Решение № 7499 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2024 г.
ВАСТрето отделение08.07.2025 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1720/12.09.2024 г., постановено по адм. дело 208/2024 г. на Административен съд - гр. Ловеч.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи - г. София да заплати на О. И. Р. от [населено място] разноски по делото - възнаграждение за адвокат в размерна 500 /петстотин лева/ .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи срещу решение 1720/12.09.2024 г., постановено по адм. дело 208/2024 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, същуствено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - О. И. Р. от [населено място] оспорва основателността на същата и моли решението на АС-Ловеч да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адмнистративен съд - Ловеч се е произнесъл по същество и е уважил частично предявения от О. И. Р. от [населено място] иск с правно основание чл. 1 , ал.1 ЗОДОВ против Министерство на вътрешните работи , като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на Заповед 8121к-5340 от 14.06.2017г., издадена от Главния секретар на Министерство на вътрешните работи, отменена като незаконосъобразна с Решение 6 от 19.01.2018г., постановено по адм. дело 370/2017г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, оставено в сила с Решение 7947 от 28.05.2019г., постановено по адм. дело 3022/2018г. на Върховен административен съд, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 28.05.2019г. до подаване на исковата молба 08.05.2024г., както и законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба 08.05.2024г. до окончателното й изплащане. В останалата част до предявения размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Касационна жалба против решението на АС-Ловеч подадена само от Министерство на вътрешните работи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Демото е изяснено от фактическа страна, като съдът е изложил обосновани и правилни мотиви към постановения съдебен акт, с които настоящата инстнация се съграсява изцяло и към които препраща на осн. чл. 221, ал.2, изр.второ АПК. Правилно и обосновано съдът е приел, че вследствие от отменената заповед 8121к-5340 от 14.06.2017г., издадена от Главния секретар на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 3 и чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, с която на ищеца е наложено едно общо дисциплинарно наказание мъмрене за срок от три месеца за извършени от него две дисциплинарни нарушения, същият е претърпял неимуществени вреди. От разпита на призованите по делото свидетели С. и Р. се установява, че ищецът е станал раздразнителен, неспокоен, имал е проблеми в семейството и в работата, които негативни преживявания са резултат от акта за налагане на дисциплинарно наказание. Едва след отмяната му с влязло в сила решение напрежението е спаднало. Ищецът се е чувствал предаден от системата на МВР, в която е вярвал и че, за да оповести, че наказанието му е било отменено от съда първият свидетел е сложил на таблото на РУ гр. Тетевен решението на Върховен административен съд. Свидетелката Р., която е съпруга на ищеца е заявила, че макар да се е ползвал с добро име в обществото, след наказанието той е бил притеснен, нервен, затварял се е в стаята си и не е общувал със семейството си,имал е постоянно главоболие и се е будел през нощта, както и че е бил обект на постоянни проверки, което се е отразило негативно както на здравето му и а семейството му. Съдът е подложил на всестранен и обективен анализ събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на същите е достигнал до правилен и обоснован извод за основателност на исковата претенция. Съдът е изложил подробни мотиви кои неблагоприятни последици от незаконосъобразното дисциплинарно наказание е приел за установени по делото , като подробно ги е посочил в съдебния си акт. Обосновано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и правилно е осъдил ответника да заплати обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е определно правилно, като взети предвид всички относими за спора обстоятелства, установени в резултат от анализа на събраните доказателства - писмени и гласни. Решението на АС - Ловеч следва да се остави в сила, а в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, за които се представя договор за правна помощ в оригинал и списък по чл. 80 ГПК . Водим от изложеното, Върховният административен съд