Решение № 7254 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2014 г.

Решение № 7254 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Любомиров Алексов и Виолета Иванова Иванова, представени от адв. Васил Стойчев, срещу решение от 9.07.2010 г. на Софийски градски съд по административно дело № 3957/2005 г., с което е отхвърлено оспорването им против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 22/23.02.2004 г. на началника на Митница Кулата. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касаторите неоснователно не е ценена представената служебна бележка от МБ Горубляне за установяване на приключването на режима ТИР, та като последица от отклонението от митнически наздор да възникне вносно митническо задължение и такова за плащане на ДДС. Като противоречащ на материалния закон определя пропускът на първостепенния съд да възприеме допуснати в административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително различните сочени от издателя на акта и от горестоящия му орган при оспорването по административен ред правно основание за възникване на вносното задължение. Иска отмяна на съдебния акт и на ППСПДВ. Ответникът по касация началника на Митница Кулата и заинтересованата страна директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София не изразяват становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспореното пред СГС постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 22/23.02.2004 г. на началника на Митница Кулата е задължен ЕТ "Буби - Любомир Александров" да заплати публични държавни вземания в общ размер 13 555 лева, от които 6 271 лв. - мито и 7 248 лв. ДДС, заедно с дължимата лихва, считано от 23.01.2002 г. до датата на погасяване на задължението. Постановлението е обжалвано и потвърдено с решение № Б-46/8.07.2005 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София. Като източник на отговорността на едноличния търговец е възприето незавършването на транзитна операция под прикритието на ТИР карнет № YX 33538266, започнала на 23.01.2002 г. на Митница Кулата с получаващо митническо учреждение МБ Горубляне. Титуляр на режима транзит е ЕТ "Боби - Любомир Александров". В ППСПДВ началника на Митница Кулата се е позовал на разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 3, чл. 202 и чл. 203 от Закона за митниците, за да обоснове възникването на вносното митническо задължение. Правно основание да се разпореди установяването му са нормите на чл. 211 и чл. 211а от ЗМ. Съобразено е отправянето на уведомление за доброволно плащане по реда на чл. 206 от ЗМ, получено на 16.12.2002 г. При оспорването по административен ред директорът на РМД София е обвързал задължението с разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 199, ал. 3, т. 3 от ЗМ, обстоятелството, че титуляр на режима е едноличният търговец и установяването, че режимът не е приключен в съответствие с изискванията на чл. 98 от ЗМ и чл. 324 от ППЗМ. Решаващият орган е отказ да цени като доказателствено средство за приключването на режима ТИР служебна бележка № 447/26.01.2002 г., тъй като автентичността й е дисквалифицирана от изследването, обективирано в протокол № 328/30.10.2003 г. на НИКК при МВР. Първостепенният съд е възприел изцяло фактическите и правните изводи на митническия орган, като в мотивите на съдебния акт е отговорил на всички доводи на жалбоподателя. Съдът е обосновал възникването на митническото задължение с недоказаното приключване на режима транзит под покритието на карнета ТИР. В тази връзка установяванията му са основани на оценката на кореспонденцията между Митница Кулата и МБ Горубляне и дискредитирането на служебната бележка на МБ Горубляне в резултат на заключението, обективирано в протокола на НИКК към МВР. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Обвързващи касационния състав /арг. чл. 220 от АПК/ са фактическите установявания на инстанцията по същество за незавършената операция ТИР с титуляр ЕТ "Буби - Любомир Александров", тъй като пътното превозно средство не е представено в получаващото митническо учреждение /за понятията "операция ТИР" и "завършване на операцията ТИР" вж. чл. 1, т. т. 2 и 4 от Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР. В съответствие с чл. 97, ал. 1 от ЗМ режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. Според чл. 97, ал. 2, т. 2, б. "а" от същия закон, превозът се осъществява под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975 г. когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл. 98 от ЗМ /ред. до ДВ бр. 37/2003 г./, режимът транзит приключва, когато стоките поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в определеното митническо учреждение. До новелата от ДВ бр. 37/2003 г. понятието за приключване на режима транзит по националното право се отличава от дефиницията за приключване на операцията транзит, дадена с чл. 1, § 5 от Конвенцията ТИР. Според конвенцията приключването на операцията ТИР се разбира като признаване от митническите органи, че операцията ТИР е редовно завършена в отделна договаряща страна; това се установява от митническите органи на основата на съпоставяне на данните или информацията, налични в получаващото или изходното (транзитното) митническо учреждение, с тези, налични в отправното или входното (транзитното) митническо учреждение. След промяната в чл. 98 от ЗМ, обн. В ДВ бр. 37/2003 г. завършването на режима транзит според националното позитивно право е съответно на приключването на операцията ТИР по конвенцията. Без поставените под режим транзит стоки и изискваните документи да са представени в определеното митническо учреждение - МБ Горубляне, то операцията ТИР не е приключена, което следва да се разбира като отклоняване на митнически надзор, разбиран като "...съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор. " - чл. 2, ал. 2 от ЗМ. Отклоняването от митнически надзор е хипотеза на възникване на вносно митническо задължение, уредена в чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ. Субект на задължението е и лицето, което не е изпълнило задължение, произтичащо от режима, под който са поставени стоките /чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗМ. При действието на приложимата редакция на чл. 98 от ЗМ задължението за представяне на стоката в определеното митническо учреждение, като условие за приключване на режима транзит, е за неговия титуляр. Затова и за него възниква вносното митническо задължение, когато режимът не е приключен. Освобождаването или отклоняването на стоки от митнически контрол /митнически режим или направление/ е фингиран внос на стоки по чл. 12, ал. 2 от ЗДДС от 1999 г. (отм.), за който според чл. 1 от същия закон се дължи ДДС. Вносът на стоки е и данъчно събитие според чл. 24 от отменения ЗДДС. Датата на възникване на данъчното събитие при вноса е обвързана с възникването на задължението на митническите органи за вземането под отчет на митните сборове. При действието на чл. 205, ал. 1 от ЗМ задължението за вземане под отчет е възникнало в момента, в който органите разполагат с необходимите елементи за изчисляване на размера на митните сборове, което съвпада с момента на задействане на операцията ТИР, тъй като тогава се е случило отклонението от митнически надзор, водещо до изискуемост на вносното митническо задължение /арг. от чл. 199, ал. 3, т. 3 от ЗМ/ и съществуват данни за вида на стоката /вж. чл. 205, ал. 3 от ЗМ/. Касаторите са носители на доказателствената тежест за установяване на приключването на режима ТИР, като отрицателна материална предпоставка за възникването на вносното митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ /арг. от чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 21 от ПЗР на ДПК (отм.) във вр. с чл. 211к, ал. 1 в ред. до ДВ бр. 105/2005 г./. Неубедително е доказването със служебна бележка № 447, тъй като неавтентичността й е доказана с доказателствен източник от категорията на тези по чл. 11, ал. 2 от Закона за административното производство (отм.) - заключение на графическа експертиза във формата на протокол № 328/30.10.2003 г. на НИКК. Обратно на поддържаното от касаторите ППСПДВ притежава съдържанието по чл. 211в, ал. 1 от ЗМ, включително реквизита по т. 3. Към фактическите основания за издаване на постановлението се отнасят твърденията за задействане на карнет ТИР на определена дата в конкретно входно митническо учреждение и за незавършена операция ТИР в получаващото митническо учреждение. Не засяга правото на защита на адресата на акта, нито съдържанието на разпоредените задължения в степен водеща до унищожаемост позоваването в постановлението на разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ, вместо на относимата чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ. Това опущение е изправено при оспорването по административен ред. Не е достатъчно, за да мотивира отмяната на утежняващия административен акт пропускът да се конкретизира хипотезата на чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМ, сочеща задълженото да плати вносни митни сборове лице, след като задължението е концентрирано правомерно до лицето отговорно да изпълни задълженията по митническия режим - в случая титулярът на режима. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение