Решение № 2251 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2014 г.

Решение № 2251 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Петьо Петков Стойчев от град София, обжалва решение № 7271/22.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10066/2012 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, в частта с която е изменено Решение № 319/20.09.2012 г. на Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, в частта по т. 2 и е намалена размер на наложената на Силвия Велчева Косева санкция от 13 300 на 10 000 лева. Силвия Велчева Косева от Велико Търново, оспорва същото съдебно решение, но в частта с която е отхвърлена жалбата й против Решение № 319/20.09.2012 г. на КЗЛД. По наведени доводи за неправилност на решението, изразено в неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила Стойчев иска отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по същество на спора, с което наложената от административния орган санкция бъде изцяло потвърдена. От своя страна Косева иска оспореното решение изцяло да се отмени и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата й да бъде уважена и административния акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Страните взаимно си оспорват жалбите. Ответникът по касационните жалби - КЗЛД, чрез процесуален представител - юрк. Гладникова оспорва жалбата на Силвия Косева като неоснователна и излага съображения за основателност на касационната жалба подадена от Петьо Стойчев. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административно производствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел е обявено, че жалба, рег. № 319/23.01.2012 г., подадена от Петьо Петков Стойчев - срещу частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ № 809 на КСЧИ-Силвия Косева - е основателна; немотивирано обаче административния орган е наложил санкция на ЧСИ Косева над минимално предвиденият в закона размер. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е събрал относимите доказателства. При обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност съдът е извел законосъобразни изводи. Предмет на защита в производството пред КЗЛД са действията на ЧСИ Косева, свързани с оповестяване на лични данни на Стойчев /неговият ЕГН/ в обявления за публична продан, залепени на входната врата на жилищен блок. Приемайки за безспорен факта, че в обявление по чл. 487, ал. 1 ГПК - ЧСИ е посочил ЕГН на Стойчев и, че същото обявление е залепено на входната врата - първоинстанционният съд е приел за ирелевантни фактите относно причините това обявление да бъде по този начин оповестено. Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл. 4 от ЗЗЛД - е приел, че личните данни на Стойчев са обработени и ЕГН посочен в обявлението за публична продан - недопустимо, като надхвърлящо целите на обработка, а именно - осъществяване на публична продан. Съгласно чл. 427, ал. 1 ГПК - съдебният изпълнител е длъжен да изготви в определен срок обявление за публична продан. Задължителен реквизит на същото, е посочване на собственика на имота. Кодекса не определя по какъв начин следва да бъде индивидуализирано това лице. Като администратор на лични данни, какъвто несъмнено ЧСИ е, същият следва да обработва и съхранява личните данни законосъобразно и добросъвестно; за конкретни, точно определени и законни цели /чл. 2 ЗЗЛД/. Затова, изхождайки от факта, че обявлението за продан се поставя на публични места със свободен достъп, включително и на имота предмет на продажба, ЧСИ следва да не разкрива защитени лични данни на лицата в този акт. Не може да бъде споделен доводът на касатора Косева - че посочването на ЕГН в обявлението за публична продан е продиктувано с цел законосъобразност и действителност на самата продан. Законът не въвежда такова изискване и за целта на проданта е достатъчно в обявлението собственика на продавания имот да бъде идентифициран: ако е физическо лице с имената му, а ако е търговец - с наименованието. Личните данни на тези лица могат и следва да бъдат обработвани от ЧСИ за целите на проданта, но същите следва да бъдат заличени и да не фигурират в самото обявление, което е общодостъпно. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, в НАРЕДБА № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в чл. 3 - образците на призовките и съобщенията, връчвани в съдебното производство не съдържат ЕГН; а образец на обявление за публична продан, дори не е утвърждаван. По отношение жалбата на Петьо Стойчев. Същата е насочена срещу решението в частта, с която административния акт е изменен и наложената санкция на ЧСИ Косева е намалена до минимално предвиденият в закона размер от 10 000 лева. Касационната жалба е неоснователна. За да измени решението, съда е приел, че същото в тази си част е немотивирано. Съгласно Чл. 42 ЗЗЛД - за нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. На Косева, за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД й е наложена имуществена санкция, в размер на 13 300 лева. Административният акт в тази част е немотивиран, поради което съда обосновано изхождайки от липсата на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства или за "особени признаци на нарушението, отличаващи го от типичните случаи на неправомерно обработване на лични данни" - е намалил санкцията до минималния предвиден в закона размер. Ето защо настоящият състав намира, че касационните жалби са неоснователни. Обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила.