Решение № 5512 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2020 г.

Решение № 5512 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. От АПК във връака с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Пенчев, чрез адв. Стефанов против Решение № 234 от 04.12.2019 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. дело № 519/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, поправен с РА № П-03002718173939-003-001/04.10.2018 г. за поправка на ревизионен акт, в частта, потвърдена с Решение № 327/07.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при кредитирането на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ съдът е следвало да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. Счита, че видно от представената разписка, несъобразена от решаващия състав, и договора за съвместна дейност от 31.03.2010 г. се установява по категоричен начин осъществяваната от ревизираното лице посредническа дейност, включваща заплащане на такси при осъществяването на сделките за сметка на възложителите. Прави възражение за определения размер на получаваните комисионни от купувачите. Искането е за отмяна на решението, включително в частта за разноските и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен в частта за определените задължения за сумите над 79, 16 лв. главница и 43, 20 лв. лихви. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – гр. Варна, чрез гл. юриск. К. Димова оспорва жалбата и моли да се отхвърли по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 14188 от 23.10.2019 г. постановено по адм. дело № 7664/2019 година по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, е обезсилено Решение № 65 от 22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, в оспорената му част, постановено по отношение на ЕТ "Мобидик – Д. Пенчев", като е прекратено производството в тази част и е отменено Решение № 65 от 22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, в частта му, с която по жалба на Д. Пенчев, [населено място], е отменен РА № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № П-03002718173939-003-001/04.10.2018 г. за поправка на ревизионен акт, на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 327/07.12.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с която на Д. Пенчев, е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за внасяне за 2012 г. за разликата над 79, 16 лева до пълния установен размер на главницата от 1 218, 39 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за разликата над 43, 20 лева до пълния установен размер на задължението от 664, 78 лева, както и в частта, с която Дирекция "ОДОП" – Варна е осъдена да заплати на Д. Пенчев сумата от 1 320, 60 лева, разноски по делото. Делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като съдът не е изложил собствени мотиви, не е обсъдил писмените доказателства, нито становищата на страните, в резултат не е сторил собствени фактически установявания, а се е доверил единствено на заключението на вещото лице, като само е приповторил фактическите установявания и дадените експертни изводи, което в неговата съвкупност е довело до постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане на делото Административен съд – Шумен е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на Д. Пенчев против РА № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № П-03002718173939-003-001/04.10.2018 г. за поправка на ревизионен акт, на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с Решение № 327/07.12.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1218, 39 лв. главница и лихви в размер на 664, 78 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от органи по приходите с компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. От фактическа страна съдът е установил, че Д. Пенчев е физическо лице, с регистрация като ЕТ и като земеделски производител, считано от 2016 г. През ревизирания период е извършвал сделки за отдаване под наем на земеделски земи, не е бил в трудови правоотношения и не е регистриран по ЗДДС. Лицето е осъществявало посредническа дейност по покупко-продажби на земеделски земи. В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени три броя искания за представяне на документи и писмени обяснения, като такива са представяни. По делото са приложени нотариални актове за покупка на недвижими имоти през процесния период и извадка от книга за разходите, от която е виден отразен приход за 2012 г. в размер на 418 722, 61 лв. Изпратени са искания и до трети лица, които имат облигационни отношения с ревизираното лице. За периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Д. Пенчев е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която са декларирани само доходи от стопанска дейност по отношение на ЕТ "Мобидик - Д. Пенчев". Установено е, че през времевия обхват на ревизията ревизираното лице е получавало доходи от рента, продажба на имот в СИО и комисионни от договори за посредничество. Паричният поток е представен от ревизиращия екип в табличен вид. Взети са предвид разходи на лицето за комунални услуги, застраховки, данъци и такси. Видно от констатациите в РД за процесния период са установени недекларирани доходи на лицето в качеството му на физическо лице, в размер на 17 636 лв. Сумата е била преведена по лична банковата сметка с титуляр Д. Пенчев от трето лице - К. Стойчев c основание "покупка на земеделска земя" на четири дати - 24.02.2012 г., 18.04.2012 г., 11.05.2012 г. и 03.10.2012 г., видно от експертното заключение по делото. Изпратено е искане за обяснение до К. Стойчев, на което не е представен отговор. Предвид установените факти ревизиращите приемат, че сумата представлява възнаграждение за осъществена посредническа дейност и съответно същата е облагаем доход от стопанска дейност, като е установена данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 12 183, 93 лв., дължим данък в размер на 1 218, 93 лв. и лихви в размер на 664, 78 лв. В хода на съдебното производство е прието заключение по ССчЕ, оспорено от органите по приходите и прието от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е кредитирал същото с оглед събрания по делото доказателствен материал. Като Приложение 1 към експертизата е приета в заверено ксерокопие Разписка за получаване на сума, представляваща договорена цена за неосъществена покупка на земеделска земя в размер на 9987 лв., която възложителят К. Стойчев получил на 13.11.2012 г. в гр. Шумен от Продавач/Посредник Д. Пенчев. Документът носи подпис само от Продавач/Посредник. В тази връзка, съдът приема, че разписката към експертизата е частен свидетелстващ документ с издател, който не може да бъде установен, предвид липсата на имена за лицето, което я е подписало за посредник. Според съда разписката не се ползва с материална доказателствена сила и същата не кореспондира с други доказателства по делото. Представена е първоначално в хода на съдебното дирене, което е довело до съмнението, че е изготвена единствено с оглед оспорването на РА. На следващо място, за първи път в хода на съдебното производство е представен и документ наименован Договор за съвместна дейност, сключен на 31.03.2010 г. между Д. Пенчев, като посредник и К. Стойчев, като възложител. Според решаващият състав същият притежава характеристики на договор за посредничество, комисионен договор, но без съществен елемент - комисионно възнаграждение и не се подкрепя от другите доказателства по делото, включително от приложените по делото нотариални актове, сключени през ревизирания период. Съдът излага съображения в мотивите си, че от нотариалните актове категорично не се установява ревизираното лице да е заплащал покупна цена, както и разноските за нотариална такса и такса за вписване, тъй като изрично е записано, че същите се заплащат от купувача и направените твърдения от оспорващия в тази връзка счита за недоказани. С оглед изложеното е обоснован краен извод, че заключението на вещото лице, което е съобразило при изчисленията на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. гореописаните документи, не е годно да обори констатациите и изводите на приходния орган. Според съда извършването на посредническа дейност не се оспорва от ревизираното лице и се потвърждава от писмените доказателства по делото, от които е видно, че съдейства при осъществяване на покупко-продажби и за ревизирания период е бил пълномощник на продавачите на земеделска земя. Обемът и същността на въпросните сделки безспорно указва характера на дейността, с която се е занимавал Д. Пенчев, което предвид икономическата логика и факта, че лицето няма никакви други доходи, предполага реализирането на доходи под формата на получено комисионно възнаграждение. Предвид съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът намира за доказано от приходната администрация и неопровергано от жалбоподателя получаването на доходи от посредничество в общ размер за ревизирания период на 17 636 лв. В подкрепа на горното са нотариалните актове за покупка на недвижими имоти и извлеченията от банковите сметки на лицето, по които са постъпвали суми от трети лица. С тези мотиви съдът приема, че РА в обжалваната му част, с която са определени задължения на физическото лице Д. Пенчев за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. в размер на 1218, 39 лв. главница и 664, 78 лв. лихви се явява законосъобразен. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил релевантни за спора факти, които се подкрепят от доказателствата по делото. Обсъдил е и възраженията на ревизираното лице. Ревизираното лице, в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 от същия закон е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и от чужбина. Общата годишна данъчна основа съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ следва да включва годишните данъчни основи за доходите от всички източници. По аргумент от чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година. По делото не е спорно, че Д. Пенчев e физическо лице и през процесния период упражнява дейност като едноличен търговец ЕТ "Мобидик – Д. Пенчев", като същото няма регистрация по ЗДДС. За периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която лицето декларира доходи само от стопанската си дейност като ЕТ. При извършената проверка на движението по банковата сметка на ревизираното лице в ТБ "Сибанк" АД се установяват банкови преводи от лицето К. Стойчев в полза на Д. Пенчев с основание "покупка на земя". Общият размер на постъпилите суми от 17 636 лв., не се оспорва. Спорният момент в производството се свежда до това на какво основание са получени същите – като възнаграждение за посредничество или за извършване на покупко – продажби на недвижими имоти. Определената от органите по приходите годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в размер 13 310, 52 лв. е формирана от годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност по чл. 30 от ЗДДФЛ в размер 13 227 лв. и годишна данъчна основа от прехвърляне на права и имущество в размер 83, 52 лв. Годишната данъчна основа в размер 13 227 лв. е намалена с данъчното облекчение предвидено в чл. 19 от ЗДДФЛ с 1126, 60 лв. Така получената основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, след намалението с данъчното облекчение, е