Решение № 4189 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2017 г.

Решение № 4189 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. К., чрез процесуален представител, срещу решение № 73/11.05.2017 г. по адм. дело № 29/2017 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1983з -1871/23.12.2016 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ - МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмено становище, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на ГДПБЗН - МВР, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната заповед, на К. М. К. в качеството му на младши инспектор, водач на специален автомобил II степен, той и пожарникар в група "Пожарогасителна и спасителна дейност" на Районна служба "ПБЗН" Я. към Регионална дирекция "ПБЗН" Я., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с МВР. Наказанието е наложено за това, че на 21.10.2015 г. в с. Х., област Я., около 10 ч. пред кафене в центъра на селото К. К., заедно с още две лица - негов брат и син нанесли побой над М. М. и С. С. Посочено е, че Колев е нанесъл с предмет, наподобяващ палка удари на Мирчев и е бутнал Стайкова на земята, при което същата е получила наранявания, което деяние грубо е нарушило обществения ред в селото. Посочени са разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които е нарушил Колев - т. 15, 19 и 20 и че извършеното е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващо престижа на МВР, за което единственото предвидено в ЗМВР дисциплинарно наказание е "уволнение". АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в съответната писмена форма и съдържа всички реквизити, при спазване на административно-производствените правила по издаването. АС е изложил мотиви, че извършеното е в разрез с етичните норми, извършено е на публично място и е уронило престижа на МВР, като няма спор, че Колев не го е извършил в качеството си на длъжностно лице, но последното обстоятелство е без значение при преценка дали е осъществен състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Изложени са и доводи за самостоятелността на дисциплинарната спрямо наказателната отговорност. Решението е правилно. Представеното постановление за прекратяване на наказателното производство не се ползва с обвързваща сила за АС и ВАС по въпроса дали Колев е извършил така описаното деянияе Съгласно чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които касаторът да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване. Следва да се има предвид, че в случая правнорелевантните факти в наказателното и административното производство не са напълно идентични - например за наказателното при преценката дали има осъществен състав на телесна повреда, който е престъпление от общ характер е от значение дали Колев е действал като длъжностно лице, докато за настоящето производство, както това бе отбелязано е без значение; различни са и критериите за преценка дали има непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред в наказателното производство и дали е уронен престижа на МВР за целите на административното производство. Отделно от това преценката на доказателствата при липса на задължителната сила на влязла в сила присъда в дисциплинарното и административното производство е самостоятелна и не се влияе от преценката на събраните в досъдебното производство доказателства от прокурора. Настоящият съдебен състав намира, че АС правилно е дал вяра на сведенията, събрани от Мирчев и Стайкова, приети с административната преписка, относно конкретните действия, извършени от касатора, тъй като те са лицата, непосредствено постарадали (доказано и с медицинска документация) от побоя и са възприели най- добре, точно кой е ударил Мирчев, с какъв предмет, респективно - блъснал Стайкова на земята. Участието на Колев в побоя с предмет, приличащ на палка, безспорно сочи на умишлени действия, с които са нарушени изискванията на етичните правила да се съобразява законността на действията от държавния служител в МВР, да се пази доброто име на институцията, дад се дава личен пример. Предвид обстоятелството, че при осъществяване състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР от служител в МВР, единственото предвидено в ЗМВР дисциплинарно наказание е "уволнение", неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на АС относно индивидуализацията на наложеното наказание. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение