Решение № 6127 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2012 г.

Решение № 6127 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1064 от 20.04.2012 г., постановено по адм. д. № 3796/2011 г. на Административен съд - Варна. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 181100639/29.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с решение № 597/3.10.2011 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който за данъчен период м. 06.2007 г. на "Ф+С АГРО" ООД е начислен ДДС в размер от 40 619.29 лв. и лихва в размер на 20 346,11 лв. и за данъчен период м. 07.2007 г. в частта, в която е начислен ДДС в размер на 124 399.89 лв. за осъществен ВОД и лихва в размер на 60 818,20 лв. Поддържа се неправилност на решението в съответната част поради нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът моли ВАС да постанови решение, с което да бъде отменено решението на АС - Варна и да бъде потвърден РА. Моли да бъде отменено решението на административния съд и в частта, в която дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 3 227,62 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението в останалата част намира за правилно и моли да бъде оставено в сила. "Ф+С АГРО" ООД, чрез адв. Велев, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 181100639/29.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 597/3.10.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА като незаконосъобразен, и присъждане на разноски. Всяка от страните оспорва жалбата на другата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. По касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП - настоящият касационен състав намира, че същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение АС - Варна е отменил РА № 181100639/29.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с решение № 597/03.10.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, в която на "Ф+С АГРО" ООД за данъчен период м. 06.2007 г. е начислен ДДС в размер от 40 619.29 лв. и лихва в размер на 20 346,11 лв. и за данъчен период м. 07.2007 г. в частта, в която е начислен ДДС в размер на 124 399.89 лв. за осъществен ВОД и лихва в размер на 60 818,20 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице ВОД, като в тази връзка е съобразил следното: По ЧМР с инвойс 253 и фактура № 253/19.07.2007 г., ЧМР с инвойс 252 и фактура № 252/19.07.2007 г., ЧМР с инвойс 251 и фактура № 251/19.07.2007 г., ЧМР с инвойс 250 и фактура № 250/19.07.2007 г., ЧМР с инвойс 249 и фактура № 249/19.07.2007 г., за получател на стоката е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD - Румъния, като подписи и печати на действително получили стоката има както "s. c. G. P. R. s. r. l.", така и дружеството, посочено като действителен получател SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния. По тези ЧМР с фактури от № 249 до № 253 вкл., съдът е приел, че реално са осъществени вътреобщностните доставки, тъй като в кл. № 24 - място на получаване в ЧМР е положен печат и подпис на представляващия съконтрахента по сключените от жалбоподателя договори - SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния. По ЧМР с инвойс 204 и фактура № 204/06.07.2007 г., ЧМР с инвойс 203 и фактура № 203/6.07.2007 г., ЧМР с инвойс 202 и фактура № 202/6.07.2007 г., по ЧМР с инвойс и фактура № 201/6.07.2007 г., ЧМР с инвойс 200 и фактура 200/4.07.2007 г., съдът е констатирал, че в кл. № 24 - място на получаване, погрешно е положен печат на превозвача, а печата на получателя и подписа на представляващия го са положени в кл. № 23 - подпис и печат на превозвача. Приел е, че и по посочените ЧМР с фактури с № от 200 до 204 вкл., доставките са реално осъществени, след като действителният получател на стоките - SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, е положил печат и подпис, чрез представляващия го. Решението в тази част е правилно. В случая предмета на спора е свързан с наличието на предпоставките за признаването на ВОД и преди всичко транспортирането на процесните стоки от територията на Република България до Румъния. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, приложима хипотеза, предвид извършването на процесните доставки от трети лица - превозвачи, са необходими и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Представените ЧМР в случая са подписани от посочените в тях получатели. Процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице към румънско дружество, също регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Във фактурите е посочен идентификационен номер на получателя и стоките, предмет на доставките са предадени от дружеството-касатор на превозвачи, имащи договорни отношения с него или румънски превозвачи, имащи договорни отношения с получателя, доказващ изпращането или транспортирането на стоките до територията на съответната държава-членка. Обосновано съда е приел, че процесните доставки отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на ВОД. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част и същото следва да се остави в сила. По касационната жалба на "Ф+С АГРО" ООД: С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството против РА № 181100639/29.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 597/3.10.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта относно начислен ДДС по фактури № 267/23.07.2007 г., фактура № 266/23.07.2007 г., фактура № 261/20.07.2007 г., фактура № 260/20.07.2007 г., фактура № 238/16.07.2007 г. и фактура № 234/16.07.2007 г. на обща стойност 63941.84 лв. За да постанови решението си в тази част съдът е съобразил следното: През данъчен период 07.2007 г.: 1/ По ЧМР с инвойс 267 и фактура № 267/23.07.2007 г. /л. 776/ на стойност 10329.90 лв., като получател е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, но положените подпис и печат са от "ROMISOL CEREALE S. R. L.", което не е съконтрахент по договорите за доставка и за което няма данни дали е регистрирано за целите на ДДС; 2/ По ЧМР с инвойс 266, фактура № 266/23.07.2007 г. /л. 772/ на стойност 10594.30 лв., като получател е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, но положените подпис и печат са от "ROMISOL CEREALE S. R. L.", което не е съконтрахент по договорите за доставка и за което няма данни дали е регистрирано за целите на ДДС; 3/ По ЧМР с инвойс 261, фактура № 261/20.07.2007 г. /л. 754/ на стойност 11234.94 лв., като получател е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, но положените подпис и печат са от "s. c. G. P. R. s. r. l.", също което не е съконтрахент по договорите за доставка и за което също няма данни дали е регистрирано за целите на ДДС; 4/ По ЧМР с инвойс 260 и фактура № 260/20.07.2007 г. /л. 749/ на стойност 11428.30 лв., като получател е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, но положените подпис и печат са от "s. c. G. P. R. s. r. l.". 5/ По ЧМР с инвойс 238 и фактура № 238/16.07.2007 г. /л. 657/ на стойност 10421.30 лв., като получател е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, но положените подпис и печат са от "ROMISOL CEREALE S. R. L." 6./ По ЧМР с инвойс 234 и фактура № 234/16.07.2007 г. /л. 653/ на стойност 9933.10 лв., като получател е посочен SC V. S SRF- SOFronea FN jad ARAD-Румъния, но положените подпис и печат са от "ROMISOL CEREALE S. R. L.". За тези шест ЧМР, съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя за действителност на доставката, тъй като получателят на стоките не е дружеството-съконтрахент по договорите, сключени с "Ф + С АГРО" ООД, а трети лица, за които няма данни, дали са регистрирани за целите на ДДС в Румъния. Общата стойност на издадените от дружеството жалбоподател фактури е в размер на 63 941.84 лв. Правилно по отношение на тези фактури е формиран извод, че документираните с тях доставки не следва да се третират като вътреобщностни, такива за целите на ДДС, а като доставки с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми с данъчна ставка 20 на сто. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да е приложим режимът, установен за ВОД, следва да са налице кумулативно следните условия: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице а територията на страната, получателят - да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка; предмет на доставката са стоки, възмездност на доставката и транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая правилно съдът е приел, че не са налице ВОД по описаните по-горе фактури, тъй като не е налице втората предпоставка. Получател на стоките не е дружеството-съконтрахент по договорите, сключени с "Ф + С АГРО" ООД, а трети лица, за които няма данни, дали са регистрирани за целите на ДДС в Румъния. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, осмо отделение,