Решение № 229 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2010 г.

Решение № 229 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано и по касационна жалба на К. Г. П. и Ж. К. П., приподписана от адвокат И. Д., против решение № 354 от 30.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1008 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 373 от 3.08.2006 г. по гр. д. № 151/2005 г. на Районен съд-Петрич и е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Г. П. и Ж. К. П. против Д. Н. П., Е. З. П. и К. З. П. ревандикационен иск по отношение на * ид. ч. от УПИ * в кв. * по плана на [населено място], ведно с гарсониерата, построена в северната част на жилищната сграда, находяща се на първия етаж и * ид. ч. от имот пл. № * в кв. *, целият от * кв. м., идентичен с УПИ *, като са признати за неверни нотариален акт № *, т. *, дело № */* г. и нотариален акт № *, том *, дело № */* г. В касационната жалба са наведени доводи за нарушения на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Д. Н. П. оспорва основателността й, а Е. З. П. и К. З. П. не са изразили становище. С определение № 441 от 2.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед преценка доколко въззивният съд се е произнесъл на предявеното основание - фактическите твърдения, на които всеки от ищците основава претендираното право на собственост - и в рамките на заявеното от ответника оспорване на активната им легитимация, а съответно и на допустимостта на постановеното решение.. Ищците К. Г. П. и Ж. К. П. са твърдели, че с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. и нотариален акт № *, т. *, дело № */* г. са придобили по * ид. ч. от процесния имот, а останалата * ид. ч. е била собственост на З. К. П. През 2004 г. ответницата Д. Н. П., негова съпруга се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност на * ид. ч. от имота, като владее целия имот и лишава ищците от собствеността им. С нотариален акт № *, т. *, дело № */* г. Ж. К. П. е признат за собственик на * ид. ч. от дворно място, имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място] и на южния апартамент /жилище: на два етажа, състоящ се от спалня, хол, детска стая и антре и на първия етаж кухня, стая и предверие, като при съставянето на констативния нотариален акт е представен договор за доброволна делба от 1.02.1978 г. С нотариален акт № *, том *, дело № */* г. К. З. П. и Г. К. П. са признати за собственици на * ид. ч. от парцел *-* от кв. * по плана на [населено място] и на гарсониерата в северната част на жилищната сграда, на първия етаж, състояща се от стая и кухня. Констатацията за правата им е направена въз основа на нотариален акт № *, том * от * г., установяващ, че Г. К. Л. /П./ е собственик на дворно място имот пл. № * ведно с жилищна сграда в него и въз основа на договор за доброволна делба от 1.02.1978 г. Видно от представените удостоверения за наследници Г. К. Л. е починал на 22.07.1968 г. и е оставил наследници съпругата си М. А. Л., поч. 15.06.1975 г., дъщеря си К. Г. Л., сина си Б. Г. К. и наследниците на починалия на 15.05.1965 г. син К. Г. П., а именно Г. К. П., З. К. П. и Ж. К. П., последните трима, явяващи се наследници и на съпругата му К. З. П., поч. 5.03.2003 г. С нотариален акт № *, том *, дело № */* г. К. З. П. продава на сина си Г. К. П. * ид. ч. от дворно място парцел *-* в кв. * заедно с * ид. ч. от гарсониерата построена в северната част на жилищната сграда на първия етаж. С нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. Г. К. П. и съпругата му Н. В. П. даряват на дъщеря си К. Г. П. * ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ *-* от кв. * по плана на [населено място] ведно с гарсониерата, построена в северната част на жилищната сграда на първия етаж. Ответницата Д. Н. П., съпруга на З. К. П. е оспорила иска, с довод, че Ж. П. не е собственик на имота, описан в нотариален акт № *, т. *, дело № */* г., както и че праводателите на К. П. не са били собственици на имота, който са й подарили с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г., като е направила оспорване истинността на нотариален акт № *, т. *, дело № */* г. и нотариален акт № *, том *, дело № */* г. Поддържала е, че дворното място и сградата са били на Г. К. Л. и след неговата и на съпругата му смърт са преминали към наследниците му както следва: за К. Г. Л. - * ид. ч., за Б. Г. П. - * ид. ч. и общо за Г., З. и Ж. П. - * ид. ч., а договора за доброволна делба от 1.02.1978 г., посочен в констативните нотариални актове, не е представен по делото и не е установено да е вписан, поради което не би могъл да има действие спрямо нея като трето лице; както и че липсва годен обект на собственост - гарсониера, находяща се на първия жилищен етаж и имота се владее от нея на собствено основание - придобивна давност за * ид. ч. от имота, а собственик на другата * ид. ч. е съпругът й З. П., а след смъртта му - неговите наследници. В. съд е изложил съображения, че в тежест на ищците е да установят истинността на оспорените нотариални актове, като те не са представили доказателства, установяващи основанията на претендираното право на собственост, визирано в нотариални актове № * и № * от 1978 г. Счетено е, че не е необходимо да се обсъжда въпроса за придобиване на собствеността от наследниците на Г. К., тъй като ищците в нотариалните актове, от които черпят права наред с цитирания нотариален акт, установяващ собственическите му права, сочат и факта на извършена делба, а по делото няма данни между кого е извършвана делбата - между всички негови наследници или между наследниците на сина му К. П. След като ищците не са доказали претендираната собственост искът е неоснователен и не следва да се обсъжда въпроса дали ответницата Д. П. е придобила права, които може да противопостави на ищците. Разпоредбата на чл. 2 ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявения иск. Всеки иск, предявен пред съда се характеризира с обстоятелствена част и петитум съобразно търсената по делото правна защита в рамките на които и при отчитане на безспорните и спорните между страните обстоятелства и заявени възражения е и дължимото от съда произнасяне. В конкретния случай Ж. К. П. е основал иска си на твърдението, че притежава 1/3 ид. ч. съобразно удостовереното в нотариален акт № *, т. *, дело № */* г., а К. Г. П. - на правоприемство по договор за дарение от Г. К. П. и съпругата му Н. В. П. по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. При липса на други уточнения следва, че в основанието на всеки от предявените искове се включват правопораждащите твърдяното право на собственост факти, удостоверени от нотариуса в охранителните производства. За Ж. П. това са наследствено правоприемство от Г. К. Л. и договор за доброволна делба от 1.02.1978 г. /съобразно представените при издаването на констативния нотариален акт документи, включително и нотариалния акт, легитимиращ правата на общия наследодател/. За К. П. това са фактите, от които произтичат правата на праводателите й - наследствено правоприемство за Г. К. П. и К. З. П. от Г. К. Л. и договор за доброволна делба от 1.02.1978 г. /съобразно нотариален акт № *, том *, д. № */* г./, договора за покупко-продажба от 1997 г. и за дарение от 2004 г. Ответницата Д. Н. П. е оспорила исковете с твърдения, че имотът е бил на Г. К. Л., сред чиито наследници са Ж. П. и праводателят на К. П. Г. П. Оспорила е истинността на констативните нотариални актове № * и № * от * г. с довод, че липсва договор за доброволна делба от 1.02.1978 г., а след като такъв договор не е вписан, той не може да има действие спрямо нея като трето лице. Заявила е правоизключващо възражение за придобиване по давност на * ид. ч. от имота, като е поддържала, че другата * ид. ч. е била на нейния съпруг З. П. Д. П., Е. П. и К. П. са оспорили и съществуването на жилищен обект - гарсониера - на първия етаж в северната част на сградата. Съобразно така очертания предмет на делото съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 и чл. 6, ал. 2 ГПК по следните обстоятелства: какви права са придобили по наследство от Г. К. Л. Ж. П. и Г. П. /факта, че същите са наследили права от имота е безспорен/, наследник ли е К. З. П. на Г. К. Л.; съществува ли договор за доброволна делба от 1.02.1978 г., съществувал ли е към 1978 г. и понастоящем самостоятелен обект - гарсониера на първия етаж в северната част на жилищната сграда, състоящ се от стая и кухня /като без правно значение е как понастоящем се ползват помещенията/, придобила ли е ответницата Д. П. * ид. ч. по давност и има ли правно основание да ползва целия имот, включително и правата на ищците /придобити по наследство от Г. К. Л. или въз основа на договора за доброволна делба от 1.02.1978 г./. Вместо да се произнесе по спора на предявеното основание и съобразно наведените от ответниците оспорвания, съдът е отхвърлил иска, приемайки, че след като договорът за доброволна делба от 1.02.1978 г. не се съхранява в службата по вписванията, то не е установено между кого е извършена делбата - между всички наследници на Г. К. или между наследниците на неговия син К. П., от което следва, че е установена неистинността на нотариални актове № * и № * от * г., а съответно ищците не са установили претендираното за нарушено право. По същество е налице произнасяне на непредявено основание - недействителност на договора за доброволна делба от 1.02.1978 г., поради неустановяване, че е сключен между всички сънаследници, като действителността не е била оспорена в процеса, вместо на предявеното основание - наследство и договор за доброволна делба и съответно направеното оспорване за съществуването, т. е. сключването на този договор за делба, а съответно въззивното решение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне на въззивния съд за разглеждането на спора на предявеното от всеки от ищците основание и в рамките на заявените от ответниците оспорвания. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение