Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г.

Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. З. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 241 от 28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 144/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил жалбата на З. срещу отказ на ВПД началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил, обективиран в писмо изх. № 113900-1891/24.03.2016 г. за възстановяване на частично отнети контролни точки. Касаторът твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа съображенията си за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Излага доводи, че отказът е постановен на основание несъществуващ съдебен акт за отнемане на контролни точки. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което е приложил неправилно закона. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът, началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил приложените към административната преписка писмени доказателства, както и представените такива от жалбоподателя. От събраните данни по делото е установил, че производството пред административния орган е образувано по заявление вх. № 113900-1629/2.03.2016 г. на А. З. с искане за служебно възстановяване на отнети контролни точки на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Заявителят е посочил, че според отразеното в издаденото му наказателно постановление /НП/ № 1971/15.07.2011 г. от началника на сектор "Пътна полиция" - Кюстендил, са останали 3 контролни точки на водача. Заявителят е посочил също, че не е извършвал административни нарушения в двугодишен период след издаване на цитираното НП, за които да са му издавани наказателни постановления и тъй като са изпълнени предвидените в посочената разпоредба условия, счита искането си за доказано и основателно. С оспорения пред първоинстанционния съд отказ изх. № 113900-1891/24.03.2016 г. началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил е приел, че не са изпълнени законовите изисквания за служебно възстановяване на контролни точки на заявителя. Органът се е мотивирал с издадено удостоверение за преминато допълнително обучение № 249/2010 г. от водача, с нормативното изискване на чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 22, ал. 2 от Наредба № I-13/12.02.2003 г., както и липса на останали контролни точки към датата на подаване на заявлението като предпоставка за служебно възстановяване на контролни точки, с оглед издадена заповед № 90000/03.01.2011 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Съгласно приложените по делото доказателства се установява следната релевантна фактическа обстановка: Касаторът А. З. е преминал допълнително обучение за частично възстановяване на отнети контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което му е издадено удостоверение рег. № 109/2009 г. Във връзка с последваща загуба на контролни точки З. отново е поискал с молба от 19.03.2010 г. провеждане на допълнително обучение за частично възстановяване на отнети контролни точки. В резултат на проведено обучение на водача е издадено удостоверение рег. № 249/2010 г. По делото не е спорно, че след проведеното допълнително обучение З. не е подал заявление по чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13/12.02.2003 г. на МВР (отм.); за частично възстановяване на отнети контролни точки. За това обстоятелство сочи и писмо рег. № 14747/24.07.2013 г. на директора на ОД на МВР-Кюстендил. Със заповед № 90000/03.01.2011 г. на началника на сектор "Пътна полиция" - Кюстендил на А. З. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП - "изземване на свидетелството за управление", тъй като на водача са отнети всички контролни точки, същият е загубил правоспособност и не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Издадената заповед е връчена лично на адресата на 03.01.2011 г, когато е иззето и свидетелството му за управление на МПС. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред с твърдения за нейната незаконосъобразност, спорът не е решен по същество и същата е влязла в сила на 18.12.2013 г. А. З. е атакувал заповедта с оплаквания и за нейната нищожност, но с решение по адм. д. № 179/2016 г. на АС - Кюстендил, оставено в сила с решение от 16.08.2018 г. по адм. д. № 1732/2017 г. на Върховния административен съд оспорването е отхвърлено /съгласно служебна справка в информационната система на ВАС/. Т. е. заповедта за прилагане на ПАМ е стабилен административен акт. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадените жалби не са спрели изпълнението на приложената принудителна административна мярка. След заповедта за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е издадено НП № 1971/15.07.2011 г. от началника на Сектор ПП – Кюстендил, което е влязло в сила. В последното е отразено, че на водача са отнети 6 контролни точки и му остават още 3 контролни точки. В официално заверената справка от информационната система на ОД на МВР - Кюстендил се установява, че на З. са издавани и НП № 2546/ 13.10.2011 г., влязло в сила; НП № 7953/ 22.03.2013 г., влязло в сила, с които на водача са налагани само административни наказания глоба, тъй като е управлявал без СУМПС. Първоинстанционният съд е приел в изводите си, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП за служебно частично възстановяване на отнети контролни точки на водача А. З., поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. В