Решение № 7189 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение 25656/02.12.2024 г., постановено по адм. дело 1510/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 234/14.11.2019г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително 0694/07.09.2006г. издадено от министъра на околната среда и водите на същото дружество за ползване на повърхностен воден обект с цел отдих и воден спорт чрез плавателно съоръжение, несамоходен понтон плаваща база Въча и преписката е изпратена на министъра на околната среда и водите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на решението. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Екомаркет ООД оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа изложените в представения писмен отговор доводи. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано със заявление на Екомаркет ООД с вх. ПВ-6/20.02.2015г., с което се иска продължаване срока на действие на разрешително 0694/07.09.2006г. издадено от министъра на околната среда и водите на същото дружество за ползване на повърхностен воден обект с цел отдих и воден спорт чрез плавателно съоръжение, несамоходен понтон плаваща база Въча. За да постанови атакувания административен акт, министъра на околната среда и водите се е мотивирал с заложени в ПУРБ 2016-2021г. мерки: код DW_4, с действие за изпълнение на мярката 3. "Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и мярка код DW_4, с действие 4.Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). В допълнение е посочено, че дейността е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване, а самостоятелно основание за отказа са посочените мерки и предвиждания на ПУРБ 2016-2021г. В хода на съдебното производство от страна на съда е констатирано, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото и с протоколно определение от 29.06.2020 г. същото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, до произнасянето на ВАС по адм. дело 924/2020 г. С решение 9132/23.07.2024 г. ВАС е отменил План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016 -2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/29.12.2016 г. на МС, в обжалваната част за предвидените мерки по отношение на водното тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, конкретно: Мярка с код DW 4, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-3 и Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване, код DW 4, действие Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-4. След възобновяване на съдебното производство, административният съд е посочил, че условията на чл.49, ал.1, т.3 ЗВ не са налице. Обърнал е внимание, че негативните въздействия по смисъла по чл. 49, ал.1, т.4 от ЗВ се установяват чрез провеждане на мониторинг по физико-химични и микробиологични показатели съгласно Наредба 12/18.06.2002г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Съдът е съобразил и представените в съдебно заседание протоколи за изпитване повърхностните води от язовир Въча отразяващи резултатите от мониторинга, в който не са констатирани отклонения по отношение на изследваните показатели преди и след плаващи къщи. Което е довело съда до извод за липса на негативни въздействия върху качеството на водите на язовир Въча в резултат на използването им за отдих и воден спорт чрез плаващо съоръжение, несамоходен понтон плаваща база Въча, което да обуслови необходимостта от постановяване на отказ за продължаване срока на действие на разрешителното, издадено на Екомаркет ООД. Съдът е посочил, че не са констатирани нарушения на условията по извършваното ползване на повърхностни води на язовира от дружеството жалбоподател, респ. плаващите бази не са потенциален източник на замърсяване, както се твърди в решението. Така мотивиран съдът е отменил решението на министъра на околната среда и водите и е изпратил преписката на същия със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изведените правни изводи на Административен съд София-град, но намира за необходимо и да добави, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло - язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт. Видно от мотивите на оспорения пред АССГ административен акт, издателят се позовава основно на ПУРБ-ИБР 2016-2021г. Анализираните норми на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 ЗВ са общи и препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ- ИБР, са неприложими. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание за отказ за продължаване срока на действие на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект - язовир Въча. Действително, съгласно чл.78, ал. 2, т. 2 ЗВ, органът по чл. 52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, но липсват изложени фактически основания в този смисъл. Нормата на чл. 49 ЗВ е посочена бланкетно, липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект - физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В оспорено решение на министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ, липсват и обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази/къщички са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл. 116, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 119, ал. 2 и ал.4, т.1 ЗВ. Такава правилна констатация е направил и първоинстанционния съд. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база - Въча, разположена в акваторията на язовира. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект - физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В решението на министъра на околната средата и водите е посочено единствено, че искането на Екомаркет ООД не може да бъде удовлетворено, тъй като дейността му е несъвместима с предназначението на язовира, с позоваване на ПУРБ 2016-2021. От фактическа страна, дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че административният акт трябва да съдържа мотивите, които да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Предпоставка за законосъобразност е излагането на мотиви, обосновавани с фактическа и правна обстановка. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да обърне внимание, че след връщане на административната преписка, при произнасянето си по така направеното искане, административният орган следва да съобрази предвижданията на приетия ПУРБ-ИБР за периода 2022-2027г. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за касиране на атакувания съдебен акт, с оглед което същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 3 АПК се дължат разноски в размер на 1 000 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размерът, който е определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,