производството по делото. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Тодор Георгиев Кощров от гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отменил по жалба на Тодор Георгиев Кощров отказ на директора на Агенция "Митници" за извършване на административна услуга по молба вх. № 94ТТ/32 от 1.12.2008 г. на Тодор Георгиев Кощров, състояща се в издаване на удостоверение за трудов стаж и е върнал преписката на административния орган, като е задължил същия да издаде искания документ в сроковете, предвидени в чл. 57 от АПК. Съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта по направеното искане да бъде задължен ответника да издаде удостоверение при условията на втора категория труд при пенсиониране и е прекратил производството по делото в тази му част. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила - чл. 296, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което не е предмет на касационно разглеждане. За да отмени мълчаливия отказ и върне преписката на административния орган с указания да издаде искания документ административният съд е приел, че съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт, а според чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Посочено е, че регламентирания в чл. 57, ал. 2 от АПК срок за издаване на акт от кръга на визираните в чл. 21, ал. 3 от АПК е до седем дни от датата на започване на производството и доколкото искането е постъпило в деловодството на административния орган на 1.12.2008 г. е следвало същия да бъде издаден до 8.12.2008 г. На база на изложеното е прието, че неиздаването на исканото удостоверение в посочения срок съставлява мълчалив отказ да се издаде документ от значение за упражняване на права и съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, респективно е годен за оспорване съгласно чл. 145, ал. 1 от същия кодекс. Описвайки фактическата обстановка по спора и съпоставяйки същата към даденото тълкуване на правните разпоредби административният съд е изградил извод, че жалбата е основателна и мълчаливият отказ е издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и обуславя необходимостта от неговата отмяна. Изложени са мотиви, че поисканата административна услуга попада в правомощията на директора на Агенция "Митници", тъй като същият има качеството на работодател към датата на пенсиониране на жалбоподателя и след като е сезиран с искане за извършване на административна услуга, същият е бил длъжен и то в условията на обвързана компетентност да удостовери исканите факти и обстоятелства въз основа на данните, съхранявани в документацията в конкретната структура, като в случая следва да отрази в удостоверението наличието на съответния трудов стаж на жалбоподателя. Посочено е още, че административният орган не разполага с правото да преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана, като в подкрепа на това са данните на представените писмени доказателства по административната преписка и релевантните данни от съдебната експертиза в частта, касаеща направената проверка за действително отработения труд стаж на жалбоподателя. По-нататък съдът е изложил мотиви защо намира за недопустимо искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение в смисъл, че положения от него труд е втора категория. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа от касатора, е за недопустимост на решението. Навеждат се доводи, че директорът на Агенция "Митници" не е пасивно легитимиран по настоящето производство, тъй като той няма компетенции да издаде удостоверение от типа на исканото от жалбоподателя. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Жалбоподателят /сега ответник по касация/ е работил от 1986 г. в системата на митниците, като трудовото му правоотношение е прекратено през 2007 г. поради пенсиониране. От негова страна е подадено искане за издаване на удостоверение относно категорията на полагания труд, което искане административният съд е квалифицирал като искане за услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че е налице мълчалив отказ да се издаде такъв документ, че този отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. В касационната жалба на Агенция "Митници" не се правят никакви конкретни оплаквания по отношение на тази част от съдебния акт. Оплакванията в жалбата всъщност са свързани с категорията на труда, при която следва да се издаде удостоверението. Тези оплаквания всъщност са неотносими към спора, тъй като от една страна административният съд е приел, че искането на молителя за определяне на категорията на труда е недопустимо и в тази част жалбата му е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, а от друга страна, при връщане на преписката на административния орган със задължение за издаване на документа на последния не са дадени указания в тази насока. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не е недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,