Решение № 6602 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 2513 от 03.12.2025 г., постановено по адм. д. 336/2025 г. по описа на Административен съд - Добрич (АС – Добрич). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърдения за неправилност, кореспондиращи на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Съображения в подкрепа твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена молба Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът „СИКОМ ГАЗ“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2513 от 03.12.2025 г., постановено по адм. д. 336/2025 г. по описа на АС - Добрич е отменено по жалба на „СИКОМ ГАЗ“ ЕООД Уведомително писмо (УП) изх. № 02-080-2600/2849 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на дружеството е отказано финансово подпомагане по интервенция Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП) в размер на 4 019,29 лв., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, издаден в съответствие с изискванията за форма, но в отменената част УП е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че уведомителното писмо в оспорената част е издадено от компетентен орган, но при допуснати нарушения по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съставляващи основание за отмяна. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в недаване на съответни указания до земеделския производител (ЗП) за установяване на конкретното наименование на закупения органичен подобрител от фактури № 10807/27.02.2023 г. и № 10851/29.03.2023 г. Видно от представената с административната преписка попълнена от ЗП декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10 март 2023 г.), ведно с представени разходооправдателни документи, в Таблица № 1: Еко-ЗВПП, в колона 4 „Органични подобрители на почвата“ е попълнено за всяка една от представените фактури (5 бр.) по интервенцията „органичен подобрител“, като не е посочено вида на конкретния органичен подобрител на почвата. Следователно доводите на касатора, че по отношение на горе-посочените фактури в колона 4 е следвало да се посочил вида на конкретния органичен подобрител на почвата не кореспондират на събраните доказателства, доколкото за останалите три фактури е налице същото обстоятелство. При тези съображения се явяват правилни изводите на първоинстанционния съд, че ако за административния орган посочването на продукта като „био тор гранулиран“ в тези две фактури не е достатъчно конкретизирано, то органа е следвало да даде указания на ЗП да представи доказателства за съответното наименование на закупения органичен подобрител на почвата. Недаването на указания от страна на органа е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по точно на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като при издаването на УП за интервенция Еко-ЗВПП административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства. Неоснователни са доводите на касатора и по отношение на поправената очевидна фактическа грешка с представеното едва след образуване на съдебното производство по оспорване на УП Решение за поправка на очевидна фактическа грешка изх. № 02-080-2600/2849#6. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не се касае за поправка на фактическа грешка по смисъла на закона, а до допълване на съдържанието на издаденото уведомително писмо. За да е налице такава грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК следва да има несъответствие между действителната воля на органа и начина по който я е обективирал в издадения акт. По реда на чл. 62, ал. 2 от АПК не е поправена грешка в административния акт, а е изменено неговото първоначално съдържание поради допълнително установени относими факти. Административният орган с решението за поправка на очевидна фактическа грешка е извършил промяна на съдържанието на колона 10 от Таблица 18.5 и добавяне на още седем броя колони. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Поправянето й предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на административния акт чрез промяна и допълване на неговите мотиви поради извършени допълнителни административнопроизводствени действия. По изложените съображения касационното основание за неправилност на решението на съда, поради нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователни са и доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт, който е съобразен с всички събрани по делото доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът „СИКОМ ГАЗ“ ЕООД е направило разноски в размер на 205 евро (равностойни на 400,95 лв.), които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за неговото намаляване, а своевременно направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение