Решение № 6723 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2017 г.

Решение № 6723 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта М. С., против решение № 1184 от 3.07.2017 г. постановено по адм. д. № 1241/2016 г. от Административен съд-П.. В касационната жалба погрешно е изписано името на съда - Административен съд С.-град. С обжалваното решение Административният съд-П. е отменил заповед № 03-РД/1040 от 12.04.2016 г. на касатора в настоящото производство в частта, в която е отказано заявеното финансиране относно: мобилна доилна инсталация с два доилни апарата и два гюма в размер на 596,54 лв.; разходи за трактор Кубота, модел 9960 на обща стойност по проект в размер на 105 300 лв.; селскостопанско ремарке, двуосно Ремби, тип АТ2 RT10 в размер на 3 026,40 лв.; за специализиран камион с трансформация за пренос на животни до 3,5 т, марка R. M. shassi cab E1 L3 3,5 т dCi 125 к. с. в размер на 42 166,67 лв.; разходи за трактор Кубота с преден BOM и предна навесна система марка Кубота, модел M 8540 N в размер на 25 472 лв.; за предна барабанна косачка с конденционер марка Bellon, модел FF220 GM в размер на 582,40 лв.; разходи за торачка навесна 1 200 л, марка Агрекс, модел XPS в размер на 2 168 лв.; картофовадачка, едноредова марка TEHNOS, модел IK - 1D в размер на 728 лв.; за дисков култиватор с торов апарат, марка F. lli Spedo, модел TPA VRD5 в размер на 2088 лв.; сграда за отглеждане на кози в размер на 194 046,76 лв.; за сеновал в размер на 135 423,46 лв.; битова сграда в размер на 10 435,45 лв.; за резервоар в размер на 9 309,95 лв.; електрически фотоволтаик система в размер на 122 343,90 лв.; за строителен надзор и изготвяне на компетентен доклад за съответствие в размер на 12 292 лв.; както и в частта на редуцирания интензитет на помощта от 70% на 60%. В останалата част жалбата е отхвърлена. Преписката е изпратена на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 13 945,05 лв., а жалбоподателят - "А. Ю." ЕООД - да заплати на ДФЗ разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба не се оспорва цялото съдебно решение в частта, в която заповедта е отменена, а само относно 8 пункта, подробно описани. Решението се оспорва и в частта му за присъдените разноски, поради заявено в хода на съдебните прения възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се сдържа оплакване за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон за обжалваната част от решението, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения касаторът моли съда, да го отмени в обжалваната му част, включително и за присъденото адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация "А. Ю." ЕООД е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат Х. Х.. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба в частта на обжалваното решение. Изложени са възражения по всеки един пункт от касационната жалба, като въз основа на тях ответната страна моли съда, да остави в сила съдебното решение. Същевременно прави искане за присъждане на разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие и доказателства за това, че са направени. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че съдът е изяснил подробно фактическата обстановка, а въз основа на нея е извел правилни правни изводи. Според прокурора правилно съдът е установил, че в заповедта не са изложени мотиви - фактически основания, послужили за неуважаване на исканото финансиране. По всеки един разход по вид е следвало да бъдат посочени референтните цени по размер, както и защо не се уважават исканите разходи по проекта. Такива данни не са се съдържали и в документите, приложени към административната преписка, които да се приемат за съпровождащи издаването на обжалваната заповед на изпълнителния директор. Прокурорът намира съдебното решение за правилно и предлага то да се остави в сила, включително и в частта му за определените разноски, в полза на жалбоподателя. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятна за страната част от съдебното решение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-П. е бил сезиран с жалба, подадена от "А. Ю." ЕООД против заповед № 03-РД/1040 от 12.04.2016 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. С нея изпълнителният директор е отказал частично или изцяло финансиране, съответно одобрението му по проект с ИД № 16/04/1/0/03161 от 8.06.2015 г. на дружеството-жалбоподател с УРН 644109. Дружеството-жалбоподател е кандидатствало по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 9". Дружеството е поискало финансиране по проект с наименование "Изграждане на специализирана ферма за 300 кози-майки за производство на месо и разплодни животни". Към заявлението за подпомагане е приложен инвестиционен проект за изграждане на обект "Животновъдна ферма с фотоволтаична система за собствено потребление, с опис на отделните подобекти. В заявлението е посочен общия размер на разходите - 2 740 948,05 лв. Над минималния размер на финансовата помощ от 50% заявителят е посочил увеличение на интензитета общо с 20%, като е поискал общ размер на финансово подпомагане от 1 918 663,63 лв. Поради частичен отказ на поисканото финансиране, "А. Ю." ЕООД е обжалвало пред съда заповедта за отказ по общо 21 позиции. Жалбата относно отказа за одобряване на разходите за автомобил 4х4, Н. Н. е била оттеглена. Останали са 20 позиции в това число и възражението против намаления интензитет на стопанството. Съдът е изискал прилагането на цялата административна преписка по издадена заповед. Въз основа на представените доказателства и заключения на съдебно счетоводна експертиза, съдебно автотехническа експертиза и съдебно-техническа експертиза е установил фактите по спора. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради неизлагане на фактически обстоятелства към нея, послужили за прилагането на конкретната норма от материалния закон. По отделно съдът е изложил конкретни мотиви по всеки един пункт от заповедта, в обжалваните й части, като относно 15 от тях е уважил жалбата, а за останалите възражения - я е отхвърлил. Жалбата е уважена и относно намаления интензитет на стопанството. При така частично уважената жалба съдът е присъдил на дружеството-жалбоподател изцяло направените от него разноски, без да е уважил възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ. При извършения контрол върху съдебното решение, при условията на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Направеното възражение в касационната жалба, че решението е необосновано относно обжалваните позиции в отменената му част е неоснователно. Съдът изключително подробно е описал всички факти, които е установил относно позициите, предмет на жалбата. Тях е съпоставил с трите заключения на експертите, от които две не са били оспорени от страните, а съдебно-техническата експертиза е била оспорена от ответната страна, но без да посочи друго доказателствено средство. Това фактическо установяване е съпоставил с приложимото материално право - Наредба № 9 в редакцията й обнародвана в ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., действала към момента на издадената заповед - 12.04.2016 г. според разпоредбата на чл. 142 АПК, въз основа на което е извел и правните си изводи. В касационната жалба се оспорва решението в частта му, в която е отменена заповедта за отказ относно трактор Кубота, модел 9960 на обща стойност по проект в размер на 105 300 лв. Касаторът твърди, че относно този разход е имало одобрена референтна стойност, като номерът й е бил посочен от заявителя в таблицата за допустими инвестиции - неразделна част от заявлението. Освен това твърди, че вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е посочило, че към датата на произнасяне от административния орган, по така заявения актив, е бил с референтна цена в размер на 75 816 лв., поради което разходите, които надвишавали така определените референтни цени правилно са били отказани, на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9. Според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти, а според чл. 32, ал. 10 списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Между страните не е имало спор, че със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. министърът на земеделието, храните и горите е определил прием на заявления с начална дата 14.04.2015 г. и с крайна дата 8.06.2015 г. Референтната цена, относно процесния трактор, е в размер на 105 300 лв. според списъка на заповедта с дата от 20.03.2015 г. до 28.04.2015 г. Следователно това е и референтната стойност към началната дата на приема на заявленията. Вярно е, че вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е посочило три референтни цени относно селскостопанската техника, като последната е за период от 28.08.2015 г. до 3.10.2016 г. Съдът правилно е приел, че референтната цена е тази, обявена със заповедта към началния момент на прием на заявленията. Обстоятелството, че референтните цени са изменяни два пъти след първоначалното им обявяване, без да има такова нормативно основание е без значение. Последващите изменения на списъка с референтните цени, без нормативно установено основание, не може да обоснове допуснато нарушение на материалния закон от страна на административния съд. В тази част от касационната жалба не са посочени направените изменения в списъка с референтните цени, а само, че към момента на издаване на заповедта от страна на изпълнителния директор е била взета предвид последната действаща референтна цена. В този смисъл изменението на референтните цени от страна на административния орган е в нарушение на посочената разпоредба на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. Поради това оплакването е неоснователно, а съдебното решение е правилно. С касационната жалба се оспорва решението в частта му, в която е отменена обжалваната заповед относно: 2) Разходи за селскостопанско ремарке, двуосно Ремби, тип АТ2 RT10 на обща стойност по проекта в размер на 10 680 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 3 026,40 лв.; 3) Разходи за трактор Кубота с преден ВОМ и предна навесна система Кубота, модел М 8540 N, на обща стойност по проекта в размер на 90 000 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 25 472 лв. и 4) Разходи за картофовадачка едноредова, марка TEHNOS, модел IK - 1D на обща стойност по проекта в размер на 2 600 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 728 лв. По така направеното оспорване по тези три позиции се твърди, че дружеството-жалбоподател е било запознато с наличието на референтни цени за тях, които е посочило в таблицата си, неразделна част от заявлението за подпомагане. Твърди се освен това, че вещото лице е посочило референтните цени, действали към момента на издаването на заповедта, поради което тези референтни цени, въпреки изменението им е извършено в съответствие с чл. 32, ал. 10 и 11 от Наредба № 9, а отказа им е законосъобразен според чл. 33, т. 15. Твърдението е неоснователно и се опровергава отново от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Референтните цени относно видовете селскостопанска техника са утвърдени със заповед действала от 20.03.2015 г. до 28.04.2015 г. Тъкмо така утвърдените цени са заявени за подпомагане в таблицата за допустими инвестиции към заявлението. Обстоятелството, че тези цени са променени, без основание, не може да се използва от административния орган да определя последния от него размер на референтните цени. Разпоредбата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 безусловно сочи на момента на определяне на референтните цени, а изменението им на два пъти, след първоначалното утвърждаване не може да обоснове законосъобразност на заповедта в обжалваните й части. И в тази част от касационната жалба се прави позоваване на заключението на експерта, дадено в последната колона 6 от таблица № 1 към заключението. Тезата на касатора, че може да намалява размера на стойностите по веднъж определените и публикувани референтни цени не може да бъде споделена, защото не намира основание в Наредба № 9. В касационната жалба се оспорва решението в частта, в която заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е отменена за Разходи за специализиран камион с трансформация за пренос на животни до 3,5 т, марка R. M. shassi cab на обща стойност по проекта 42 166,67 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 42 166,67 лв. В тази част от касационната жалба се твърди, че съдът неправилно бил определил транспортното средство като специализирано такова. От една страна се твърди, че формално това транспортно средство изглеждало като специализирано, а от друга, че с допълнителното подадено заявление, след даване на указания от страна на административния орган за отстраняване на непълноти и нередности или даване на пояснения, е било извършена промяна в първоначално подаденото заявление, което било недопустимо според чл. 37, ал. 11 от Наредба № 9. Оспорването е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че между страните не е имало спор, че подаденото заявление е било с нередности, за които администрацията е указала на жалбоподателя да ги отстрани, като му е дала предписание в рамките на 14 пункта. Според чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 в редакцията, обн. в ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г. е посочено, че в случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 и 2, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, РА указва на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Кандидатът е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи. С уведомително писмо с изх. № 01-2600/8431 от 27.11.2015 г. на ДФЗ на "А. Ю." ЕООД е указано в срок от 10 дни от получаването му да представи документи, необходими за отстраняване на констатираните пропуски. Въпросната нередовност е в т. 8, като в указания срок, дружеството е посочило в отговора си предназначението на специализираното транспортно средство. При това установяване, в касационната жалба се прави позоваване на чл. 37, ал. 11 от Наредба № 9, като най-вероятно се има предвид изменението на наредбата, обн. в ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г. Това позоваване е некоректно, защото към момента на издаването на заповедта, предмет на жалбата- 12.04.2016 г., такова изменение в наредбата не е съществувало и то няма как да бъде съобразено от административния орган при издаване на заповедта му в един предходен момент, когато ал. 11 на чл. 37 още не е била част от действащото право. Въпреки това съдът се е позовал на заключението на съдебно автотехническата експертиза, което е било прието без оспорване от страните, като правилно е приложил материалния закон. Приел е посоченият транспорт за специализиран, след изясняване на всичките му характеристики, описани подробно както в заключението, а така също и в мотивите на решението. На второ място това възражение е неоснователно и на още едно основание. В кориците на делото, преди съдебното решение - лист 1 205 - 1 208, са представени докладна записка от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ до изпълнителния директор и становище от дирекция "Правно обслужване и обществени поръчки" при МЗХГ до изпълнителния директор на ДФЗ относно жалбата на "А. Ю." ЕООД. В т. 1 от това становище е посочено, че този актив за финансиране представлява специализиран камион с трансформация за пренос на животни до 3,5 т, което отговаря на описаните по-горе примери, а именно на "превозни средства за транспортиране на живи животни" и попада в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9. От това следва, че дори и МЗХГ има различно становище от това на изпълнителния директор на ДФЗ, което становище съвпада с правилните правни изводи на административния съд. По така изложените съображения и това оплакване е неоснователно, а съдебното решение в тази част е законосъобразно. Следващото оспорване в касационната жалба е отмяната за заповедта на изпълнителния директор в частта й за Разходи за битова сграда на обща стойност по проекта в размер на 38 419,45 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 435,45 лв. Относно този разход в касационната жалба се твърди, че независимо от това, че референтните цени са определени в един по-късен момент, след датата за прием на заявленията за подпомагане, това не било съществено нарушение на административно производствените правила, което да доведе до отмяна на заповедта в тази й част. В конкретния случай дружеството жалбоподател е представило три оферти и в изпълнение на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9 в релевантната й редакция, е избрало най-ниската по размер от тях. Тезата, поддържана в касационната жалба, че не е допуснато съществено нарушение от страна на административния орган не може да бъде споделена, защото ал. 10 от същата разпоредба сочи на момента, в който трябва да се публикува списъка с референтните цени. Този срок за публикуване е преклузивен, поради което неизпълнение на това задължение води до възникване на правото на съответния земеделски производител по чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9. Административният орган като не е публикувал списъка с референтни цени за извършване на СМР в срок е допуснал нарушение на административно производствените правила, които го задължават да стори това в деня, в който със заповед започва приема на заявленията за подпомагане. Поради тези съображения касационната жалба и в тази й част е неоснователна. Следващото възражение в касационната жалба е т. 7) Разходи за резервоар на обща стойност по проекта в размер на 23 262,28 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 9 309,95 лв. В касационната жалба се твърди, че намаляването на този разход било обусловено от извършената промяна от страна на дружеството по време на изпълнението на проекта. Отново е посочено правното основание на чл. 37, ал. 11 от Наредба № 9, поради което се твърди, че заповедта в тази част е законосъобразна, а съдебното решение е в нарушение на материалния закон. Твърдението е неоснователно. В заповедта на изпълнителния директор, предмет на жалбата в тази й част е посочено само правното основание - чл. 33, т. 15 от Наредба № 9. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и на съдебно-техническата експертиза е установено, че промяната на проекта за резервоара е само относно материала на изпълнението на бетоновия резервоар, а именно: от бетонов в такъв с неръждаема стомана. На вещите лица, при посещението им в ДФЗ е било обяснено, че цялата сума в размер на 9 309,95 лв. - неодобрена за финансиране, се дължало от отпадане на разходите по т. 1 до т. 16 от КСС. В. лица са посочили, че промяната на материала на изпълнение на резервоара, не води до отпадане на видовете СМР от т. 1 до т. 16 от КСС. О. от това следва да се има предвид, че такъв вид разход не е бил одобрен с референтна цена със заповед, поради което дружеството-жалбоподател е представило три броя оферти, от които е избрало най-ниската по стойност. При това фактическо установяване и при липсата на мотиви от страна на административният орган, съдът правилно е отменил заповедта му в тази й част. Относно неправилността на позоваването в касационната жалба на чл. 37, ал. 11 от Наредба № 9, важи същото, казано вече и не е необходимо повтарянето му. Следва да се посочи, че липсата на мотиви и противоречивото обяснение от страна на ДФЗ, дадено на вещите лица, както и излагането на такива в касационната жалба, не може да санират допусната незаконосъобразност на същата. Недопустимо е при липсата на мотиви в обжалвания административен акт, включително и в съпровождащите го документите, да се излагат такива в касационната жалба. Неизлагане на фактите, послужили на административния орган да издаде административния си акт, на посоченото правно основание, е съществено процесуално нарушение, което освен че не дава възможност на адресата на акта да организира защитата си, не дава възможност и на съда да извърши контрол за законосъобразност. Поради това възражение касационната жалба и в тази й част е неоснователна. Последното възражение в касационната жалба е относно т. 8) Разходи за строителен надзор и изготвяне на комплексен доклад за съответствие на обща стойност по проекта в размер на 12 292 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 12 292 лв. Твърди се, че в писмото за констатиране на пропуски и несъответствия на жалбоподателя са били дадени указания относно независимостта на лицата, дали офертите. Вместо да отговори на дадените указания, жалбоподателят е представил нова оферта и решение за избор на тази, с предложена най-ниска цена. Това не е възприето от страна на административния орган, издал обжалваната заповед, който се е позовал на чл. 32, ал. 12 във връзка с § 1, т. 23 от ДР на Наредба № 9. Отново в касационната жалба се излагат мотиви вместо такива да се съдържат в заповедта, като се прави позоваване на чл. 37, ал. 11. Освен това се твърди, че съдът не бил обсъдил мотивите и писмените доказателства, приобщени към делото, представляващи мотиви към заповедта. От данните по делото е установено, че в изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередности, дружеството е представило нова оферта и решение за избор на изпълнител, който е предложил най-ниската цена. Въпреки това, искането финансиране за този разход е отказано изцяло, като в заповедта, в тази й част е записано правното основание на чл. 32, ал. 12 във връзка с § 1, т. 23 от ДР на Наредба № 9. Липсва изложение на факти и тяхното установяване. При това фактическо установяване съдът е приел, че заповедта в тази й част не е мотивирана, защото не е посочено какви документи са анализирани и коя от хипотезите в § 1, т. 23 е налице. Липсата на мотиви според съда е съществено нарушение, което води до отмяна на заповедта, поради което съдът я е отменил и в тази й част. В касационната жалба се прави неуспешен опит да се изложат мотиви, които не се съдържат в заповедта. Отново се прави позоваване на чл. 37, ал. 11 от Наредба № 9, за която ал. 11 се каза, че не е съществувала към момента на издаването на заповедта. Административният орган не е анализирал новопредставената оферта и направеният нов избор измежду така представените оферти. Той изобщо не ги е обсъдил, а се е задоволил да посочи само правното основание за неодобряването на исканото финансиране. При това положение правилни и обосновани са изводите на административният съд, че заповедта на изпълнителния директор в тази й част е без мотиви, без излагане на приетите за установени факти и обсъждането им, което евентуално би довело или не до направения правен извод. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в обжалваните му части като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По разноските: Административният съд-П. е присъдил в полза на "А. Ю." ЕООД изцяло направените разноски, като не е уважил възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответната страна. Въпреки фактическата сложност на спора, с оглед на големия по обем доказателствен материал, ведно с приетите заключения по три експертизи, съдът не е съобразил обстоятелството, че жалбата не е била уважена изцяло, а частично, от което следва приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Поради това решението на административния съд в частта му за разноските е неправилно и следва да се отмени частично. Жалбата съдържа оспорване на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ с 21 пункта, като по отношение на един от тях тя е оттеглена. Останали са 20 пункта, от които съдът е уважил 16, а за останалите е отхвърлил жалбата. Разноските, определени от съда са общо в размер на 13 945 лв. При спазване на правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК дължимите на дружеството-жалбоподател разноски са в размер на 11 156 лв. Решението на съда в тази му част ще следва да се отмени над размера на сумата от 11 156 лв., като неправилно, постановено при допуснато нарушение на процесуалния закон. В настоящото касационно производство ответната страна по касация, чрез адвокат-пълномощника си, е направила искане за присъждане на разноски, за които е представила договор за правна защита и съдействие в размер на 4 200 лв. и доказателства, че те са платени. Касаторът в настоящото производство отново е направил възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, както и поради обстоятелството, че касационната жалба е предявена само срещу част от съдебното решение, с която е отменена заповедта. Поради това съдът определя възнаграждение в размер на 2 000 лв., които ДФЗ следва да заплати на "А. Ю." ЕООД. Искането на ДФЗ за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за касационното производство следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение