Решение № 6886 от 8.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

И. Божилова обжалва Решение 1564/04.03.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 13469/2018 г., с което, по жалба на Г. Кукурин, е отменена Заповед 18-8738/17.10.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, разпореждаща отказ за изменение на кадастралната карта и регистъра към нея по Заявление вх. 07-15651/14.12.2017 г., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания.

От ответниците Г. Кукурин е на позиция за правилност на оспореното решение, Т. Васев моли да се прекрати производството по отношение на него, тъй като още през 2006 г. е прехвърлил правата си върху поземления имот от обхвата на производството, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК.

1. а. Административното производство е образувано по молба на В. Филипова, подадена от нейно име и в качеството й на собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.416. Заповедта на органа по кадастъра е издадена на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и неин предмет е отказ за изменение на кадастъра по заявлението на Филипова, на което се съдържа изрично позоваване както в мотивната, така и в разпоредителната част на акта.

б. Оспорващият пред административния съд Г. Кукурин е съсобственик на ПИ 416, включен е от администрацията в списъка на заинтересованите страни в производството и заповедта му е съобщена.

1. Заинтересовани страни в производството по изменение на КК при непълнота или грешка са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права са засегнати от изменението чл. 54, ал. 4 ЗКИР вр. § 1, т. 13 ДР на закона.

а. Заявлението до административния орган на един от съсобствениците на ПИ не обвързва останалите. С него е упражнено самостоятелно право да се иска изменение на кадастъра, основано на правото на собственост. Правният интерес да оспори отказа за изменение на КК принадлежи единствено на лицето, инициирало процедурата, доколкото отричането с акта на основанията за изменение, респ. констатацията за материалноправна пречка то да бъде осъществено, рефлектира неблагоприятно в правната сфера на заявителя, предявил правото пред органа.

б. Другите носители на права върху ПИ в обсега на процедурата биха били засегнати само в хипотезата на изменение на кадастъра, т.е. при разпоредена правна промяна. Отказът да се признае заявеното от трето лице право не се отразява на правното им положение, съществувало до произнасянето на органа. Съответна на въздействието на акта в сферата на всеки от титулярите на вещни права е преценката за принадлежността на правото на съдебно оспорване.

1. В случая заповедта е оспорена само от Кукурин, който не е заявител и възложител на проекта за изменение на кадастъра. От една страна, с възможността да предяви от свое име отреченото от органа право на Филипова той не разполага чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, а от друга правото му на собственост не е засегнато от заповедта, за да обуслови нужда от съдебната му защита. Не са налице и двете хипотези, при които би възникнала легитимацията му за оспорване нито е отказано заявено от страната собствено право, нито с волеизявлението е наредена кадастрална промяна с негативна за правата на съсобственика последица.

1. а. Делото е разрешено по същество от първостепенния съд при отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 159, т. 4 АПК - липса на правен интерес от оспорване. Недопустимостта на съдебното решение налага то да бъде обезсилено, а делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.

б. При този успешен за касаторката изход на спора, в нейна полза следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и платени разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции - чл. 143, ал. 4 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение