Решение № 351 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2018 г.

Решение № 351 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 вв връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ритейл франчайз" ЕООД със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител - адвокат К. Босолов против решение № 424 от 22.01.2018 г. по адм. дело № 1410/2016 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 03-РД/3963 от 29.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и са присъдени разноски. Прави възражение за недопустимост на съдебното решение и алтернативно за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответната страна - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. Гачев изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото съдебно производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с правилност на изводите на административния съд, че не са налице условия за плащане. Не са допуснати твърдяните процесуални нарушения, тъй като съдът подробно е обсъдил доказателствата и е изяснил кои от тях приема и по какви причини. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в настоящото изложение Наредба № 30/2008 г. Първоначално оспорването е насочено срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1612 от 6.01.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В хода на образуваното дело, предметът на оспорване е променен, като за такъв е посочена заповед № 03-РД/3963 от 29.12.2015 г. на изпълнителния директор на фонда за отказване изплащането на финансова помощ по договор № 02/311/00582 от 30.10.2014 г., чиято стойност е 307 633. 70 лева. Възраженията са за нищожност, поради липса на компетентност на издателя на акта, доколкото първоначално жалбата е била насочена срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащанията от 6.01.2016 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ и алтернативно за незаконосъобразност. Акцентира се на липсата на мотиви в заповедта, включително липса на съображения за връзката между изградените шест сгради в шест парцела, образувани от един поземлен имот с целите, които се преследват с изпълнение на мярката. Твърди се липса на свързаност между бенефициентите и едновременно с това липса на обща воля и съгласуваност на действията им. Твърди се още допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е постановена преди страната да е използвала нормативната си възможност да възрази срещу изводите при контролната проверка на място. Възразява се и за материална незаконосъобразност на отказа, както и за противоречие с целта на закона. С доводите в обстоятелствената част на жалбата, търговското дружество на практика се позовава на всички отменителни основания по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 АПК. Ответната страна е оспорила цялостно жалбата, като в писмената защита е акцентирала и обяснила свързаността между участниците в шестте проекта. Съдът е приел представената административна преписка в нейната цялост - от изготвянето и одобряването на проекта за финансиране с инвестиционния и технически проекти за обект "Къща за гости" и разрешение за строеж от 27.08.2013 г. до издаване на оспорената заповед. По искане на страните е допуснал и приел, без възражения от тяхна страна четири съдебно-технически експертизи. В хода на съдебния процес, жалбоподателят е направил многобройни доказателствени искания, както за допускане на експертизите, така и за представяне на писмени доказателства. Всички те са уважени без възражения от решаващия съд и впоследствие подробно обсъдени и интерпретирани в приетите за установени факти. Анализирани са писмените доказателства по представената административна преписка, включваща и контролния лист от извършената проверка на място на изградената къща. На базата на приетите за установени факти, съдът подробно е обсъдил всяко едно от възраженията на оспорващата страна и е направил правните си изводи. Съобразил е, че независимо от подписването на уведомителното писмо от заместник-изпълнителния директор на фонда, самата заповед за отказ от подпомагане, като индивидуален административен акт, предмет на съдебен контрол, е издадена от изпълнителния директор на фонда. Поради това доводът за нищожност, поради липса на компетентност е възприет, като неоснователен. За неоснователни са счетени и възраженията за липса на мотиви в административния акт. Основната част от решението съдържа внимателен анализ на съответствието на административния акт с материалния закон. По отношение на констатацията, че изграденият обект не е функционално самостоятелен, съдът е съобразил, че визуалната идентичност на сградите и изпълнението на регулационно предвидения общ достъп до тях са реализирани съобразно действащия ПУП - ПРЗ от 2006 г. и я е счел за опровергана. Относно установената обща канализация