определена в размер на 12 183, 92 лв. и са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1218, 39 лв. За невнесените в срок суми е изчислена и дължимата лихва в размер общо на 648, 20 лв. В хода на ревизията и в хода на проведените съдебни производства не се представят доказателства, които да опровергаят достигнатия извод от ревизиращите, че постъпилите суми са възнаграждения за осъществяваната от Д. Пенчев посредническа дейност. Представеният в хода на съдебното производство договор за съвместна дейност от 31.03.2010 г., сключен между ревизираното лице, като посредник и К. Стойчев, като възложител, не подкрепя тезата на касатора. Както правилно сочи и съда в договора за съвместна дейност липсва основен компонент, а именно възнаграждението. Предвид обстоятелството, че самият касатор твърди, че извършва посредническа дейност, за която получава възнаграждение, необосновано е позоваването на договора, в който липсва такъв елемент. В тази връзка правилно и в съответствие с доказателствата по делото е приетото от съда обстоятелство, че през ревизирания период лицето е придобило облагаеми доходи от друга стопанска дейност – възнаграждения по посреднически договори за сделки със земеделска земя. От приложените по делото нотариални актове не се установява извършването на покупко – продажбите на недвижимите имоти да е от името и за сметка на възложителя по договора. На следващо място, от нотариалните актове, както основателно сочи и първоинстанционния съд, не се установява Д. Пенчев да е заплащал покупна цена, както и разноските за нотариална такса и такса за вписване, тъй като в същите е записано, че същите се заплащат от купувача и направените възражения в тази връзка са неоснователни. Договорите са доказателство само за възникнали облигационни отношения между страните, но не и доказателство за изпълнение на договореното и за извършването на преводите във връзка със закупуването на земя. В тази връзка, не се представят други доказателства за разходване на получените средства в размер на 17 636 лв. във връзка със закупуването от името на К. Стойчев на недвижими имоти – земеделска земя или връщането им. Оплакването на касатора относно обсъдената от съда разписка за получаване на сума, Приложение № 1 към ССчЕ, е неоснователно. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че експертизата е обсъдена съобразно чл. 202 от ГПК, като съдебният състав е изложил правилни аргументи в каква част кредитира даденото заключение. В изпълнение на указанията, дадени с Решение № 14188 от 23.10.2019 г. постановено по адм. дело № 7664/2019 година по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, решаващият състав е анализирал представеният частен документ, съобразявайки, че същият не се ползва с материалната доказателствена сила на официалните документи, а единствено с формална доказателствена сила съобразно правилото на чл. 180 от ГПК и го е обсъдил в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Така представената от касатора разписка не съдържа подписа на получателя и в случая необосновано се явява твърдението, че същата е доказателство за получаването на сумата от К. Стойчев на означеното в документа основание, а именно договорена цена за неосъществена покупка на земеделска земя в размер на 9987 лв. На следващо място, както основателно сочи и ответната страна по настоящото производство, приложената от касатора разписка е ведно с приемо – предавателен протокол от същата дата, като разгледани съвкупно двата документа си противоречат. От съдържанието на протокола се установява, че лицето К. Стойчев е предал документи, удостоверяващи правото на собственост, необходими за извършването на сделка за имоти, находящи се в землището на с. Черни връх, общ. Смядово, обл. Шумен. От друга страна видно от разписката същото лице – К. Стойчев е получил от Д. Пенчев сумата в размер от 9987 лв. за неосъществена покупка на земеделска земя, находяща се отново в землището на с. Черни връх, общ. Смядово, обл. Шумен. С оглед изложеното, не може да се приеме, че представените документи представляват годно доказателство в подкрепа на изложеното от касатора твърдение за възстановяване на процесната сума и достигнатият от съда извод, че представените в хода на съдебното производство частни документи не кореспондират с другите доказателства по делото, се явява правилен. Относно възражението за прекомерност на присъдените с обжалваното решение разноски, настоящият състав съобрази следното: Нормата на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК определя, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая в оспореното решение юрисконсулското възнаграждение е определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед осъществената юрисконсултска защита за две инстанции, заплатеното възнаграждение на експерта по назначената експертиза и заплатената държавна такса. При преценката за фактическата и правна сложност на делото, отчитайки продължителността на съдебното производство, процесуалната активност на пълномощника на ответника по касация и обемът на доказателствата, настоящият състав намира, че размерът на присъдените разноски на процесуалния представител на органите по приходите не е прекомерен, а справедлив и обоснован, съобразен с разписаните правила в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на касатора е неоснователно. По тези съображения, настоящият състав преценява решението, с което са потвърдени установените допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 353, 26 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществена защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,