Решение № 10780 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2012 г.

Решение № 10780 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решението от 6.12.2011 г. по адм. дело № 304/2011 г. по описа на Административния съд - Стара Загора, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01- 2600/3087 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 6 669, 90 лева по отношение на " Палайа " ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора по подаденото от дружеството общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 24/130709/39414. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено, като се присъдят разноски. Направено е и искане за намаляване на възнаграждението за адвокат на ответника по касационната жалба поради прекомерност. Ответникът " Палайа " ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че " Палайа " ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора подало до Държавен фонд "Земеделие " общо заявление за единно площане на площ за 2009 г., регистрирано с уникален идентификационен номер 24/130709/39414. Кандидатът заявил за подпомагане 236,02 хектара земя по схемата за единно плащане на площ и 236,02 хектара земя по национално доплащане на площ. След извършването на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в интегрираната информационна система било установено, че част от площите са допустими за подпомагане. Въз основа на наличната официална информация, на заявителя били оторизирани 38 304, 22 лева по схемата за единно плащане на площ и 17 818, 07 лева - по национално доплащане за площ. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните в заявленията от 2009 г. В резултат на получената нова информация годната за подпомагане площ по заявлението на " Палайа " ООД била намалена и част от оторизираната субсидия се оказала недължимо платена. Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " съставил акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 6 669, 90 лева по отношение на " Палайа " ООД - Стара Загора във връзка с подаденото от дружеството общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. Административният съд приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като не са изложени фактически и правни основания за постановяването му. Не били посочени конкретните факти, въз основа на които било счетено, че част от субсидията е недължимо платена, както и съответната хипотеза по чл. 43, ал. 3, т. 1 - 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приложена при намаляване на размера на плащането. По делото липсвали данни за невярно деклариране от страна на бенефициента, което да е въвело в заблуждение административния орган. В действителност, администрацията предприела последващи действия за определяне на допустимия слой площи за подпомагане, макар да са й били известни изискванията за отпускане на субсидиите. Затова, съобразно чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004, не би могло да се направи извод, че получената сума подлежи на възстановяване, тъй като плащането било извършено поради грешка на администрацията, която земеделският производител не би могъл да установи по разумен път. С оглед констатациите за допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, съдът отменил оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон и при постановяването му не са били допуснати логически грешки, които да повлияят върху изводите на съда. Законът за подпомагане на земеделските производители не съдържа правила за установяване на публичното вземане, поради което то подлежи на установяване по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс ( чл. 166, ал. 2 ДОПК ). Поради това, в хода на производството, административният орган е длъжен да спазва регламентираните с този кодекс процесуални норми. Тъй като органът не е следвал установения процесуален ред и допуснатите от него нарушения на производствените правила са съществени, направеният от съда извод за незаконосъобразност на административния акт следва да се сподели. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител Съдът е приложил точно материалния закон, като е приел, че административният орган не е имал основание да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Съобразно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия, когато трябва да събере недължимо платени или надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при оторизирането им и ако грешката е от такъв характер, че да е очевидна за земеделския стопанин. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило по § 1, според което при извършено недължимо плащане земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихвата. Тъй като административният орган не е изложил факти, с оглед на които да бъде направен извод, че компетентните органи са отпуснали помощта поради неточно деклариране на площи, извършено умишлено или по небрежност от земеделския производител, съдът обосновано е преценил, че в случая следва да се приложи изключението по чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се присъждат. Възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокат на ответната страна не следва да се разглежда, тъй като пред касационната инстанция ответникът не е бил представляван от адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд