Решение № 13463 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15022/2014 г.

Решение № 13463 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15022/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калчо Иванов Калчев от гр. София, против Решение № 5567/25.08.2014 г., постановено по адм. дело № 9877/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 38500/28.09.2009 г., на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) като неоснователна. Изложени с съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите в жалбата, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Калчо Иванов Калчев срещу Заповед № 38500/28.09.2009 г., на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на Калчо Иванов Калчев са отнети общо 41 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП са посочени причините за прилагане на принудителна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за водач на който са отнети контролните точки и поради изгубена правоспособност е длъжен да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР. В конкретния случай са налице предпоставките на горната хипотеза, като са приложени и обсъдени НП за отнети контролни точки - общо 41 броя отнети точки по НП издадени 2003, 2004, 2006 и 2007 г. влезли в сила, видно от електронната разпечатка на документите. Наведеният довод за изтекла погасителна давност по отношение на наложените с НП административни наказания е обсъден от съда и правилно е направена съпоставка между административни наказания които могат да бъдат налагани по реда на ЗАНН (чл. 12 и сл. от ЗАНН) и отнемането на контролните точки, което е последица от прилагането на ПАМ и не е част от административното производство. Изтеклата давност преклудира правото да се търси принудително изпълнение, но не заличава последиците от извършеното нарушение за което са отнети съответния брой контролни точки. Следователно наложената ПАМ предвидена в чл. 22 от ЗАНН е различна мярка на държавна принуда от налагането на административно наказание с НП (чл. 57, 58 от ЗАНН) по реда на ЗАНН. Налагането на принудителна административна мярка е обусловено от нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и като правна последица е издаване на заповед за отнемане на свидетелството за правоуправление - (изземване на СУМПС) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, при наличие на НП за отнемане на законоустановения брой контролни точки, съобразно правилата на Наредба № I3-1959 от 27.12.2007 г. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП без да е необходимо да настъпят някакви други условия и НП издадено във връзка с извършено нарушение по ЗДвП, не е наказание по смисъла на ЗАНН или НК. В този смисъл без значение за законосъобразността на процесната заповед са твърденията за изтекла погасителна давност по отношение на наложената ПАМ, тъй като давността не може да заличи последиците от извършеното нарушение - отнемане на контролни точки. С оглед материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която административния орган е издал в условията на обвързана компетентност, правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна.. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение