Решение № 3948 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2020 г.

Решение № 3948 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 6064 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6760/2019 г. по описа на Административния съд – София-град. Първата касационна жалба е на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решението в частта, с която комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 360, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 5/2016 г. по описа на Районен съд – Елена, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 377/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2016 г., както и сумата от 360, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 10261/2016 г. по описа на АС – Велико Търново, във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление 377/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2016 г., както и в частта за разноските от 136, 77 лв. по адм. дело № 6760/2019 г. АССГ и разноските от 136, 77 лв. по присъединеното адм. дело № 6761/2019 г. АССГ. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административнонаказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Втората касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ е в част на решението, с която исковата претенция е отхвърлена до пълния й размер от по 1356 лева за двете инстанции. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде уважен иска в пълния размер. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Частната жалба също е неоснователна. Постъпила е и частна жалба от КЕВР срещу определение № 4695 от 29.06.2020 г. по същото дело на АССГ, с което на основание чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането за изменение на решение № 6064 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6760/2019 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Поради това моли за отмяна на същото. Ответникът по частната жалба – "Електроразпределение Север" АД оспорва същата и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадена в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 360, 00 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 5/2016 г. по описа на Районен съд – Елена, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 377/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2016 г., както и сумата от 360, 00 лв., представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 10261/2016 г. по описа на АС – Велико Търново, във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление 377/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2016 г. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР, но несъобразени с фактическата и правна сложност на делото и е намалил претендираните адвокатски възнаграждения. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с наказателно постановление № 377/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР на "Енерго-Про Мрежи" АД, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано нахд № 5/2016 г. по описа на Районен съд – Елена. В производството пред РС – Елена е представено пълномощно за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е представен и договор за правна защита и съдействие № 4311/6.04.2015 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. Плащането е осъществено в пълен размер с платежно нареждане. В платежното нареждане и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка е посочено, че паричният превод е направен за правна защита по договор № 4311/6.04.2015 г и фактура. Решението е обжалвано и е потвърдено с решение по кнахд № 10261/2016 г. по описа на АС – Велико Търново. В производството пред АС – Велико Търново е представено пълномощно за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е представен и договор за правна защита и съдействие № 8579/23.06.2016 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. Плащането е осъществено в пълен размер с платежно нареждане. В платежното нареждане и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка е посочено, че паричният превод е направен за правна защита по договор № 8579/23.06.2016 г. и фактура. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството по нахд № 5/2016 г. по описа на Районен съд – Елена, договорът за правна защита и съдействие № 4311/6.04.2015 г. касае именно това производство. Съдът е приел, че макар и да не е бил представен в производството по кнахд № 10261/2016 г. пред АС – Велико Търново договорът за правна защита и съдействие № 8579/23.06.2016 г. касае именно това производство. Според съда, макар претендираните като обезщетение разноски да са били определени в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА и действащата към онзи момент Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, исковите претенции са прекомерни по размер, а платените адвокатски възнаграждения са несправедливи и несъобразени с фактическата и правна сложност на делото и е намалил техният размер до 360 лв. за инстанция. Касационните жалби са неоснователни. Частната жалба също е неоснователна. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Доказването на плащането на адвокатските възнаграждения, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав счита решението за правилно и следва да бъде оставено в сила. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че е допустимо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото. Както правилно съдът е посочил, производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ съдебни разноски в размер на 136, 77 лв., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, от които 25 лв. държавна такса и 111, 77 лв. адвокатски хонорар, за всеки един от исковете, който е бил намален в сравнение с претендираните 396 лв., съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Съображенията на съда, изложени в определението, са правилни и следва да бъде оставено в сила. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, за това производство на страните разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,