Решение № 5314 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2012 г.

Решение № 5314 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 14414 от 8.11.2011 г., постановено по адм. д. № 12844/11 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № Ж - 02 - от 21.12.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съгласно мотивите на решението. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, представлявана от Ангел Семерджиев, чрез пълномощниците му юрк. Цветомир Николов и юрк. Петър Друмев. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, № 14414 от 08.11.2011 г., постановено по адм. д. № 12844/11 г. и да реши спора по същество, като потвърди решение № Ж-02- от 21.12.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Ответното по касационната жалба дружество "Яна"-АД - гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Стефан Севов, взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроразпределение" - АД - гр. Пловдив не е взела становище. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроснабдяване" - АД - гр. Пловдив не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил решение № Ж - 02 - от 21.12.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съгласно мотивите на решението. Преди да пристъпи към разглеждане на спора съдът е разгледал правомощията на ДКЕВР съгласно чл. 21, т. 10 от ЗЕ, както и по чл. 22 от същия закон за разглеждане на жалби на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. На база на това е направен извод, че могат да се различат производства по издаване на решения, включително по чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, производства по налагане на принудителни административни мерки за нарушения на ЗЕ или като резултат от разглеждане на жалби по чл. 22 от ЗЕ. Съдът е посочил и кои са спорните въпроси, разгледани в обжалваното решение на ДКЕВР - кабелният електропровод Яна 3 20КV част ли е от електроразпределителната мрежа, къде е границата на имота и къде е правилното законосъобразно място, в което следва да бъдат изградени средствата за търговско измерване, "ЕВН България електроразпределение"-АД законосъобразно ли е изградило търговското измерване на консумираната от "Яна"-АД електрическа енергия и по-специално съобразено ли е с разпоредбите на чл. 120 от ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи; правомерно ли се начислява на "Яна"-АД цена достъп и цена пренос до електроразпределителната мрежа. Съдът е посочил, че обжалваното решение се основава на констатациите на протокол № Е - 06/11.09.2008 г. на назначена работна група със заповед № З - Е - 96/18.08.2008 г., като констатациите в този протокол са на база информация от заинтересованите лицензианти, като описаната процедура в чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ не е спазена и жалбоподателят не е узнал за работата на тази работна група, не е изразил становище за констатациите, поради което е налице съществено нарушение на административно производствените правила. Отбелязано е още, че ДКЕВР не е посочила в кое от цитираните производства е издала обжалваното решение, като е налице смесване и на трите производства. Изложени са мотиви, че в едно производство са разгледани въпроси, относими към различните процедури, а констативно-съобразителната част от решението е необоснована на доказателствата по преписката по отношение на главния факт, от който произтичат споровете между страните - дали спорният кабелен електропровод е част от електроразпределителната мрежа според определението, дадено в § 1, т. 2 от ДРЗЕ, което е от съществено значение за разрешаването на споровете между страните. На база на изложеното е направен извод, че констатираните нарушения съставляват основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, поради което решението на ДКЕВР следва да бъде отменено и делото върнато на административния орган като преписка за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, като същите могат да бъдат систематизирани в три насоки: - необоснованост на изводите за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като нормата на чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ изисква протоколът за проверката да се подпише от проверяваното лице, но не и от жалбоподателя; необоснованост на изводите на съда, че в решението си ДКЕВР не е посочила основанието, на което е издала решението и неправилност на извода, че няма фактически и правно-обоснован извод за основния спорен факт - принадлежността на кабелния електропровод към електроснабдителната мрежа. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Тричленният състав правилно е формулирал основният спорен въпрос и за да отговори на същия правилно е използвал за изходна точка правомощията на ДКЕВР съгласно ЗЕ. Също така правилно е прието, че съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, едно от правомощията на ДКЕВР е да разглежда жалби на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Според чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката комисията се произнася с решение по жалбата в 30-дневен срок от подаването й. Правомощията на комисията са дадени в чл. 102 от наредбата. Алинея първа определя, че с решението си комисията прекратява преписката, когато в резултат на проверката не е установено нарушение на условията по лицензията, а според алинея втора когато в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията, комисията взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ. В конкретния случай производството пред ДКЕВР е било образувано e по жалба на "Яна"-АД-гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Стефан Георгиев Севов против решение № Ж-02 от 21.12.2009 г., взето по протокол № 162 от 21.12.2009 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с което комисията е приела доклада на дирекция "Електроенергетика" и дирекция "Правна" във връзка с решаване на възникналия спор между "ЕВН България електоразпределение"АД, "ЕВН България Електроснабдяване"-АД и "Яна"-АД и е дала на "ЕВН България електроразпределение"АД следните предписания: да възстанови захранването с електрическа енергия на "Яна"-АД, след като "Яна"АД заплати дължимите на електроразпределителното дружество суми, представляващи цена достъп и цена за пренос по електроразпределителната мрежа; да изготви и предложи на "Яна"-АД договор за предоставения достъп за периода от 1.07.2008 г. до 10.02.2009 г., като "Яна"-АД издаде фактура за договорената сума по договора между "Яна"-АД и "ЕВН България електоразпределение"АД и последното заплати на "Яна"-АД дължимата по фактурата сума; търговското измерване на "Яна"-АД-гр. Бургас да се изгради на границата на собственост съгласно Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; до изграждане на търговското мерене на "Яна"-АД на границата на собственост, "Яна"-Ад да заплаща цена на достъп и пренос през електоразпределителната мрежа, след изграждането на мереното съгласно т. 4 "Яна" да заплаща само цена на достъп до електроразпределителната мрежа. В мотивите на решението е записано, че същото се издава на основания чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 10 от устройствения правилник на ДКЕВР. В този смисъл решаващият състав неправилно е приел, че липсва посочване на правното основание на решението, но допуснатото нарушение е несъществено и не променя крайният извод за неправилност на обжалвания административен акт. Нормата на чл. 99, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката определя, че работната група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата, а според чл. 100, ал. 1 от същата, при приключване на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, като протоколът се подписва от лицата, извършили проверката и проверяваното лице. В този смисъл не съществува нормативно установено изискване протоколът да бъде подписван от жалбоподателя, и приемайки обратното тричленният състав действително е допуснал нарушение на закона. Допуснатото нарушение също не води до промяна на крайния извод за незаконосъобразност на административния акт предвид наличието на други съществени нарушения на административно производствените правила. От данните по административната преписка е видно, че "Яна"АД е подавало няколко жалби да ДКЕВР, свързани с възникнал спор между него и електроразпределителното дружество за изкупуване на кабелен електропровод. От решението на ДКЕВР не става ясно то по точно от коя от всичките жалби е постановено. Заповедта за назначаване на работна комисия, както и протоколите съставени от нея, са от 2008 г., докато жалбите на "Яна"-АД са от 2009 г. Не са налице доказателства за издаване на нова заповед за съставяне на работна група след подаване на жалбите през 2009 г., както и за извършване на проверки и съставяне на протоколи по чл. 100, ал. 1 от наредбата пред същата година. При това положение се явява обоснован изводът на тричленният състав, че към датата на постановяване на решението е останал неизяснен въпросът дали кабелният електропровод е част от електроразпределителната мрежа според определението, дадено в § 1, т. 2 от ДРЗЕ, което е от съществено значение за разрешаването на споровете между страните. Като правилно и законосъобразно решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,