на дъждовните води е посочил, че не е финансирана от фонда, поради което също не може да доведе до извод за функционална несамостоятелност на обекта, изграден от жалбоподателя. Специално е посочил, че в административния акт не се съдържат никави данни за свързаността на лицата, бенефициенти по шестте проекта, поради което въведените в писмената защита на представителя на фонда твърдения за наличие на такава, не подлежат на обсъждане в това производство. Счел е за опровергана и констатацията в заповедта за използване на кухненски електроуреди, които не са са нови. Позовавайки се на заключенията на съдебно-техническите експертизи, съдът е приел за установено отклонение от одобрения проект при изграждането на водопроводната и канализационната системи, както и на липса на свързването им с обществената мрежа, поддържана от съответния ВиКоператор. Посочил е още, че липсата на уличен водопровод е била известна на дружеството още към момента на кандидатстването, тъй като тогава е била налична тази информация във визата за проучване и проектиране на вилна сграда и сключения договор от 12.09.2015 г. По отношение на електрозахранването, съдът аналогично е посочил, че то се осъществява в отклонение от издаденото разрешение за строеж и инвестиционни проекти. Съдът се е позовал още и на установения факт, че електромерното табло е с фабрично изписана дата на производство - 2016 г., което установява, че към момента на предявяване на искането за плащане не е било монтирано. Установява и правилност на фактическите констатации на проверяващите, че през декември на 2015 г. сградата не е била електрифицирана. Въз основа на данните по делото, съдът е приел, че още към момента на кандидатстване, дружеството независимо от притежаваното разрешение за строеж и инвестиционни проекти, е знаело, че за имота няма водоснабдяване, канализация и електроснабдяване, които факти обаче не са били сведени до знанието на фонда при сключване на договора за безвъзмездно финансиране. Поведението на бенефициера е отчетено от съда, като недобросъвестно. По отношение на представените от жалбоподателя документи за функциониране на къщата по предназначение през юли на 2016 г., съдът е анализирал представените доказателства и ги е приел за неубедителни. Не е кредитирал и представените трудови договори за назначен персонал - двама шофьори и една камериерка, като е изложил мотивите си за това. На последно място съдът е обсъдил и представеното по преписката удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация и утвърждаването на категория за туристически обект, съвместно с приетите заключения на вещите лица и е счел, че те сами по себе си не доказват функциониране на сградата именно, като къща за гости. Посочил е, че присъединяването й към водопроводната и електроразпределителната мрежи, са от съществено значение, тъй като са пряко свързани с нейната функционалност. Липсата им води до невъзможност да се реализират и целите на мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. По така изложените съображения, е счел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението, поради факта, че съдът е посочил, като мотив за отказа за плащане, недобросъвестно поведение на бенефициера към момента на кандидатстването, което обстоятелство не се сочи във фактическата част на оспорения акт. Възражението е неоснователно. Допустимостта на едно съдебно решение се предпоставя от процесуалната допустимост на жалбата, въз основа на която е образувано производството и от обхвата на съдебния контрол - дали и доколко той е осъществен върху оспорения административен акт. В настоящия случай решението е процесуално допустимо, тъй като е постановено по процесуално допустима жалба и чрез него е реализиран съдебен контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт чрез проверка за наличието на всички основания за това, по аргумент от чл. 146 АПК. Изследвайки добросъвестността на поведението на бенефициера в рамките на целия процес по кандидатстване, реализиране и отчитане на резултатите от проекта, съдът е извършил проверка за наличието/липсата на посоченото в административния акт нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 1 от наредбата - неяснота и непълнота на заявените данни в контекста на задълженията на дружеството по т. 4. 4, б. "и" от договора. Приемайки го за доказано, той по никакъв начин не се е произнесъл извън обхвата на оспорения административен акт и решението му не е недопустимо. То е и правилно с известно допълване и корекция на съображенията при постановяването му. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи в неправилно разпределяне на доказателствената тежест и липса на указания за фактите, които са от решаващо значение за делото и следва да бъдат доказани от жалбоподателя. С нарочно разпореждане от 2.06.2016 г., административният съд е указал тежестта на доказване на страните, съобразно правилата на чл. 170 АПК. Жалбоподателят в пълнота се е възползвал от нея, тъй като е поискал допускане на експертизи с поставени към тях конкретни задачи, участвал е при изслушване на вещите лица в съдебно заседание и е имал обезпечена възможност да вземе отношение по заключенията, която е реализирал. Отделно от това е представил многобройни други писмени доказателства, които са приети от съда и обсъдени в решението. В тази връзка неоснователно се твърди, че заключенията били интерпретирани избирателно. Съдът точно и обективно е възпроизвел най-съществените части от тях при излагане на приетите за установени факти. Наистина не е приел за доказани твърденията на страната, че обектът е функционирал, като къща за гости през юли на 2016 г. - т. е. след постановяване на отказа за плащане, но е изложил убедителни мотиви за този свой извод, свързани, както с правилата на счетоводството, така и със съдържанието на трудовите договори, в които на ръка е вписана къщата за гости в с. Велека, като работно място. Приложените писмени доказателства към касационната жалба не опровергават изводите на съда. Още повече, че всички тези обстоятелства касаят период след издаване на административен акт и при наличието на висящо съдебно производство по оспорването му. Следващата група възражения за неправило прилагане на материалния закон, също е неоснователна. В заповедта, като правно основание за отказа са посочени на първо място допуснатите нарушения по чл. 39, ал. 1, чл. 23, ал. 13, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от приложимата Наредба № 30/2008 година, тъй като правоотношенията във връзка с подпомагането са се развили в предходния програмен период 2007-2013 г. Те са базирани и на нарушени клаузи от сключения между страните договор за подпомагане. Цитирани по номер и като пълен текст, те предоставят едностранно право на фонда да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ. Посочените нарушения се обосновават с четири групи фактически обстоятелства за отказа. Първата е, че към момента на проверката на място, обектът не е електрифициран и водоснабден. Втората е, че активите, обект на инвестицията, не се използват по предназначение. Третата е липса на функционална самостоятелност, предвид наличието на още пет проекта, които са идентични с този на жалбоподателя и освен това реално ползват обща инфраструктура, включваща един път за достъп, общ вход, един и същ вътрешен път и канализация. Четвъртата е, че част от монтираните електроуреди, заявени за подпомагане са втора употреба. Описани са по марка и модел два броя перални и два комплекта фурни за вграждане с по четири керамични котлона. Доколкото в заповедта е налице изрично позоваване на проверката на място от 22.12.2015 г. и докладна записка от 23.12.2015 г., то изложените в тях фактически обстоятелства имат допълващ към мотивите характер. Отделно от това, в самия административен акт е направен анализ на шестте сгради и са изложени обстоятелствата, които налагат извод за строителството им, като един комплекс, предназначен да заобиколи ограниченията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. за максимално допустим размер на безвъзмездната помощ и едновременно с това ограничението за максимално допустимия по чл. 19 от същата наредба брой помещения за настаняване на туристи. Посочено е, че всички тези обстоятелства са били известни на инвеститорите още към момента на кандидатстването за подпомагане. Липсата на електрификация и водоснабдяване са наложили според изпълнителния директор на фонда извод, че къщите не функционират по предназначение и не се използват съгласно одобрения проект. Изложените фактически обстоятелства се базират на извършената проверка на място на 22.12.2015 г. Тя е реализирана от двама назначени за целта експерти от ДФ "Земеделие", дирекция "Технически инспекторат" в присъствие на управителя на кандидата – Г. Стилянов. За предстоящата проверка той е информиран на 21.12.2015 г. в 10. 45 часа. Контролният лист се състои от няколко приложения в зависимост от проверяваните обекти. В приложение № 2 са отразени резултатите от проверката на сградите, помещенията и инфраструктурата, а именно, че те не се използват съобразно одобрения проект, тъй като къщата за гости няма електрозахранване и не е водоснабдена. В приложение № 9 са проверени останалите активи и е направена забележка, че те не са видимо нови. В контролния лист за проверка на място преди плащане е отговорено положително и на трите въпроса, свързани с наличието на други проекти по същата програма в близост до проверявания; изкуственото разделяне на процесите в различни проекти и ползването на обща инфраструктура с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Акцентирано е на факта, че липсва функционална самостоятелност на инвестицията. Аналогични резултати са обобщени от експертите на фонда в листа "Проверка за съответствие с критерии и изисквания ОС 03, м. 311" в таблична форма – л. 500-502 от преписката. На ред 17 от него относно фактите и индикаторите за констатирана функционална несамостоятелност е отбелязано в графа № 4 реализирането на инвестицията в общ комплекс с още пет проекта по същата мярка с обща пътна връзка и канализация. На ред 22 по отношение на обектите на инвестицията, на свой ред е отбелязано съмнението, че част от електроуредите са втора употреба. На ред 28, касаещ въвеждането на обекта в експлоатация, която безспорно към този момент е била факт, е направена забележка, че не е водоснабден и няма електрозахранване. Изрично е вписано, че по този повод се прилага обяснение на кандидата. Вписаното заключение, повдигнато с черен шрифт е, че резултатът от проверката на място не е положителен. В последната страница на контролния лист отново е подчертано, че обектът не се ползва по предназначение и не е налична функционална самостоятелност на инвестицията. Под формата на забележка са идентифицирани по имена и номера на проектите останалите пет подпомагани по същата програма и в непосредствена близост юридически лица. Този лист е подписан от управителя на жалбоподателя и двамата експерти на техническия инспекторат. При проверката управителят на дружеството е представил две обяснителни записки. Първата се отнася до счетоводното отчитане на полученото авансово плащане и нефинансираните разходи. Втората е за причините, които са довели до липса на електрозахранване и водозахранване с пояснение, че са извън волята на потребителя и съответно имат по отношение на него обективен характер. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, че резултатите от контролната проверка следва да се считат за опорочени, поради факта, че дружеството не е имало възможност да се запознае с тях и да направи съответните бележки и възражения. Едновременно с това намира за необоснован извода на административния съд, че с двете експертизи са опровергани констатациите в контролния лист относно състоянието на електроуредите. В него те са описани, като марка и модел със забележката, че не са видимо нови. Представителят на дружеството не е възразил в обяснителните записки. Обстоятелството, че при последващи посещения от вещите лица, назначени от съда след образуване на съдебното производство, са им представени нови уреди и те са направили съответни констатации в тази насока, не опровергава установеното при посещението на място на 23.12.2015 г. Резултатите от проверката на място са обективирани отделно и в докладна записка от 28.12.2015 година от заместник-изпълнителния директор до изпълнителния директор на ДФЗ, в която са повторени изводите на експертите за липса на функционална самостоятелност, поради факта, че е налице формално разделяне, целящо максимално увеличаване дела на финансиране от страна на фонда, като Разплащателна агенция и наличие на електроуреди, които не са нови. Приложен е проект на заповед за отказ на заявлението за плащане. Жалбоподателят не е оборил нито една от тези констатации. Понятието функционална несамостоятелност е легално дефинирано в § 1, т. 32 ДР на наредбата, като изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Съдът е приел констатациите на административния орган за опровергани, позовавайки се единствено на предвижданията на ПУП, одобрен през 2006 г. по отношение на инфраструктурата и на факта, че изградената обща канализация за отвеждане на дъждовна вода е с лични средства на собствениците, поради което не са налице елементите, предвидени в легалната дефиниция. Този извод е ограничен и не отчита всички данни за инфраструктурата на проектите. Видно от приложените по делото снимки към експертизите и констатациите в контролния лист, шестте сгради се намират в един общ двор с общ достъп, осигурен чрез улица тупик и отклонения от нея, оформящи пред всяка къща площадки за паркиране на два автомобила. Това, съпоставено с еднаквия външен вид на сградите, действително създава представа за общ комплекс. Това, което не е видимо от посетителите, но е установено по делото, е създадената обща инфраструктурата във връзка с електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията. От заключенията на техническите експерти Г. Кацаров и Б. Владимиров се установява, че предвижданията на ПУП за включването на новообразуваните шест отделни имота е чрез кабел от нов трафопост в имот 2601 (извън процесните шест парцела) с табла по улицата тупик и общ захранващ водопровод от главния водопровод на селото. Канализацията следва да се провежда чрез безотточни резервоари за битови води за всеки от имотите. Вещите лица са посочили, че към момента на огледа процесният обект е водоснабден и електрифициран и няма причина да се позва за посрещане на гости. Експертите обаче не са представили подробностите относно начина на ел. захранването, водоснабдяването и отстраняването на отпадъчните битови води. А това са въпроси, които имат съществено значение, както за преценката на функционалната самостоятелност на къщата, така и на изпълнението на проектите, по начина по който те са представени и договорени с фонда, извършващ безвъзмездното финансиране. Това е довело до постановяване в срока за произнасяне на определение от 25.04.2017 г. за отмяната му и насрочването на делото отново в открито заседание с допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да изследва именно тези въпроси, свързани с предвижданията по проекта от една страна и конкретно изпълнените на място дейности от друга страна. По този начин със заключението на вещото лице А. Йорданова е установено, че наистина енергоразпределителното дружество ЕВН ЕР е задължено да изгради трафопоста, но клиентът, т. е. търговското дружество е задължено да заплати действителните разходи за право на строеж в имот ХХV за изграждането му. Към 11.09.0217 г. проект за трафопоста не е представен, както и парцеларен план във връзка с изграждането му. Липсват и каквито и да било доказателства жалбоподателят да е изпълнил задължението си във връзка със заплащане правото на строеж и осигуряването на виза за проектиране на трафопоста. Дори и към момента на огледа от вещото лице, в сградата няма ток. Такъв при необходимост се осъществява от дизелов генератор. Самият генератор се намира извън процесния имот - разположен е пред УПИ ІІ-2615. Не се спори между страните по делото, че генераторът е общ за шестте къщи за гости. По аналогичен начин е решен въпросът със захранването с питейна вода, въпрос - разработен в експертизата на Т. Танков. Начинът на осигуряване на водоподаването до границите на имота е подробно описан и безспорен между страните. Безспорен е и начинът, по който реално е извършено водоснабдяването - извън одобрения проект, поради липса на водопроводно отклонение към уличен водопровод, който не е изграден. Нещо повече - не е реализирана дори улицата, по която той трябва да преминава. Това показва трайна бъдеща липса на централно водоснабдяване. Към момента то се извършва чрез вкопан полиетиленов резервоар, извън процесния имот. Резервоарът се зарежда с цистерна. От заключението не може да се установи със сигурност дали той е индивидуален за обекта, изграден от Ритейл франчайз или обслужва шестте къщи, като всяка от тях има отделна шахта с монтирана помпено-хидрофорна система. Известни разлики се наблюдават по отношение на канализацията. И при нея е налице отклонение от представените проекти при сключване на договора - стоманобетонова изгребна яма, като безотточен резервоар за отпадни води, изгребван с нарочна техника. Вместо това отпадните води от шестте къщи преминават през локално пречиствателно съоръжение за всяка от тях - модулен тип и се заустват в нова улична канализация. При това не е ясно къде се зауства самата канализация, тъй като последната шахта е на края на новата улица и след нея няма канализация. Анализът на двете заключения показва, че се касае за инфраструктура - електро и водоснабдяване и канализация, които в голямата си част са общи за шестте сгради и са още едно доказателство за тяхната функционална несамостоятелност. Ето защо с представените доказателства, жалбоподателят не е оборил констатацията на административния орган за изкуствено разделяне на един проект на шест по-малки с цел заобикаляне на ограниченията за финансово подпомагане и за максималния брой на помещения за настаняване. Заключенията показват още и верността на констатацията на експертите при контролната проверка на място, че обектът не е електрифициран и водоснабден по начина, по който е проектиран и съответно не би могъл да се използва по предназначение. Видно от приложените в том ІІ-24 от делото технически проекти, фаза "Работен проект" всяка част - ВиК и електрозахранване е предмет на специална и детайлна уредба, съобразена с предназначението на сградата и нейния обем. Така в Обяснителната записка на стр. 285 от този том, раздел втори са посочени точни и конкретни параметри при определяне на оразмереното водно количество, а в третия раздел е посочено общо оразмереното битово отпадъчно общо количество. Изгребната яма е с фиксирани параметри - размери, полезна височина и обем и е предвидено извозване на отпадните води на всеки 15 дни с бункери камиони. Съдържа се и конструктивен чертеж. Жалбоподателят не е изпълнил представените от него проекти и ако за електроснабдяването и водоснабдяването твърди невъзможност, то по отношение на отвеждането на отпадъчните води сам е приел съвсем различно решение. При това не е установил дали новите решения за продължителното време, през което ще действат, обективно са в състояние да обезпечат ползването на къщата, съгласно преназначението и обема й. Касационният жалбоподател прави възражение, че промяната в проектите се дължи на обстоятелства, извън неговата воля, доколкото зависят от енергоразпределителното и водоснабдителните дружества. Това би имало значение само в хипотезата на установени форсмажорни обстоятелства, дефинирани в § 1, т. 27 ДР на наредбата. Такива обаче не се установяват. Видно от приложената на л. 189 по делото виза за проектиране от 13.09.2012 г., доставчиците на комунални услуги са отразили липса на мрежа ВиК до имота и липса на съоръжения на ЕВН България ЕР. На 7.08.2013 г. "ВиК" ЕАД - Бургас е сключило с "Ритейл франчайз" ЕООД предварителен договор на присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. Предметът му е да уреди отношенията между оператора и клиента в процеса на съгласуване от оператора на инвестиционния проект в частта, касаеща сградно водопроводно и канализационно отклонение за нов обект, който не е водоснабден и отводнен. Задълженията на оператора съгласно чл. 13 от договора са единствено за съдействие на клиента за изпълнението на връзките към съществуващите В и К мрежи в случаите, когато включванията са към мрежи, собственост на дружеството. По аналогичен начин стои въпросът и със сключения на 12.09.2015 г. договор за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация. Негов предмет вече е присъединяването към водопроводната или канализационната система на нов обект, който не е водоснабден и отводнен и урежда отношенията между дружеството и клиента по отношение на услугите водоснабдяване и канализация. Съгласно чл. 4 от него обаче, той влиза в сила след изграждане на основно захранване на с. Велика, община Царево. Идентичен е подходът и при електрифицирането на имота. На 22.11.2012 г. жалбоподателят е сключил предварителен договор за присъединяване обекти на потребители на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на ЕВН. Той определя необходимите условия за присъединяване на къщата за гости. В т. 4 от него е посочено, че електрически съоръжения за присъединяване, ще се проектират и изградят от ЕВН след получаване на разрешение за строеж от община Царево да изграждане на нова кабелна линия и нов БКТП. Задължение на потребителя е осигуряване на виза за проектиране на трафопост в УПИ Х-2615; отстъпване право на строеж на трафопост в имота и захранване на разпределителните табла на обекта. На 27.03.2015 г. е сключен между двете страни договор за присъединяване, като предпоставка за извършване на услуги по пренос и разпределение на ел. енергия в периода на съществуване на присъединения обект. Задължение на ЕВН е да проектира, изгради и въведе в експлоатация описаните ел. съоръжения за присъединяване, между които и нов трафопост в УПИ ХХV, кв. 25. Клиентът се задължава да проектира, изгради и въведе в експлоатация кабелни линии от новото електромерно табло до разпределителните табла на обекта. Срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване започва да тече от датата на изпълнение на условията по т. 4. 6 от договора. В т. 4.6.2 от него се изисква клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване да са учредили сервитутни права или право на строеж, или да са прехвърлили собствеността върху частта от имотите, през които преминават съоръженията, в полза на ЕВН. Анализът на съдържанието на предварителните и последващите договори с двамата оператори показва, че още от 2012 г. са въведени редица условия и изисквания, от изпълнението на които зависи водоснабдяването и електроснабдяването на обекта. Поради това тяхната липса през 2015 г. по никакъв начин не може да се обвърже с настъпването на форсмажорни обстоятелства. Отделно от това тези договори и фактическото положение само показват обосноваността на констатацията, направена от експертите на фонда през декември на 2015 г., че обектът не е водоснабден и електрифициран и съответно не функционира, като къща за гости. Този извод не се опровергава от наличието на локално захранване с ток и вода, общо за шестте сгради, тъй като самият жалбоподател твърди, че това е едно временно решение. Като се имат обаче предвид клаузите на двата договора и периода на сключването им, то едва ли то ще бъде толкова временно, след като в продължение на две години не е изпълнено нито едно от условията по тях за присъединяване. В същото време бенефициерът е задължен да изпълнява бизнес плана, приложен към подпомагания проект, което той не би могъл да направи. По така изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила, като се имат предвид и мотивите в настоящия съдебен акт. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на административния орган, касационният жалбоподател дължи 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение