Решение № 216 от 29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г.

Решение № 216 от 29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПИ Е. ЕМ Ф. АНД Ф. Х. Л.., със седалище в Англия, Д. К. Т. и Д. Е. Т., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., представлявани от адв. Д. Д., срещу решение № 201 от 30.01.2015 г. по т. д. № 4191/2011г на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което след отмяна на решение № 1078 от 12.06.2012 г. по т. д. № 1442/2010 г. на СГС, ТО, VI-12 състав е обявена свръхзадължеността на [фирма], като е определена за начална дата на свръхзадължеността 31.12.2010 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото му, назначен е временен синдик и е свикано Първо събрание на кредиторите, в частта му относно определената начална дата на свръхзадълженост, както и по касационна жалба на същите касатори срещу допълнително решение № 1750 от 03.08.2015 г., постановено по делото, с което е допълнено решение № 201 от 30.01.2015 г., като е отхвърлено искането на касаторите за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] на основание неплатежоспособност. Касаторите поддържат, че обжалваните решения са неправилни, тъй като са постановени при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил всички техни искания и възражения и не е преценил многобройните доказателства, от които по безспорен начин се установява наличието на предпоставките за обявяването на неплатежоспособността на ответното дружество към по-ранна от приетата от съда дата. Считат, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отчел и обсъдил факта, че ако не към 19.04.2010 г., т. е. поне с подаването на молбата по чл. 625 ТЗ вземанията им са станали изискуеми. Твърдят, че въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, като е приел, че приложима към настоящото дело е разпоредбата на чл. 608 ТЗ преди изменението с ДВ, бр. 20 от 2013 г., като считат тези изводи за неправилни. Сочат още, че за да приеме, че не са налице предпоставките по чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдът е разгледал само една от предпоставките, визирани в закона, като е приел, че вземанията на молителите не могат да бъдат определени като такива, произтичащи от търговска сделка, без наред с това да обсъди и останалите предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ, за наличието на които съществуват безспорни данни, но са останали необсъдени и от първоинстанционния съд, а именно - преустановяване на плащанията от ответното дружество още към 20.03.2010 г. Поради това молят обжалваното решение да бъде отменено и в случай, че бъдат счетени за основателни оплакванията им за допуснати процесуални нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за назначаване на експертиза. Ответникът [фирма] не представя отговор на касационните жалби. С определение № 584 от 13.07.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на двете въззивни решения -основно и допълнително, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: "При постановяване на решението си коя редакция на чл. 608 ТЗ следва да приложи съдът - редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания или редакцията, действаща към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност?". Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да постанови двете си решения - основно и допълнително, е приел за приложима по делото редакцията на чл. 608, ал. 1 ТЗ преди изменението ДВ, бр. 20/2013 г., действала към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност - 07.06.2010 г., съгласно която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Изложил е съображения, че нормата е материалноправна, в цитирания ЗИДТЗ не се съдържа разпоредба, придаваща обратно действие на изменената й редакция, обн. ДВ, бр. 20/2013 г. и този ЗИДТЗ няма тълкувателен характер, поради което същата се прилага занапред и не намира приложение за състояния на неплатежоспособност, възникнали от изискуеми преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност вземания, каквито са твърдените вземания на молителите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. След обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за установено, че молителите са носители на изискуеми вземания за връщане на изплатените от тях части от договорената цена по сключени предварителни договори за продажба на недвижими имоти, но независимо от това, предвид относимата редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ, отсъства материалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като вземанията са с източник неоснователно обогатяване, а не търговска сделка. Приел е за недоказано възникването на претендираните от молителите вземания по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойки по чл. 10.5 от сключените между страните договори. С оглед на това въззивният съд е приел, че в случая не е налице твърдяната неплатежоспособност на длъжника, поради което откриването на производство по несъстоятелност на това основание е изключено. Въззивният съд е приел, че състояние на свръхзадълженост е налице, когато имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, като под имущество следва да се има предвид имуществените права на дружеството или неговите активи. Приел е, че е необходимо активите да не могат да покрият паричните задължения на дружеството, като не се изисква задълженията му да са станали изискуеми. Посочил е, че за установяване на свръхзадължеността трябва да се отчитат реалните, а не балансово отразените стойности на активите му или да се изследва прогнозираната, очаквана сума, която би се получила при продажбата на съответните активи. Въззивният съд е обсъдил заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и на съдебно-техническата експертиза и е приел, че към 31.12.2010 г. активите на длъжника с включена пазарна стойност на притежаваните от него недвижими имоти съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза при изяснената релевантност на пазарната стойност на активите, са възлизали на 1 104 000 лева, а паричните задължения на дружеството към същата дата са били общо в размер 2 459 420 лева. Посочил е, че в този размер са включени задължения към кредитори по търговски сделки, публични задължения и задължения по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, неотразени в баланса. Към 31.12.2011 г. активите на длъжника с включената пазарна стойност на недвижимите имоти са възлизали на 1 887 175 лева, а паричните задължения с включване на неотразените по баланса задължения по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - на 2 632 420 лева. Към 31.12.2012 г. активите на длъжника с включена пазарна стойност на недвижимите му имоти са възлизали на 1 949 175 лева, а паричните му задължения са били в размер 2 705 420 лева. Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че е налице свръхзадълженост на длъжника, като това състояние е трайно и е изключен извод за наличие на хипотезата на чл. 631 ТЗ. За начална дата на свръхзадължеността е приел 31.12.2010 г., от която реално е настъпило състоянието на свръхзадълженост, като е изложил съображения, че не може свръхзадължеността да бъде отнесена към 15.12.2009 г. или към 31.12.2009 г., тъй като задълженията към молителите и към други кредитори по чл. 55, ал. 1 ЗЗД към този момент не са били възникнали с оглед упражняването на правото за разваляне на договорите през 2010 г. Посочил е още, че съобразно обсъденото заключение на ССЕ, към края на 2009 г. е налице превишение на активите на дружеството над паричните му задължения. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производството по несъстоятелност се открива по подадена писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от НАП за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. Преценката дали лицето, подало молбата, има качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Следователно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на процесуалното право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Преценката за наличие на това процесуално право при ангажирани доказателства за възникване на твърдяното вземане, обосноваващо качеството му на кредитор, следва да бъде извършена съобразно действащите към момента на приключване на устните състезания правни норми, в това число нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в редакцията й към този момент. В този случай не е налице придаване на обратно действие на материалноправна норма, доколкото прилагането й не е относимо към преценката за пораждане на материалното право на кредитора, а към признаване на негово процесуално право, предвидено в действащите към момента на приключване на устните състезания правни норми. От друга страна, предмет на производството по чл. 625 ТЗ не е установяване съществуването на конкретно материално право, а на състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Преценката за наличие на това състояние следва да бъде извършена към приключване на устните състезания при съобразяване на действащата към този момент редакция на материалноправната разпоредба на чл. 608, ал. 1 ТЗ. И в този случай не е налице придаване на обратно действие на материалноправна норма, тъй като посочената разпоредба няма отношение към възникването на задълженията на длъжника, а към преценката за наличие на обективното състояние на неплатежоспособност, която следва да бъде извършена съобразно икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания в контекста на действащата към този момент разпоредба на чл. 608 ТЗ, разясняваща кои задължения имат отношение към тази преценка. Такъв извод е възприет и в мотивите към отговора на правния въпрос, по който е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 125 от 15.10.2010 г. по т. д. № 91/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., макар и по отношение на редакция на чл. 608 ТЗ, изменена с друг ЗИДТЗ, според което съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на действащата към този момент редакция на правната норма /чл. 235, ал. 2 ГПК/. По тези съображения по поставения правен въпрос настоящият състав дава следния отговор: При постановяване на решение в производство по молба по чл. 625 ТЗ съдът следва да приложи редакцията на чл. 608 ТЗ, действаща към приключване на устните състезания, а не редакцията, действаща към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. По касационната жалба: С оглед отговора на поставения правен въпрос обжалваните решения са неправилни. Въззивният съд, макар да е приел за доказано, че молителите са носители на изискуеми вземания за връщане на изплатените от тях части от договорената цена по сключени предварителни договори за продажба на недвижими имоти, отказвайки да приложи действащата към този момент редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ, е счел, че отсъства материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като вземанията са с източник неоснователно обогатяване, а не търговска сделка. Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ (изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. Въз основа на тази разпоредба следва да се приеме, че вземането на молителите - касатори в настоящото производство, за връщане на заплатена цена по развалени предварителни договори за продажба на недвижим имот, е от категорията на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. В резултат на неправилния извод във връзка с приложението на чл. 608, ал. 1 ТЗ въззивният съд е постановил решението си, като е открил производство по несъстоятелност на длъжника поради свръхзадълженост, поддържана при условията на евентуалност, без да извърши преценка и да изложи съображения за наличието на неплатежоспособност на длъжника, поддържана като главно основание за откриване на производство по несъстоятелност, като не е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите. Поради това обжалваните въззивни решения следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да назначи нова съдебно-икономическа експертиза за установяване на актуалното икономическо състояние на длъжника. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК