Решение № 2126 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2010 г.

Решение № 2126 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2010 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Димитър Борисов Николов от с. Владо Тричков, община Своге против Решение № 10/21.V.2010 г. по адм. д. № 633/2009 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 538/18.ХI.2009 г. на Областния управител на Област Враца в частта, в която му е отказано право на еднократно обезщетение за претърпяна от наследодателя му репресия по чл. 1, ал. 1, т. 14 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 10 от Наредбата за приложение на този закон, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Ответникът - Областен управител на Област София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представено писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че представените от касатора доказателства за наличие на право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ не са достатъчни да обосноват извода, че той отговаря на условията на чл. 1, ал. 1, т. 14 от този закон и на чл. 1, ал. 1, т. 10 от Наредбата за приложението му, тъй като неговият наследодател не е бил лишен от право на пенсия и е получавал земеделска пенсия. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. За да се признае на едно лице право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, следва то да е било лишено от право на пенсия по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В настоящият случай е било установено по безспорен начин, че наследодателят на касатора не е бил лишаван от такова право, а на него не му е било признато това право поради наличие на законови пречки-недостиг на трудов стаж. Освен това както съдът, така и административният орган е констатирал, че наследодателят на молителя е получавал земеделска пенсия, което е недвусмислено доказателство, че той не е бил репресиран в това отношение по причини, изтъкнати по-горе и залегнали като условия на чл. 1 от ЗПГРРЛ. Следователно съдът правилно и в пълно съответствие със ЗПГРРЛ е преценил, че след като наследодателят на касатора не е бил лишаван от право на пенсия по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания, то правилно и законосъобразно административния орган му е отказал да му признае претендираното право на еднократно обезщетение по този закон и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,