Решение № 13 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г.

Решение № 13 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С молба вх. № 16428 от 17.05.2010 г., подадена от К. Т. А. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 55 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовно призоваване, страната е била лишена от възможност да участвува в делото; че за постановеното решение е узнала на 13.05.2010 г. при връчване на покана от съдебен изпълнител за доброволно изпълнение, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение. Приложени са копие от покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение, лична карта на молителя и нотариални актове, удостоверяващи отчуждаване на имот, находящ се адрес [населено място], [жк], бл. 15в-А-9, ап. 48. Ответникът по молбата за отмяна Т. В. И. не взема становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителят К. Т. А. е бил лишен от участие в делото. В хода на съдебното производство по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд, молителят - ответник по делото е бил призован на регистрирания постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] съобщението от който адрес е върнато от връчителя с отразяване, че адресата е напуснал адреса по сведение от обитаващите апартамент № 48, както и че новият му адрес не е известен. На 23.09.2008 г. на ответника е било връчено съобщение при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на вратата на жилището. Срокът за получаване на книжата е изтекъл на 07.10.2008 г., като ответникът не се е явил да ги получи в канцеларията на съда, констатирайки което, с разпореждане от 10.10.2008 г. съдът е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на ответника адвокат Д. У. от Пловдивска адвокатска колегия. В хода на производството по делото и до влизане в сила на постановеното на 07.01.2010 г. решение, ответникът е бил представляван от назначения му особен представител. Така извършените съдопроизводствени действия не сочат за допуснати нарушения по призоваването на молителя К. Т. А.. Призоваването за първоинстанционното производство е извършено редовно при спазване правилата на чл. 47 ГПК. Въведените с молбата за отмяна доводи за отчуждаване на имота, находящ се на адреса, на който е връчено първото съобщение по делото, са без правно значение. Постоянен адрес на лицето е този, вписан в регистъра на населението по заявление на лицето, съобразно задължението му по чл. 95 от Закона за гражданската регистрация. Извършената промяна в собствеността на апартамента по регистрирания от ответника постоянен адрес и напускането на заявения постоянен адрес са обстоятелства, които нямат отношение към редовността на призоваването. Страната е следвало да промени регистрацията на адреса си, а при неизпълнение на това задължение, правилата на чл. 47 ГПК са приложени законосъобразно. Неоснователен е и доводът за проявена от насрещната по делото страна недобросъвестност, изразяваща се в непосочване на адреса, който действително се обитава от ответника. Въпросът дали адресът на който е пребивавал ответника е бил известен на ищеца в хода на инстанционното производство не е предмет на производството по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е допустима при нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Страната, позоваващия се недобросъвестно упражняване на процесуалните права от насрещната по делото страна разполага с иск за вреди по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК, без това да е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение