Решение № 5515 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7263/2017 г.

Решение № 5515 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7263/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Б. срещу Решение № 805 от 3.05.2017 г., постановено по административно дело № 956/2016 г. на Административен съд- гр. Б. (АС Б.). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че от лицето не са доказани имуществени вреди, тъй като писменото пълномощно от кочана с договори не е представено по административно наказателното дело, поради което е останал неизяснен въпросът кога е съставено пълномощното, респективно дали е извършено плащане по договора за правна защита и съдействие. Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови ново, с което се отхвърли предявената претенция като неоснователна. Претендира и разноски по делото за двете инстанции. О. Д. В. Г. в писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че адм. съд правилно е приел наличието на имуществена вреда, тъй като по безспорен начин е доказано наличието на водене на редовно счетоводство, съставен надлежен счетоводен документ с достоверна дата, изплатено възнаграждение и съответния данък към държавата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е обосновано и следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Д. В. Г. срещу ОД на МВР Б. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, която сума ищецът е платил за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на Наказателно постановление № 66/9.03.2015 г. на Началника на Първо РУ- Б. на МВР (НП), което е било отменено от Районен съд - Б.. В резултат с Решение № 805 от 3.05.2017 г., постановено по административно дело № 956/2016 г. на Административен съд- гр. Б. е ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Б. да заплати на Д. В. Г. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.05.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 410 (четиристотин и десет) лева - разноски по делото. Решаващият съд приема, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като с Решение № 702/22.05.2015 г., постановено по АНД № 1357/2015 г. по описа на РС- Б., е отменено Наказателно постановление № 66/9.03.2015 г. на Началника на I РУ - Б. при ОД на МВР - Б., което решение е влязло в законна сила на 13.06.2015 г. Намира, че е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата, като от незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на 300 лева. Счита за установено и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. В заключение приема, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление № 66/9.03.2015 г. на Началника на I РУ- Б. при ОД на МВР-Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.05.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно, а подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Споделят се принципните разрешения на решаващия съд и изводите, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица от отменения акт. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. От друга страна неправилно и необосновано от административния съд се приемат за доказани имуществените вреди. Не се споделя крайният извод на съда, че в конкретния случай е налице причинена вреда в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП. В представеното по НАХД № 1357/2015 г. на РС Б. на л. 17 пълномощно от 22.04.2015 г. не е договорено възнаграждение и не е посочен начин на плащане. В това производство не е представен изискуемия се в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представения с исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 1.04.2015 г., с който се претендира установяване на заплащане от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство. Този документ не установява извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Представянето на договор за правна защита и съдействие извън рамките на производството, когато вече е постановено решение по спора не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Назначената СИЕ не променя този извод, тъй като не доказва кога е извършено плащане. От ищеца не е доказано по безспорен начин кога е съставено пълномощното и е извършено плащане по договора за правна защита и съдействие. Налице е индиция, че същият е съставен в по- късен момент или специално за целите на исковото производство. Същественото разминаване във времето сочи, че не е налице пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Ето защо решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск за сума в размер на 300 лева се отхвърли. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като не се установява такива реално да са направени от тази страна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение