Решение № 3421 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2023 г.

ВАСТрето отделение20.03.2024 г.докладчик Галина Стойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1860 от 26.10.2023г., постановено по адм. дело 692/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати на В. Раклеов, [ЕГН], с адрес [населено място], община Благоевград, [улица], сумата в размер на 1000,00 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Благоевград, чрез старши юрисконсулт Р. Панчева, против Решение 1860 от 26.10.2023г., постановено по адм. дело 692/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Налице са доводи за законосъобразност на оспорения отказ поради това, че имотът, който е предмет на молбата декларация, е общинска собственост. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба срещу административния отказ. Претендират се разноски. Ответникът В. Раклеов, чрез процесуалния си представител адвокат В. Ушатова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград, по жалба на В. Раклеов е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка със заявление вх. ОС-0205-288/31.05.2023г. на жалбоподателя за поземлен имот в идентификатор 55107.501.55 по КККР на [населено място], община Благоевград. Съдът е върнал преписката на органа за произнасяне по подаденото заявление за извършване на исканата административна услуга, съобразно дадените в решението указания и в срока по чл.57, ал.2 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че заверката на молбата-декларация е административна услуга по смисъла на чл.21, ал.3 АПК - издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и като такъв подлежи на съдебно оспорване. В случая административен акт в законовия срок не е издаден и е налице мълчалив отказ. Приел е, че в компетентността на кмета на общината е удостоверяването дали за даден имот е издаден акт за общинска собственост или не, като това се явява от значение за признаване на право на собственост в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал всички относими за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК отказ за издаване на документ от значение за признаване на права на заявителя. Процедурата по заверка на молбата-декларация по чл.587, ал.2 от ГПК представлява административна услуга по см. на §1, т.2, б. б от ДР на Закона за администрацията, а в случая оспореният акт представлява мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да завери молба-декларация на В. Раклеов за признаване право на собственост върху недвижим имот на основание и по реда на чл.587 от ГПК, т.е. исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот. Както правилно се сочи в оспореното решение, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, които е установил при извършената от него проверка и които счита за относими към собствеността на имота. По делото безспорно е установено, че с молбата си В. Раклеов е поискал заверка на молба - декларация, необходима за производството по чл. 587 ГПК, по която кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Правилно също така съдът е върнал преписката за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. Във връзка с възраженията на касатора, следва да се посочи, че когато органът при проверката в актовите книги на общината, установи наличието на надлежно съставен акт за общинска собственост или конкуренция на права, не може да откаже извършване на услугата, а има задължение да отрази констатациите си в молбата-декларация, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. По изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторът няма право на разноски, а съдът присъжда в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1000,00лв., които следва да заплати община Благоевград. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,