Решение № 454 от 30.11.2009 г. на ВКС по к. нох. д. № 491/2009 г.

Решение № 454 от 30.11.2009 г. на ВКС по к. нох. д. № 491/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 147/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия О. Е. Т., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и завишен размер на присъдени обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от з., само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Частните обвинители и граждански ищци и поверениците им, намират жалбата изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище жалбата на подсъдимия, като неоснователна да се остави без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 9.06.2009 г. постановено по внохд. № 147/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е изменена присъда по нохд. № 16/2009 г. на Окръжен съд гр. В., като е увеличен размера на присъдените на Ж. Д., като майка и законен представител на малолетните П. Д. и К. Д., обезщетения за неимуществени вреди на по 70 000 лв. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия Т е признат за виновен на 27.06.2008 г. на магистрала "Хемус", близо до пътен възел с. С., при управление на л.а.с дк № СА 88 99 ММ, да е нарушил правилата за управление - чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. и Р. Д. и средни телесни повреди на шест лица, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3 б. Б НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален лек режим, както и с лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Подсъдимия е осъден да заплати и съответните обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на под. Т.: Оплакването е за явна несправедливост на наложеното наказание, произтичащо от отказа на инстанционните съдилища да приложат разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Според защитата не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че подсъдимия признава вината си, че произшествието се дължи на физиологичния факт на заспиването и че ефективното изтърпяване на наказанието е несправедливо. Доводите са неоснователни. При определяне размера на наказанието и начина на изтърпяването му инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Особено подробни съображения е изложил въззивния съд, които изцяло се споделят от Върховният касационен съд и са в смисъл, че наказанието е определено при условията н чл. 55, ал. 1т. 1 НК, с оглед протеклото първоинстанционно производство по глава двадесет и седма НПК, че наказанието е определено значително под минимума посочен в чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3 б. "Б" НК, че изключително тежкия резултат значително надхвърля изискуемия от закона минимум от съставомерни последици, че подсъдимия признава вината си и искрено съжалява. Правилен и законосъобразен е и извода, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването му, въпреки че другите формални предпоставки са налице. В тази връзка липсва претендираното нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение