Решение № 1422 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Кръстанов, подадена чрез процесуалния представител адв. Велинов, срещу Решение 3109 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 9424/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РА50-779/26.08.2022 г. на главния архитект на Столична община и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че при служебното възлагане изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/, изискването за графична част не е наложително. Според касатора неправилно съдът приема също така, че оспорената заповед е мотивирана и не следва да се изследва по същество наличието на материално-правните предпоставки на посочените в заповедта правни основания. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Керемедчиев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответникът Р. Маркова, редовно призован,не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по всички от изложените доводи . Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на А. Кръстанов срещу заповед РА50-779/26.08.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и устройствена категория по т. 4 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, е наредено служебно да се изработи проект за ПУП изменение на план за регулация /ИПР/ за УПИ ХIІ-общ. за провеждане на улица по о. т. 129 о.т. 120 между кв. 2 и кв. 30 от ПРЗ на с. Кубратово, район Нови Искър, Столична община. В мотивите на заповедта е посочено, че производството по служебно възлагане изработването на ИПР е във връзка с влязло в сила решение 12851/24.10.2018 г. на ВАС по адм. дело 5204/2018 г., становище на кмета на район Нови Искър и заявление вх. САГ22-ДР00-670/08.03.2022 г. от Р. Маркова за провеждане на улица по о. т. 120 до о. т. 129, както и че в проекта за изменение е необходимо улицата да се предвиди по начина, по който е одобрена с цялостния ПРЗ на м. с. Кубратово с Решение 21 по Протокол 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, който играе и ролята на мотивирано предложение за изменението. Като основание за ИПР в заповедта е посочен чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ промяна в устройствените условия с прокарване на мрежи на техническата инфраструктура през УПИ ХIІ-общ., които следва да се предвидят и обезпечат с уличната регулация, както и чл. 134, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗУТ общинска нужда, обоснована с писмо от кмета на района. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която имота, част от който попада в процесната улица, е частна общинска собственост. Установено е от вещото лице още, че ПУП ПРЗ на с. Кубратово е приет с Решение 21 по Протокол 32/10.12.2001 г. на СОС, като улицата между о. т. 129 о. т. 120 е част от този план. Според вещото лице е налице към настоящия момент висящо производство относно отпадането на процесната улица и придаването й към УПИ ХIІ-общ., тъй като липсва влязъл в сила акт в изпълнение на т. 2 от Решение 80 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че при издаване на процесната заповед е спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат не само в него, но и в документите, предхождащи издаването му, като мотивирано предложение за изменението следва да се приеме Решение 21 по Протокол 32/10. 12. 2001 г. на СОС. Според съда въпреки, че към заповедта липсва графична част, за разлика от чл. 135, ал. 2 ЗУТ, която изисква към заявлението да се приложи скица с предложение за изменението му, ал. 5 на чл. 135 не съдържа подобно изискване. Като мотиви за издаването на акта съдът приема доводите и аргументите, съдържащи се в становище на кмета на район Нови Искър и заявление вх. САГ 22-ДР00-670/08.03.2022 г. от Р. Маркова, както и в Решение по т. 14 от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ по протокол ЕС-Г-23/12.04.2022 г., изрично посочени в оспорената заповед. Административният съд приема още, че дадените с оспорената заповед предписания за изработване на проект за изменение на ПУП отговорят на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. София и строителните правила и норми. По отношение на оплакването, че заповедта за изработване на проект за изменение на плана за регулация не отговаря на изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, съдът е обосновал извод, че посочените доводи се отнасят до следващата процедура, а именно при изработването на проекта на ПУП и следва да се съобразят при евентуалното негово одобрение и са неотносими в предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ. Според съда актът, с който се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, слага началото на административното производство по изменение на плана, което производство приключва с издаване на заповед, с която се одобрява или не се одобрява изменението на плана, като именно при нейното оспорване на обсъждане ще подлежат възраженията в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора, че неправилно административният съд приема, че оспорената заповед е мотивирана, доколкото нито в заповедта, нито в сочените от съда документи, се съдържат доводи и аргументи, касаещи предпоставките на сочените в акта разпоредби на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП, като в този случай съдът не следва да изследва по същество наличието на материално-правните предпоставки на соченото правно основание, който ще е предмет на проверка едва при издаване на заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Необоснован обаче е извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. С процесната заповед, издадена на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, е допуснато да се изработи служебно проект за ИПР за УПИ ХIІ - общ., като се предвиди улица по о. т. 129 о.