Решение № 8704 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2008 г.

Решение № 8704 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК . Образувано е по касационна жалба от Началника на Столична РДНСК, против решение № 769/29.09.2008 год., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 3686/2007 год., с което е отменен отказът на касатора, обективиран в писмо с изх. № С4-1818-04-4320 от 16.11.2006 год., да разгледа жалбата на Карамфил Николов Христов срещу разрешение за строеж № 120/30.07.2001 год., издадено от Главния архитект на район "Овча купел", СО, като му е върната преписката за произнасяне. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Савова, по изложените в нея съображения. От адв. Митков, като пълномощник на ответника Карамфил Николов Христов, е депозирано в срок възражение по касационната жалба, с искане за отхвърлянето й като неоснователна, както и допълнителни възражения, с приложени и приети по делото писмени доказателства. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага същата да се остави без уважение. Правните възможности при осъществяване на контрола за Началника на РДНСК се свеждат до отмяна на административния акт или до отхвърляне на жалбата, при което не е предвидена правна възможност за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата. След приключването на съдебното заседание, с нарочна молба, доказателства по делото е представил и ответникът Иван Христов Иванов, които са процесуално недопустими за обсъждане, като несвоевременно представени, а и касаят съществото на спора, по което няма произнасяне. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че същата е и основателна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е приел, след обсъждане на предвидения в чл. 216 ЗУТ ред и правомощията на административния орган по ал. 5 от същия, че с оспореното писмо жалбата срещу разрешението за строеж е оставена без разглеждане, не е постановена изрична заповед по нейната основателност, с което е допуснато нарушение по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, водещо до съответните, постановени от съда последици. Решението е неправилно. Безспорно е, че процесното писмо по съществото си е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като то съдържа болшинството от изискуемите реквизити за форма, изхожда именно от Началника на СРДНСК, а съдържанието му сочи на недвусмислено изразена воля на оправомощения да се произнесе административен орган. В него са изложени подробни мотиви, обосноваващи становище за "липса на безспорни доказателства" досежно качеството на Карамфил Христов като заинтересовано по спора лице по смисъла на чл. 149, ал. 1 ЗУТ, което води "до липсата на активна легитимация" за него да оспорва разрешението за строеж с № 120/2001 год. за стопанска сграда. Обсъдено е и изменението на Закона от 2003 год., наличието на друго висящо административно производство, за да се направи повторен извод за това, че "жалбоподателят" Христов отново попада извън кръга на заинтересованите лица, поради липсата на легитимация като собственик (на ПИ III-208, кв. 4, в. з. "Люлин") или носител на ограничено вещно право в процесния имот", поради което жалбата му, "към момента е процесуално недопустима". При така посоченото, което всъщност е цитирано частично и в съдебното решение, неправилен е изводът, че административният орган е отказъл да разгледа жалбата и да се произнесе по нейната допустимост, че не е провел производство по ал. 2 на чл. 216 ЗУТ . Мотивите на писмото - изискваната преписка, обсъжданите доказателства и цитираните вече изводи, показват точно обратното. Факт е, че в случая не е издадена точно заповед и че жалбата е оставена без разглеждане, вместо да бъде отхвърлена, но и двете неточности нямат характера на съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на акта. След като административният орган недвусмислено е приел недопустимост на жалбата с която е бил сезиран, действително е целял и се касае за отхвърлянето й - отказ за произнасяне по същество на оспорването, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка. Т. е., изискването на чл. 216, ал. 5 ЗУТ е спазено, съдът е този, който е следвало да се произнесе по законосъобразността на писмото, като установи действително ли жалбоподателят няма качеството заинтересовано лице, към датата на оспореното разрешение за строеж, легитимира ли се като собственик или носител на вещно право във въпросния имот или не, както е приел Началникът на СРДНСК. Неизпълнението на това задължение налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане, с произнасяне по съществото на жалбата срещу писмото, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК,