Решение № 288 от 21.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1144/2016 г.

Решение № 288 от 21.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1144/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХIII от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Г. П. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 278/2011 г. по описа на РС - Севлиево поради неучастието му в съдебното производство и моли постановената спрямо него присъда да бъде отменена. Осъденият посочва, че е разбрал за влязлата в сила присъда след като е бил задържан на територията на Република Германия с европейска заповед за арест. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Допълнително изтъкват, че осъденият е предаден по ЕЗА с поети гаранции за възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият П. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза. Намира, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като са били предоставени гаранции от българските власти. В своя защита осъденият пледира, че не е знаел, че е бил съден и впоследствие - осъден. В последната си дума моли за връщане на делото за ново разглеждане, за да участва лично в него. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За дата на узнаване от осъдения П. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на територията на Федерална Република Германия в изпълнение на издадената от РП - К. ЕЗА от 09.01.2015 г., а именно 09.08.2016. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения: Осъденият И. Г. П. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Обвинителният акт е внесен на 17.06.2011 г., като по него е образувано нохд № 278/2011 г. по описа на Районен съд - Севлиево. Производството на досъдебната фаза е проведено изцяло в присъствието на П., като същият е участвал лично в процесуално-следствените действия. С постановление от 20.04.2011 г. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК. Впоследствие, с постановление от 05.05.2011 г., обвинението срещу него било изменено и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК. На 09.05.2011 г. материалите по досъдебното производство били предявени на П. и определения му служебен защитник. Още при първоначалното му привличане в качеството на обвиняем, спрямо молителя е била взета мярка за неотклонение "Подписка". След образуване на съдебното производство по нохд № 278/2011 г. на Районен съд - Севлиево съдията - докладчик с разпореждане от 17.06.2011 г. разпоредил връчването на препис от обвинителния акт на подсъдимия и призоваването на подсъдимия за съдебно заседание, като спазил задължението си по чл. 254 от НПК да разясни в призовката за съдебното заседание, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК - в негово отсъствие. В проведеното съдебно заседание на 07.07.2011 г. И. П. се явил лично и със служебен защитник, като в съдебния протокол е отбелязано изричното му изявление, че е получил призовката за провеждащото се съдебно заседание заедно с обвинителния акт. Делото било отложено поради изявлението на другия подсъдим, че желае да смени защитника си, като осъденият П. е надлежно уведомен за датата на следващото съдебно заседание. На следващата дата - 01.09.2011 г. П. не се явил пред съда, като спрямо него е постановено принудително довеждане. Последвалите действия на съда за осигуряване възможност на П. да участва в процеса не дали резултат - призовките на известния по делото адрес се връщали в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. Подобна информация била подавана и от органите на ОЗ "Охрана". С определение от 19.10.2011 г. първоинстанционният съд изменил мярката за неотклонение на П. от "Подписка" в "Задържане под стража", като е постановено общодържавното му издирване. В съдебно заседание на 21.12011 г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, като делото било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. Първоинстанционното производство финализирало с постановяване на присъда № 129/05.12.2011 г., с която подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 във връзка с ал. 1 от НК и му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода. С решение № 54 от 24.04.2012 г. по внохд № 29/2012 г. на Окръжен съд-гр. Габрово първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. На осъдения е бил връчен препис от обвинителния акт, с който той се е запознал и действията му указват на това, че е бил запознат с факта на образуваното съдебно производство и възможността то да приключи задочно - при условията и предпоставките на чл. 269 от НПК. Действително, след надлежното уведомяване в съдебно заседание от 07.07.2011 г. на осъдения за датата на следващото съдебно заседание - 01.09.2011 г., П. не е бил намиран и призоваван редовно в съдебната фаза на производството срещу него. Това обаче е станало изцяло по причини, дължащи се на неговото недобросъвестно процесуално поведение. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна и по-скоро нарушение на дължимо такова. Подсъдимият се е отклонил от местоживеенето си по свое желание, но е бил наясно, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Следователно той се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на назначения му служебен защитник. Неучастието му в процеса е негов личен процесуален избор и поведение, от които, той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Във връзка с заявеното оплакване, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 5 от НПК, тъй като в европейската заповед за арест са дадени гаранции за възобновяване на производството, ВКС намира следното: От съдържанието на служебно изисканата ЕЗА на РП- К. от 09.01.2015 г., въз основа на която е предаден осъденият П., не се установява обстоятелството, че гаранции за повторно разглеждане на делото с участие на осъдения, са предоставени от българската държава. Отбелязано е, че "решението не е било връчено лично на лицето, но ще му бъде връчено лично незабавно след предаването и при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие". Следователно касае до поет от издаващата държава ангажимент за осигуряване на възможност за обжалване на съдебния акт, постановен в отсъствие на осъдения, каквато се явява процедурата по възобновяване, протичаща понастоящем. Нещо повече, видно от представения от осъдения превод на заповед за задържане и екстрадиция от 15.08.2016 г. на Окръжен съд - Олденбург съдебните органи на изпълняващата държава са приели, че пречка за предаване на лицето не съществува, макар и присъдата да е била произнесена в отсъствието му - в съдебното производство то е било защитавано от адвокат и има право на повторно разглеждане на делото. В заключение - изпълнението на ЕЗА е било предпоставено от поет ангажимент за задължения на издаващата държава по чл. 40, ал. 2, т. 4 от ЗЕЕЗА, но не и от представени гаранции за безусловно възобновяване на делото, каквито се изискват в ясно посочените хипотези на чл. 41 от ЗЕЕЗА. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 и чл. 423, ал. 5 от НПК, поради което искането на осъдения И. Г. П. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,