Решение № 366 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 208/2008 г.

Решение № 366 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 208/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. на з. и п., чрез пълномощника му юрк. Ст. П., срещу решение № 245 от 24.10.2007 год. по гр. д. № 275/2007 год. на Смолянския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата М. И. Ч., чрез пълномощника му адв. Д. Т., с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Ответниците Д. Р. Ч. и Р. О. А. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено при повторно въззивно разглеждане на делото, Смолянският окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 111/2003 год. на Девинския районен съд и е признал за установено по отношение на ответниците М на з. и п., Д. Р. Ч. и Р. О. А., че ищецът М. И. Ч. към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. г., е бил собственик на нива с площ от 3 дка в м. "М", обособена по картата на землището на с. Б. с кад. № 1* възстановена на ДПФ - МЗГ в м. "Ч", при посочени граници. Въззивният съд е приел въз основа на свидетелските показания, че ищецът е бил собственик по наследство и давностно владение на процесната нива, владяна явно и неоспоримо от баща му И. Ч. до смъртта му през 1945 г., а след това от ищеца, който я е внесъл в ТКЗС след образуването му. Свидетелските показания кореспондират с писмените доказателства и заключението на вещото лице относно местоположението на имота. От заключението на вещото лице е установена идентичността на спорния имот със заявения и признат за възстановяване на ищеца имот с решение № 297/1994 г. на Девинския районен съд по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Съдът е приел за недоказано насрещното твърдение, че изселници в Т. /Ферадови/ са били собственици на процесния имот и по силата на А. спогодба от 1926 г. е станал държавна собственост, поради което е възстановен с решение от 15.08.2002 г. от ОбПК - Борино на ДПФ - МЗГАР, а след това с него са оземлени физическите лица - ответници по реда на чл. 42 ППЗСПЗЗ и НОБМГ. Жалбата е неоснователна. Изводът на въззивния съд, че ищецът е бил собственик на процесната нива към момента на масовизацията е в съответствие с доказателствата и е законосъобразен. Установена е и идентичността с имот с кад. № 1* по картата на землището на с. Б. Неоснователен е доводът на касатора, че имотът е държавен по силата на А. спогодба, тъй като е образуван от имота на Ю. Ф. в м. "Ч" и имота на А. Ф. в същата местност, и двамата изселници в Т. Видно от описаните граници на тези имоти в Протокола на комисията за ТПС от 26.09.1955 г. за отчуждаване и причисляване към ДПФ на земи, бивша собственост на изселници в Т., на който се позовава касаторът, имота на Ю. Ф. и този на А. Ф. не граничат един с друг. Въззивният съд правилно е уважил иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.