т. 120 между кв. 2 и кв. 30 от плана на с. Кубратово, район Нови Искър, Столична община, по начина, по който е одобрена с цялостния ПРЗ на м. с. Кубратово с Решение 21 по Протокол 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, който играе и ролята на мотивирано предложение за изменението. В тази предварителна процедура, както и правилно е приел първоинстанционният съд, се проверя дали е налице служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение. В конкретния случай първоинстанционният съд е приел спазване на изискването на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и наличието на мотивирано предложение, позовавайки се единствено на Решение 21 по Протокол 32/10.12.2001 г. на СОС. Този извод на съда обаче е немотивиран и направен при неизясненост на фактите относно един от релевантните за законосъобразността на заповедта въпроси, а именно доколко планът за регулация, одобрен с това решение на СОС, в частта на процесната улица е бил изменен с последващото Решение 80 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС, както и кой към датата на постановяване на оспорената заповед е действащия за процесната територия ПУП ПР. В тази насока съдът нито е изложил мотиви, нито е събрал доказателства, независимо от установяванията по делото, че липсва влязъл в сила административен акт относно отпадането на процесната улица и придаването й към УПИ ХIІ-общ. в изпълнение на т. 2 от Решение 80 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС, с което е взето решение да се измени Решение 21 по Протокол 32/10.12.2001 г. на СОС и да отпадне улицата от о. т. 120 до о. т. 129, както и независимо от мотивите на решение 12851/24.10.2018 г. на ВАС по адм. дело 5204/2018 г., във връзка и с което е постановена оспорената заповед. Както е прието и в цитираното решение на ВАС, с Решение 80 по Протокол 56/06.08.2003 г. на СОС само е започнало производството по промяна на регулацията със закриването на улицата от о. т. 120 до о. т. 129, но същото не е приключило, доколкото с т. 2 от него е възложено на главния архитект на София на основание чл. 135, ал. 4 от ЗУТ да нареди служебно с мотивирано предписание изработване на проект за изменение на действащия ПУП в частта на кв. 2 и кв. 30 на с. Кубратово съобразно решението взето по т. 1. В този смисъл по делото не е установено по несъмнен начин коя е действащата регулация за процесната територия към момента на издаване на оспорената заповед и има ли такава относно спорната улица, т. е. дали е налице влязъл в сила акт, с който е открита улица от о. т. 120 до о. т. 129 и съответно дали е налице приключило производство по изменение на регулацията с влязъл в сила акт относно закриването на улицата в частта от о. т. 120 до о. т. 129, за да се извърши преценка доколко в случая са налице предпоставките за изменение на действащ ПУП ПР за УПИ УПИ ХIІ - общ., изразяващо се в провеждане на улица по о. т. 129 о.т. 120 между кв. 2 и кв. 30. Действително, като част от административната преписка по делото е приложена извадка от графична част, в която е отразено отпадане на улица от о. т. 120 до о. т. 129, от същата обаче не става ясно извадка от кой ПУП е тя, доколкото липсва каквото и да било означение върху нея за това обстоятелство. От друга страна като част от административната преписка са приложени комбинирана скица на поземлени имоти с идентификатори 40436.5396.748 и 40436.5396.878 и извадка от цифровия модел на система Софкар, на които процесната улица е нанесена. С оглед на това и при липсата на безспорни установявания по делото на един от основните релевантни въпрос по спора съдът е следвало да събере относими доказателства, включително и чрез допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, с която да се установи по безспорен начин към датата на издаване на оспорената заповед дали е налице влязъл в сила акт, с който е открита улица от о. т. 120 до о. т. 129 и съответно дали е налице приключило производство по изменение на регулацията с влязъл в сила акт относно закриването на улицата в частта от о. т. 120 до о. т. 129. Именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед, като едва след тяхното установяване съдът ще следва да прецени също така налице ли е мотивирано предложение за процесното изменение на ПР. Доколкото първоинстанционният съд не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, както и не събира относими доказателства, то това препятства настоящата инстанция да извърши цялостен касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,