Решение № 185 от 19.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 622/2016 г.

Решение № 185 от 19.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 622/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по глава XXXIII от НПК. Образувано е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на задочно осъдения Х. Ю. Б. за възобновяване на н. о. х. д № 570/2015 г. по описа на Районен съд-Габрово и за отмяна на постановената по същото присъда от 26.10.2015 г., както и за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият посочва, че делото е било разгледано и приключило в негово отсъствие, при липса на изискуемите законови предпоставки, с което е било нарушено правото му на лично участие и защита в производството по делото и в този смисъл е бил лишен от справедлив съдебен процес. С цел компенсация на нарушените му права прави искане производството по делото да се възобнови, като се отмени присъдата на районния съд и същото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се навеждат и съображения за наличие на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, предвидени и като основания за възобновяване на делото по смисъла на този текст. В подкрепа на същите се навеждат доводи за несъставомерност на деянието и за явно несправедливо наказание, поради несъответствието му с тежестта на деянието. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Б. се представлява от упълномощен защитник, адв. В. М., който поддържа искането на осъдения и моли същото да се уважи по съображения за неправомерно нарушено лично участие на подзащитния му в процеса, който по време на провеждането му се е намирал в Швеция и не е бил уведомен за образуваното спрямо него досъдебно производство. Алтернативно поддържа тезата за несъставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради липса на елемент от фактическия му състав, наказателното постановление да е било влязло в сила към датата на извършване на деянието. Намира наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за несъответно на ниската степен на обществена опасност на осъдения и в разрез с целите по чл. 36 от НК. Прави искане за оправдаване на осъдения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда . Осъденият Б. заявява, че изцяло поддържа тезата на защитата и изложените в подкрепа на същата съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като подсъдимият е бил уведомен за воденото наказателно производство, но въпреки това е напуснал пределите на страната и сам се е поставил в невъзможност да участва лично в същото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на влязла в сила присъда . Искането за възобновяване е постъпило на 19.05.2016 г., / подадено по пощата на 18.05.2016 г., видно от пощенското клеймо поставено на плика, с който е изпратено / при спазване на 6-месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, който за осъдения тече от узнаване за влязлата в сила присъда. Към датата на подаване на искането срокът от шест месеца не е изтекъл, тъй като присъдата е влязла в сила на 16.02.2016 г., поради което липсата на данни по делото за датата на узнаване от страна на Б. за влизането и в сила няма отношение към спазването на този срок. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Досъдебното производство по делото, ДП № 284 ЗМ-922/2015 г., по описа на РУ-Казанлък е било образувано на 21.07.2015 г. срещу Х. Ю. Б. за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 21.06.2015 г. в района на прохода Ш., землището на общ. К. С постановление за привличане на обвиняем от 03.09.2015 г. срещу Х. Ю. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение "подписка". Привличането на лицето е било лично и в присъствието на упълномощен защитник, адв. Р. Ж., както и мярката му за неотклонение е взета присъствено. На същата дата е проведен и разпит на Б. в това му качество. След приключване на досъдебното производство, с протокол от 12.11.2015 г. материалите от проведеното разследване са били предявени на обвиняемия Б. лично и в присъствието на упълномощения му защитник, адв. Ж.. Прокурор при Районна прокуратура-гр. Казанлък е внесъл обвинителен акт срещу Х. Ю. Б. на 14.12.2015 г., по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Препис от обвинителния акт е бил изпратен на Б., ведно с призовката за първото по делото заседание, насрочено от съдията-докладчик за 29.01.2016 г., от 11.15 часа на адреса за призоваване, посочен от обвиняемия при разпита му на досъдебното производство, съответно [населено място], [улица]. Призовката е била върната невръчена, поради лиса на обитатели в къщата. Отбелязано е, че по данни на съсед, Е. Ф. А., живуща на № .., лицето е заминало със семейството си в чужбина за неопределен период от време. Б. е призован и от постоянния му адрес в [населено място], обл. С. З., [улица], вх..., ет..., ап..., призовката от който адрес също е върната невръчена, тъй като лицето не е било намерено на адреса, с отбелязване, че по данни на съсед Я. Е., живущ в същия блок, на адреса има други собственици, както и по данни на З. П., живущ в [жилищен адрес] лицето не живее на адреса, както и в целия ромски квартал. От изисканата служебно от съда справка от Областна дирекция на МВР-гр. Стара З., рег. № 849/19.01.2016 г. относно пътуванията на Б. извън страната са установени данни за регистрирано последно излизане на 18.11.2015 г. през ГКПП-"Аерогара София". Данни за връщането му обратно от същата справка, за времето до 19.01.2016 г., не са били установени. В съдебното заседание, проведено на 29.01.2016 г., Х. Б. не се е явил, а упълномощеният му защитник, адв. Ж., е изразил желанието на подзащитния си за сключване на споразумение, но е потвърдил, че няма контакт с него, тъй като връзката с предоставените от него мобилни номера е прекъсната. В същото съдебно заседание, съдът е постановил определение, с което е дал ход на делото, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК - подсъдимият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно. Мотивирал е становището си с данните от приложената справка, че подсъдимият е напуснал страната преди образуването на съдебното производство, след като разследването по делото е приключило и материалите по същото са му били предявени, поради което обвинителен акт обективно не е могъл да му бъде връчен. Съдебното производство по делото е приключило с присъда от същата дата, № 11 от 29.01.2016 г., с която на Б. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за извършено от него престъпление по чл. чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съдът е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Присъдата на Районен съд-гр. Казанлък не е била обжалвана и е влязла в сила на 16.02.2016 г. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. Видно от приложените официални справки относно движението на осъдения извън страната се установява, че в изключително кратък срок след предявяване на материалите по разследването, което е извършено с негово участие на 15.11.2016 г., Б. е напуснал пределите на страната, на 18.11.2016 г. Осъденият е нарушил определената му мярка за неотклонение "подписка" по досъдебното производство, напуснал е известния по делото адрес за призоваване и се е укрил извън пределите на страната, като не е спазил законовото изискване по чл. 59, ал. 2 от НПК да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене. Последното е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед данните от приложената актуална справка за движението му извън пределите на Република България, от която липсва информация за завръщането му обратно в страната. Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК предвижда законова възможност за възобновяване на делото по отношение на задочно осъден, с изричното изключение, че в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК по връчването на препис от обвинителния акт и уведомление за датата на делото и за възможността за задочното му разглеждане при условията на чл. 269 НПК. Този законов текст кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл. 6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т. 3 б. "а", "с" и "d" от същия чл. - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Изключение се явяват случаите, при които осъденият се е отказал от това свое право недвусмислено, като е обективирал отказа си с конкретни действия. Видно от материалите по наказателното дело, след предявяване на обвинението по досъдебното производство, осъденият Б. е напуснал пределите на страната, без да съобщи за това на разследващите органи и след образуването на съдебното производство с внасяне на обвинителен акт спрямо него, той не е могъл да бъде открит за изпълнение на законовата процедура по информирането му за обвинението и условията за разглеждане на делото в негово отсъствие. Установените факти недвусмислено свидетелстват, че Б. съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в наказателното производство, за образуването на което е бил уведомен, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на досъдебното производство, Б. е придобил качеството на обвиняемо лице, с което надлежно и в достатъчна степен е бил информиран за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, както и за задължението му по чл. 59, ал. 2 от НПК да не променя местоживеенето си без надлежно писмено уведомление до компетентния орган, като част от определената му мярка за неотклонение "подписка". Съдебното производство по делото е проведено без участието на Б., поради обективната невъзможност да бъде намерен и уведомен за неговото провеждане, която е била резултат от напускане на посочения адрес за призоваване, както и на територията на страната, и на липсата на данни за друг известен адрес, на който да бъдат получени съответните уведомления. Тези негови действия, разгледани в контекста на качеството на обвиняем и взетата мярка за неотклонение, за които е бил уведомен лично, по естеството си представляват укриване от правосъдието и съзнателно лишаване от възможността да участва в наказателния процес. Същите обективират отказ от негова страна от правото му на лично участие в наказателното производство, поради което за съда не възниква задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от страна на осъдения. Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения Х. Ю. Б., на осн. чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Предявената претенция на осъдения Б. за възобновяване на наказателното дело при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е допустима, тъй като искането е подадено в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, но разгледана по същество се явява неоснователна. Доводите, изложени в искането, с които се обосновава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се оценяват от настоящия касационен състав като неоснователни. Оплакването е основано на твърдения за нарушена процедура по разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, при липса на предпоставки за провеждане на задочно производство и по съдържанието си съвпадат с доводите, изложени в подкрепа на искането за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, които се приеха за неоснователни по изложените в настоящото решение съображения. Следва да се посочи, че приетата от съда хипотеза на чл. 269 от НПК - по ал. 3, т. 4, б. "а", при условията на която е проведено задочното производство е обективирана фактически от наличната официална справка, удостоверяваща, че осъденият е напуснал пределите на страната и от липсата данни за известно местоживеене. В искането са посочени две решения на ВКС, които според защитата са приложими и към настоящия казус. Същите не са задължителни за настоящият състав, но за пълнота следва се изложат съображения относно тяхната неприложимост на тълкуване на право към факти. В цитираното в подкрепа на релевираното касационно основание Решение № 74 от 07.02.2013 г. по н. д. № 1571/2012 г. на III НО, съдът е оставил без уважение аналогично искане за възобновяване на наказателно дело, направено от осъдено лице, в чието отсъствие е разгледано делото. Приел е, че при наличието на уведомление за воденото спрямо това лице наказателно производство, след като е напуснало пределите на страната и не е предоставило данни за известен адрес, от където да бъде призован, осъденият сам се е лишил от правото си на лично участие в производството, поради което и няма законово основание да претендира компенсация за нарушени права по реда на възобновяването. Относно другото посочено в подкрепа на това основание Решение № 142 от 12.03.2012 г. по н. д. № 304/2012 на ВКС, III НО, същото касае искане за възобновяване на лице, което изобщо не е било уведомявано за образуваното спрямо него наказателно производство, не е било привличано към наказателна отговорност и не е придобивало качеството на обвиняем, поради което и съдът е приел, че осъденият не се е лишил съзнателно от правото си на лично участие в производството, при липсата на знание за неговото провеждане и е уважил искането, с цел осигуряване на справедлив съдебен процес с негово участие. Настоящият казус не съдържа аналогични факти, поради което и възприетата във второто решение правна оценка е неприложима. Не се намери за основателно и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при оценката на релевантните за обвинението факти. Същото се обосновава с неправилно установени факти за датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което осъденият е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление, за която в искането се сочи, че е 22.06.2015 г., поради което инкриминираното повторно управление на МПС отново без свидетелство за управление, което е на 21.06.2015 г. се твърди, че не е извършено в едногодишен срок от наказването на лицето. Оплакването е неоснователно и не почива на верни факти. От материалите по делото се установява, че искателят е бил признат за виновен с влязлата в сила присъда относно извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което от фактическа страна се състои в това, че на 21.06.2015 г. е управлявал МПС, л. а. "Ф. Г. " с чужд рег. № ... без свидетелство за управление на МПС, след като с предходно наказателно постановление № 15-0341-000229 от 11.05.2015 г. на Началник сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, което е влязло в сила на 20.06.2015 г. е наказан по административен ред за аналогично нарушение - управление на МПС без свидетелство за управление. Датата на влизане в сила на Наказателното постановление е удостоверена с надлежна справка, рег. № 284р-19304/12.08.2015 г. на Началник РУ-Севлиево при ОДМВР - Габрово към МВР, в която е отбелязано, че наказателното постановление е връчено на Б. лично на 12.06.2015 г. и е влязло в сила на 20.06.2015 г. При установените данни за датата на влизане в сила на наказателно постановление № 15-0341-000229 от 11.05.2015 г. на Началник сектор към ОДМВР-Габрово, РУ Севлиево се налага извода, че Б. е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС / от данните по делото се установява, че същият не е придобивал изобщо правоспособност да управлява МПС / в едногодишен срок от административното му наказване за същото нарушение, което правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Не се установи наложеното на Х. Б. наказание за извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода да е явно несправедливо. Наказанието е определено в рамките към минимума, съобразно действащата към датата на деянието редакция на чл. 343в, ал. 2 от НК, в която за наказанието не е предвиден специален минимум и е в размер до две години лишаване от свобода. Същото правилно е определено при условията на чл. 54 от НК и изцяло в полза на осъдения, с оглед отчетения значителен превес на отегчаващите вината му обстоятелства, в противовес на които като смекчаващ отговорността му факт е оценено само критичното отношение на Б. към извършеното. Не без значение за реализацията на наказателната отговорност на искателя, в негова тежест е и обстоятелството, че Б. не е придобивал правоспособност за управление на МПС по надлежния ред до датата на постановяване на присъдата, като включително неправомерно е извършвал дейност по управление на МПС за продължителен период от време, видно от приложената по делото справка от КАТ, считано от 2003 г., от когато е първото констатирано нарушение на правилата за движение. С оглед тези данни относно личната му степен на обществена опасност като деец, наказанието е правилно отмерено и не са налице основания за промяна в неговия размер или начина му на изтърпяване, като за последното, с оглед предходните му осъждания е налице процесуална пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Действащата понастоящем редакция на чл. 343в, ал. 2 от НК е с по-тежка санкция - от една до три години и глоба от 500 до 1000 лв., поради което не следва да се обсъжда като приложим закон, на осн. чл. 2, ал. 2 от НК. Изложените съображения мотивират състава на ВКС да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от защитник на осъдения Б. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение