Решение № 15247 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 813/2019 г.

Решение № 15247 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 813/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието, подадена чрез ст. юрк. С. Тенева, срещу Решение № 359/23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 182/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, в която е уважен предявеният от И. Димитров иск по чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 500, 00 лева, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН", изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в спалното помещение в Арест в гр. Хасково, в които е настанен Димитров в периода, както и условия за двигателна активност в същия арест за периода 21.03.2017 г. - 11.08.2017 г. В жалбата се излагат доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че съдът при постановяване на съдебното решение неправилно е приложил материалния закон за обезвреда на неимуществените вреди. Иска се отмяната на съдебното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано, като алтернативно се поддържа намаляване на размера на определеното обезщетение. Ответникът по касационната жалба - И. Димитров не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище изготвеното адв. М. Сиди, в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и поддържа решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите, които е бил принуден да търпи Димитров, надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо за задържането, като същите излизали извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията. Излага, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е отчел липсата на увреждане на физическото и психическо здраве на ищеца, както и краткия срок на задържане, поради което смятал, че присъденият размер е завишен и като такъв – не съответствал на нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 500, 00 лева. В останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000, 00 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е счел, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ГД "ИН" по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, поради което е приел предявеният от Димитров иск срещу ГД "ИН", за доказан по основание за процесния период. Първоинстанционният съд е приел за установено, че И. Димитров е бил задържан в Арест в гр. Хасково, във връзка с наложена мярка за неотклонение, в периода 21.03.2017 г. до 11.08.2017 г., като в този период от общо около 4 месеца и половина Димитров е бил настанен в спално помещение № 15, с площ 8, 06 кв. м., с капацитет 3 легла, в която са били настанявани от трима до четирима задържани под стража. В тази връзка съдът е намерил за неспазено изискването за нормално жилищно пространство по отношение на параметрите на килията, тъй като същата била с недостатъчна площ – както спрямо три, така и спрямо четири лица. За да обоснове извода си, съдът, при направено аритметично изчисление, е приел, че площта от 8, 06 кв., спрямо 3 броя лица, се явявала твърде малко жилищно пространство – около 2, 3 кв. м на човек. Съдът е счел, че площта на килията, заедно с негативното въздействие и на другите условия, с каквито се характеризират килиите в ареста Хасково и при които са били поставени задържаните, вкл. и Димитров, а именно - ограничен достъп на въздух и светлина в килиите, ограничени условия за лична и на мястото хигиена, използване на кофа за физиологичните нужди на лицата, почти никаква двигателна активност, довели съда до извода за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, съответно и на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, което от своя страна довело до заплаха за здравето и доброто състояние на задържаното лице и на унижение на достойнството му. Според съда поставянето при тези условия не се обосновавало от ответника с конкретни обстоятелства от гледна точка на необходимост от по-голяма строгост при прилагане на мярката за неотклонение или други цели. Относно изискването за осигуряване на задържаните лица на достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух, топлина и пр. административният съд е приел, че в спалното помещение, в които е бил настанен Димитров по време на престоя си в ареста Хасково не е имало непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода, като задържаните лица са ползвали през деня общото помещение със санитарни възли и чешми, а през останалото време от деня допускът до санитарното помещение е бил осигуряван от надзорно-охранителния състав по поискване, или при невъзможност за осигуряване на такъв достъп, както и през нощта - чрез използване на кофа за физиологичните нужди на лицата, която на сутринта изхвърляли. Съдът, позовавайки се на § 134 Решение Йовчев срещу България, както и съобразявайки, че условията в мястото на задържане са били налице през целия период на задържане, е счел за унизително използването на кофа за физиологични нужди и то пред погледа на останалите задържани лица, като това го довело до извода за нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Относно изискването за достъп на светлина и въздух, отопление, проветрение и хигиена на спалните помещения, съдът е счел, че е било извършено нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. За да мотивира извода си, съдът е посочил, че според правилото на чл. 20, ал. 2, изр. Първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурявал пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Посочено било, че след като за наказателните килии по чл. 96, ал. 2 ППЗИНЗС е предвидено да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло, то същото важало на още по-голямо основание за помещенията в местата за налагане на мярка за неотклонение "задържане под стража". Съдът е приел за установено, че спалните помещения в Арест в гр. Хасково са били снабдени с прозорец, през който обаче поради високото му разположение и размери не влизала достатъчно естествена светлина. Свидетелските показания също сочели, че дневна светлина не влизала в килията, въпреки наличието на прозорец в същата, тъй като прозорецът имал и решетка. Недостатъчната дневна светлина била наложила ползването на изкуствено осветление чрез лампи, като било посочено и че през прозорците в килиите не е влизал въздух, поради което проветрението се осъществявало чрез капак. Отбелязано било и че килиите не били добре отоплявани през зимата. Изложеното дало основание да съда да приеме, че не е било изпълнено изискването достъпът до светлина и въздух да са преки. Съдът счел за неизпълнено и изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в Арест в гр. Хасково през исковия период. Съдът, според представената от ответника справка, е приел, че хигиената в спалните помещения се осигурявала посредством миене с дезинфекционни препарати, като в подкрепа на това са представени фактури за закупувани миещи материали, съвпадащи с исковия период и предназначени за Арест в гр. Хасково. Съдът е приел, че сами по себе си доказателствата за закупувани материали са недостатъчни за да се приеме, че средата в килиите в Ареста е била на задоволително хигиенно ниво. Съдът е приел за доказано по делото, че помещенията, в които е бил настаняван Димитров, били заключени, неснабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, задържаните лица били извеждани до санитарните помещения само няколко пъти дневно, а през останалото време преимуществено са ползвали кофа за физиологични нужди, като свидетелските показания сочели, че задържаните са се къпели веднъж седмично. Административният съд е счел за неизпълнено изискването за осигуряване на двигателна активност на Димитров през периода му на задържане. Съдът е намерил, че оплакването на задържания е основателно, доколкото въпреки признанията на ответника, че престой е бил осигуряван регулярно в специално обособено помещение, то същото било с площ 14, 5 м, с големи прозорци, осигуряващи непосредствен достъп на естествени светлина и въздух, но не бил осигурен ежедневно престой на открито с оглед възможността за движение на задържания. Първоинстанционният съд е счел, че кумулативното въздействие на посочените условия за живот, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна площ в килията в Арест в гр. Хасково, неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление в спалните помещения, в които е бил настаняван Димитров, както и неосигуряването на условия за двигателна активност, обективирали незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест - Хасково, по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, и определяли условията като неблагоприятни и нехуманни. Според административния съд строгостта на прилагане на мярката в случая била неоправдана и в нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдът е счел, че доколкото длъжностните лица от ареста по време на исковия период извършвали правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й били длъжни да спазват изискванията на този закон, следвало да се приеме, че бездействия обективирали нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, като в този смисъл била доказана първата материална предпоставка за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд счел, че били налице и другите две материални предпоставки – вреди, намиращи се в причинна връзка с нарушението. Съдът е приел, че за установените по делото условия било доказано, че противоречат на въведените от законодателя минимални изисквания и на европейските стандарти, както и че не отговарят на изискването да осигуряват уважение към човешко достойнство на задържаните лица и неполагането им на страдание или трудности над неизбежно присъщите на приложената мярка. Нещо повече - според съда посочените условия не гарантирали здравословното и физическо състояние на задържаното лице и били от такова естество, че можели да породят неблагоприятни психо-емоционални изживявания, каквито Димитров и свидетелите сочат. В заключение административният съд е приел, че исковата претенция била доказана по основание, като в случая отговорността на държавата следвало да бъде ангажирана, поради незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие било рефлектирало върху личната сфера на ищеца. Съдът, съобразявайки кумулативния ефект на нарушенията и продължителността на периода, в който са влияли на Димитров, и при прилагане на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е намерил, че искът следва да се уважи до размера на 500, 00 лева, като според него обезщетение в този размер било справедлива компенсация за претърпените от задържания негативни чувства, състояния и изживявания, като е отхвърлил като неоснователен иска на Димитров над тази сума до претендираните от него 50 000, 00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал по делото допустими и относими доказателства, които е обсъдил, анализирал вкл. и в тяхната съвкупност, въз основа на което е установил обективно фактическата обстановка по спора. Съдът е формирал обосновани правни изводи и е приложил правилно материалния закон. Решението е мотивирано. В мотивите на решението вместо посочения исков период 21.03.2017 г. - 11.08.2017 г. в няколко абзаца погрешно е изписана дата 23.03.2017 г., вместо вярната дата 21.03.2017 г., на стр. 7 от мотивите е изписана фамилията Славов вместо вярната Димитров на ищеца, както и вместо арест - Хасково е изписан арест Стара Загора на стр. 8 това са грешки, които първоинстанционния съд може да поправи по реда на ЯФГ. Те не могат да повлияят на правилността на решението, волята на съда е ясна и точно изразена. Предявеният от И. Димитров иск по чл. 284 от ЗИНЗС е за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в спалното помещение в Арест в гр. Хасково, в които е бил настанен Димитров в периода 21.03.2017 г. - 11.08.2017 г., както и условия за двигателна активност в същия арест за същия период. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2. настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, оборима презумпция и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. При правилно установена фактическа обстановка, съставът на Административен съд – Стара Загора е достигнал до правилен и подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Димитров искова претенция във връзка с установеното му поставяне в неблагоприятни условия в Ареста в Хасково, който извод се споделя и от настоящата касационна инстанция. Правилно предявеният от Димитров иск срещу ГДИН е приет за доказан по основание за процесния период. Правилно съдът е счел, че от събраните доказателства по делото се налага извода за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, съответно и на чл. 3 от ЗИНЗС. По безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в спалното помещение в Арест в гр. Хасково, в които е бил настанен Димитров в периода 21.03.2017 г. - 11.08.2017 г., както и условия за двигателна активност в същия арест за същия период. Фактическите констатации на съда относно битовите условия, при които е пребивавал Димитров през процесния период в ареста в гр. Хасково, се доказват от събраните по делото доказателства. Установените от съда битови условия обосновават извода му за унижаване на човешкото достойнство и преживени негативни емоции от страна на ищеца. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които по степен и интензитет да бъдат квалифицирани като причиняващи страдания и унижаване на достойнството. Обосновано съдът е приел, че хигиенни и битови условия в Ареста в гр. Хасково са нехуманни и недостойни и като такива са годни да предизвикат неблагоприятни психо-емоционални изживявания от рода на описаните от Димитров, без това да е присъща и неизбежна последица от мярката "задържане под стража". Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател срещу извода на първоинстанционния съд, че Димитров не е бил извеждан на открито с оглед възможността за движение на задържания. Правилен е изводът на съда, че привеждането от едно помещение в друго, чиято площ е 14, 5 м с големи прозорци, осигуряващи непосредствен достъп на естествени светлина и въздух, не е престой на открито, тъй като не са му били предоставени условия за упражнения и за набавяне на необходимата двигателна активност. Наред с изложеното настоящият съдебен състав преценява като неотносими към предмета на настоящия спор доводите на касационния жалбоподател, че за Димитров не били налични данни за висок социален статус, като дори същият бил регистриран на адрес, където били регистрирани още 8-9 лица. Неотносимо към предмета на спора е и изложеното от касатора, че реалният стандарт на живота в Република България бил със значително по-ниски стойности от този в останалите страни-членки в Европейския съюз, като задържаните лица, респективно – лишените от свобода в Република България не заплащали никакви средства по време на пребиваването си в местата за лишаване от свобода за разлика от задържаните лица, респективно – лишените от свобода в други държави-членки на Европейския съюз. На следващо място следва да бъде посочено, че при определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на търпените вреди и е определил размера му, като е изходил от разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, във вр. с пар. 1 ЗР на ЗОДОВ при спазване принципа на справедливост. При извършената от състава на Административен съд – Стара Загора преценка са съобразени всички относими, конкретно посочени в решението обстоятелства, в това число времето, през което Димитров е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, характера и интензитета на породените в него страдания и негативни преживявания. Определеният от съда размер се преценява от настоящия състав като равностоен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което в настоящия случай се претендират вреди. Този размер не се явява завишен и несправедлив, както поддържа касационният жалбоподател. Той е достатъчен и необходим, за да възмезди претърпените от Димитров неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от поставянето му при неблагоприятни условия в Арест - Хасково. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето му изисква извършването на преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, правилно са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на присъденото обезщетение. Съобразени са всички установени неблагоприятни последици и техния интензитет, както и периода, през който са търпени вредите, като над присъдения размер на обезщетение искът за неимуществени вреди правилно е преценен от състава на Административен съд – Стара Загора като неоснователен, предвид което е отхвърлен. С оглед на изложеното, не са налице сочените касационни основания и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,