касационната жалба са наведени твърдения за нищожност и недопустимост на съдебното решение, без да са изложени конкретни правни съображения. Както съдът е имал възможността вече да посочи в решението по адм. д. № 1732/2017 г., образувано по жалба на А. З., едно съдебно решение не може да бъде едновременно нищожно, недопустимо и неправилно. За да бъде нищожно съдебното решение трябва да не отговаря на изискванията за валидно решение. В случая съдебното решение е издадено от надлежен орган – съд, функциониращ в надлежен състав съгласно чл. 164 АПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и волята на съда е изразена по начин, който позволява да бъде изведена. С оглед на това обжалваното решение е валидно. За да бъде едно съдебно решение недопустимо трябва да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи, че решението е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на производството или при липса на положителна. Видно от доказателствата по делото, съдът се е произнесъл по искане за отмяна на индивидуален административен акт от лице, което е адресат на акта, което значи при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Т. е. съдебното решение е валидно. Решението е и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 /в пр. ред./ ЗДвП броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която с влязло в сила последно наказателно постановление на водача са отнети контролни точки. В случая, безспорно към датата на подаване на заявлението е изтекъл двугодишния срок от влизането в сила на последното наказателно постановление, с което на З. са отнети контролни точки. Но към датата на подаване на заявлението - 2.03.2016 г., на водача са отнети всички контролни точки и спрямо същия е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП "изземване на свидетелството за управление на МПС" с влязъл в сила административен акт - заповед № 90000/03.01.2011 г., чието изпълнение не е спряно поради проведените съдебни обжалвания. Тълкуването на разпоредбата на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване. Изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква служебно отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, но само ако водачът не е изчерпал определения с подзаконовия нормативен акт лимит на контролните точки. С оглед влязлата в сила заповед за прилагане на ПАМ фактът на изчерпаните контролни точки е доказан за целите на настоящото производство, образувано пред административния орган по заявлението от 2.03.2016 г. и с конкретно отправеното искане. Отнемането на контролни точки е последица от извършване на нарушение. То не е вид санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички контролни точки и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП жалбоподателят е изгубил придобитата правоспособност и според чл. 157, ал. 5 ЗДвП има право да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност. В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата регламентира възможности за служебно възстановяване на контролните точки само при частичното им отнемане до пълния им размер. Касаторът е смесил предмета на доказване на искането си по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, както е отправено до административния орган, с твърдения за факти и обстоятелства, релевантни към законосъобразността на издадената заповед за прилагане на ПАМ № 90000/03.01.2011 г. Както съдът вече посочи, тази заповед е стабилен административен акт и всички оплаквания във връзка с несъществуващо нахд № 1882/2009 г. е неотносимо към настоящия предмет на спора. Касаторът нито пред първоинстанционния съд, нито в настоящото производство е доказал по надлежния ред, че към датата на подаване на заявлението - 2.03.2016 г., е притежавал някакви контролни точки. Същият се позовава на отбелязването, извършено в НП № 1971/ 15.07.2011 г., влязло в сила на 22.03.2013 г., за оставащи 3 контролни точки на водача. Този довод е неоснователен. Отнемането на контролните точки става по силата на правната норма и не зависи от уведомяването на нарушителя. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с текста на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, което нормативно се свързва с отнемане на контролни точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП вменява задължението за връщане на свидетелството за управление на водача на МПС, на когото са отнети контролните точки. Тълкуването на разпоредбата във вр. с чл. 158 ЗДвП води до извод, че законът не поставя като изискване действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки. Според чл. 5 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.); броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от службата за отчет на водачите на МПС при съответната областна дирекция на МВР, а съгласно чл. 7 от същата информация за броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от водача на МПС и след заплащане на държавна такса. Ето защо отразеният брой оставащи контролни точки в НП № 1971/15.07.2011 г. не обвързва нито административния орган, нито съда. Това отразяване има само информационна и превантивна цел. В подкрепа на този извод е и отбелязването в информационната справка за А. С., че на този водач са отнети повече от максимално определения в наредбата брой от 39 контролни точки. Предвид изложеното, като е приел оспорения отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд