Решение № 1528 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2019 г.

Решение № 1528 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 514 от 12.07.2019 г., постановено по адм. д. № 565/19 г. Административен съд – Пазарджик, пети състав, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0.0.1997/3/01/04/01, изх. № 01–163–6500/394/3.05.2019 г., на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, с който на М. Иванов е отказано пълно изплащане на финансова помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г., сключен с ДФ "Земеделие" и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума. С решението съдът е изпратил делото като преписка на Областна дирекция Пловдив за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, по отношение на твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на М. Иванов по договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020 г., съобразно указанията в мотивите на настоящето решение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция Пловдив на ДФ "Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. К. Недялкова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Иванов от [населено място], общ. [община], чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Пазарджик е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0.0.1997/3/01/04/01, изх. № 01–163–6500/394/3.05.2019 г., на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, с който на М. Иванов е отказано пълно изплащане на финансова помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г., сключен с ДФ "Земеделие" и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума, като е изпратил делото като преписка на Областна дирекция Пловдив за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, по отношение на твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на М. Иванов по договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020, съобразно указанията в мотивите на настоящето решение. Съдът е описал подробно в решението фактическата обстановка по сключването на Договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съответно тази за издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази връзка на първо място е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗЗ издателят на акта има делегирани правомощия, поради което същият е издаден от компетентен орган съобразно териториалната му компетентност. Прието е, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което обуславя необходимостта от неговата отмяна и връщане на делото като преписка на административния орган. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. На основание това и предвид чл. 27, ал. 3 ЗПЗЗ е обоснован извод, че за да е законосъобразен акта за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/ е необходимо да се установи по безспорен начин реда по специалния закон, че е налице недължимо плащане по някоя от схемите и мерките или по проекти, финансирани от европейски фондове или държавния бюджет, и само в случаите, когато специалния закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда на АПК /по аргумент от чл. 166, ал. 2 ДОПК. 2. До влизането в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015 г., в националното законодателство не съществува друг процесуален ред за установяване на публични вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на вземането по основание и размер се извършва от ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция при издаването на самия АУПДВ. 3. С приемането на ЗУСЕСИФ са въведени специални правила, както за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в това число и след извършено плащане, но предвид разпоредбата на § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, приложението на последния закон е ограничено в случаите, когато това е предвидено в ЗПЗП. 4. С влизането в сила на разпоредбата на чл. 9б ЗПЗЗ /Нов, обн. ДВ, бр. 2/3.01.2018 г. /е направено разграничение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващия орган провежда производствата по реда на ЗПЗЗ и тези, при които се прилагат общите разпоредби на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 9б ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета ЗПЗЗ – за мерките и подмерките по чл. 21, § 1, б. "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент /ЕС/ 1305/2013; и 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ/ИСУН/ по реда и условията на ЗУСЕСИФ – за останалите мерки и подмерки. 5. От съдържанието на чл. 21, § 1, б. "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 е видно, че мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСр 2014 – 2020 г. не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 текстове от Регламент ЕС № 1305/2013, поради което производствата по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие" по условията и реда на ЗУСЕСИФ. 6. Такава хипотеза е предвидена и в чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 на ЗУСЕСИФ. На основание изложеното е направен краен извод, че след като процесната процедура по издаване на оспорения АУПД е започнало след влизането в сила на чл. 9б ЗПЗП, то е допуснато нарушение на административно-производствените правила, налице е основанието по чл. 146, т. 3 АПК, което обуславя необходимостта от отмяна на акта и връщане на делото като преписка за издаването на нов акт. Решението на Административен съд – Пазарджик е не правилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗЗ във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и М. Иванов от [населено място], общ. [община] има сключен договор № 13/06/3/0.0.1997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020 г. Съгласно договора и приложенията към него, към момента на сключването му М. Иванов отглежда оранжерийно зеленчуци върху площ от 1, 200 дка. В изпълнение на договора на лицето през 2018 г. е било извършено плащане на сумата от 19 558, 00 лв. На 26.09.2018 г. от ползвателя е подадено искане за заплащане на втората вноска по договора. Във връзка с искането е извършена проверка, при която е установено, че договорът за аренда от 20.03.2017 г. е сключен между М. Иванов като арендатор и неговата съпруга Р. Иванова като арендодател, по отношение на имот 005003 от 0, 823 дка в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик. По тази причина е прието, че не е достигнато уговореното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко левовата равностойност на 2 000 евро, измерени в СПО. За констатираните разлики лицето е уведомено с писмо изх. № 01 – 163 – 6500/197 от 06.02.2019 г. /л. 36 от делото/, в това число за откриване на процедура по издаване на АУПДВ. От М. Иванов е подадено съответно възражение /л. 35 от делото/ След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че производственият обем на стопанството /СП0 не е увеличен. На основание изложеното от административният орган е прието, че са налице условия по чл. 37, ал. 8, т. 2 на Наредба № 10/2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова полощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9779, 00 лв., представляваща втора вноска по цитирания договор, съответно М. Иванов е задължен да възстанови сумата от 19 558, 00 лв. По изложените по-горе мотиви Административен съд Пазарджик е приел, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Основната група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение за корекцията по реда на ЗУСЕСИФ. В жалбата се излагат подробни аргументи, обосновани с анализ на действащото законодателство във въпросната материя. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за основателни, а изводите на административния съд в тази насока за неправилни поради допуснато нарушение на закона. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало през 2018 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 03. 130-РД от 16.04.2018 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 16.04.2018 г. / т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Последната гласи: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Същото следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, обн. ДВ бр. 48 от 8.06.2018 г. Според тези разпоредби "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. ". Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.". Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ е чл. 37, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 8, т. 2 от Наредба № 10 – бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; и ползвателят не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване; и когато към датата на подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала, на ползвателя ЕООД или собствениците на капитала, и/или управителят/прокуристът на ползвателя ООД, или председателят и/или член на кооперацията е бил в брак и съпругът/ата му е бил/а съпруг/а и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 не се включват: 2. земята, която към датата на подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или е ползвана на друго правно основание от съпруга, включително в качеството му на едноличен търговец, както и от юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава или се е притежавал от съпруга/съпругата. Изложеното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В изложения по-горе смисъл в практиката на ВАС е решение № 9980 от 28.06.2019 г. на осмо отделение, постановено по адм. д. № 2508/2019 г. Допуснатото нарушение /отмяна на акта при условията на чл. 168, ал. 5 АПК без разглеждане на спора по същество/ обуславя необходимост от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Пазарджик, който при новото разглеждане следва да се произнесе по същество за материалната законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, в това число за водене на делото в настоящата съдебна инстанция – чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,