Решение № 4674 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2011 г.

Решение № 4674 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Благоевград против решение № 257/7.03.2011 г. по адм. д. № 1065/2010 г. на Административен съд - гр. Благоевград. Изложени са доводи за неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост съдебно решение. Иска се отмяната му. Ответникът - Росен Василев Сердарев в писмено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед № 4164/01.12.2010 г. на директора на ОДМВР - гр. Благоевград, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 227, ал. 1., т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и чл. 18, т. 1 от Инструкция рег. № Iз-1015/2006 г. за дисциплината и дисциплинарната отговорност на главен инспектор Росен Василев Сердарев е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца. Наложеното наказание е за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и в неупражняване на контрол над подчинени, в случая - по изготвяне на становище рег. № 12067/8.09.2010 г., отнасящо се до несъгласуване на проект "Автомивка, газостанция и бензиностанция" в с. Кочан, община Сатовча поради нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в нарушение на процесуалните правила-отменително основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно касаторът поддържа допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт поради приетата незаконосъобразност на административния акт. Безспорно е установено, че главен инспектор Сердарев подписва становище по чл. 143 от ЗУТ за противопожарна осигуреност на строеж, като проверката на обекта е извършена от инспектор Ярчев, подчинен служител на ответника по касация. Според дисциплинарнонаказващия орган цитираното становище съдържа нарушения на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, които водят до неправилни констатации на Районно управление "Пожарна безопасност и спасяване" (РУПБС) - Гоце Делчев относно разстоянията на новопроектирания резервоар до обслужваната сграда. Дисциплинарното нарушение е формулирано като нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - нарушение на служебни задължения свързани с неупражняване на контрол над подчинени. Предвид така установените факти Административният съд приема за основателни възраженията на Росен Василев Сердарев, че същият не извършва вмененото му дисциплинарно нарушение, доколкото в заповедта не са изложени конкретни правила и норми, които да очертават служебното правоотношение и които да са виновно нарушени от служителя. В допълнение и в подкрепа на изводите на решаващия съд настоящият състав на ВАС намира за необходимо да посочи следното: Фактът, че главен инспектор Сердарев издава становището по чл. 143 от ЗУТ за пожарна осигуреност на строеж без да извърши лично проверката (такава е извършена от подчинен му служител) не рефлектира негативно върху изпълнението на служебните му задължения включително и върху задължението да контролира изпълнението на служебните задължения на своите подчинени служители. Преценката за законосъобразност на становището, извършена от дисциплинарнонаказващия орган в хода на дисциплинарното производство и изложена в мотивната част на заповедта е недопустимо извършена. Становището по чл. 143 от ЗУТ е част от производството по одобряване на съответния инвестиционен проект и по издаването на разрешение за строеж, като тяхната законосъобразност подлежи на оспорване-при наличие на правен интерес от това заедно с издаденото разрешение за строеж. Следователно контрол върху становището извън разписания в закона е недопустим. Директорът на ОДМВР - Благоевград няма законово предвидено право и инструментариум за такава проверка, на база на която да преценява изпълнението на служебните задължения на издателя. На следващо място правилни са изводите на решаващия съд за извършена формално процедура по изслушване и приемане на писмените обяснения на наказания служител предвид предварителното изготвяне на заповедта, което не дава възможност на административния орган да прецени и изложеното в писмените и устни обяснения дадени от Сердарев, и съобрази и защитната теза в издадената заповед. Изложените съображения са в подкрепа на крайния извод на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което което съдебният акт като правилен следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,