Решение № 13952 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2014 г.

Решение № 13952 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ДЗЗД "Гара Пиргос 2013"/дружество по ЗЗД/ със седалище гр. Пловдив и с участници-"Интегрирани пътни системи" АД, "Инфраструктурна компания" АД, "Вамос" ООД и "Екоарт инженеринг" ЕООД, подадена чрез управителите им, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 5109 от 11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 2671/2014 г на тричленен състав на IV отделение на Върховния административен съд. В искането за отмяна са развити доводи за наличие на съществено нарушение на процесуални правила, което е лишило молителите от възможността да участват в делото, тъй като съдът неправилно ги счел за редовно призовани, а те били призовани по факс, и игнорирал спецификата на правната фигура на дружество, учредено по ЗЗД, поради което молят решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Генералният директор на ДП "НКЖИ", в писмено становище и чрез процесуалния си представител юрк. Донкова, изразява становище за неоснователност на молбата и моли тя за бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници- Комисия за защита на конкуренцията, ДЗЗД "Девня Строй Инженеринг", с участници: "Девня Трейд" ООД, "Гигастрой" ООД и "Евробилдинг Инженеринг" ООД, не изпращат представител. Заинтересованите страни: ДЗЗД "Железопътна инфраструктура Бургас", с участници: "Техно Строй България" ООД, "Билдникс" ЕООД и "Сънником" ЕООД -също. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, в касационно производство, образувано по жалба на настоящите молители, е оставено в сила решение № 25 от 22.01.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1486/1511/2013 г., в частта по т. 1 и т. 4. За това производство -пред касационната инстанция, както и в производството пред КЗК, настоящите молители са били призовани по факс, посочен лично от тях в офертата, подадена до възложителя, като по делото няма приложена молба за негова промяна. Не е налице основанието за отмяна на съдебния акт, предвидено в чл. 239, т. 5 от АПК. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е съобразил факта на редовно призоваване по факс на изрично посочения от касаторите по реда на чл. 57, ал. 1, изр. 2 от ЗОП номер. Уведомяването по факса е допустим начин на съобщение по силата на чл. 122б, ал. 3 от ЗОП, в относимата редакция, препращащ към ГПК. С оглед горното настоящият състав намира за неоснователно твърдението, че касационният съд, вследствие на съществено нарушение на процесуални правила, е лишил молителите от възможността да участват в делото. Не е налице посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК и поради обстоятелството, че указанието за отстраняване на нередовността на жалбата на ДЗЗД "Гара Пиргос 2013" със седалище гр. Пловдив /л. 1 от папка 1.1. от приложенията/, подадена до КЗК, също е получено по факс и на същия номер, на който са призовани молителите в настоящото производство, по който начин впрочем последните са били уведомени и за откритото заседание на КЗК, а и за решението на КЗК. За всички тези случаи в административната преписка има писмени доказателства за съобщаване по факса и обратно съобщение "OK" за получен такъв, приложени на неномерирани листи в папка 1.1. от приложенията. Отразяването на процесуалните действия на административния орган за връчено съобщение посредством технически способи представлява официален писмен документ, чиято доказателствена сила може да се оспори по реда на чл. 193 от ГПК, акто тежестта на доказване е на страната, която го оспорва. Твърдението за нарушено право на защита, не намира опора в текста на чл. 42, ал. 3 от ГПК, допускащ връчването на съобщенията да се извършва по телефон, телекс, факс или с телеграма, като изключението в случая се налага от нормата на чл. 122е, ал. 2 от ЗОП, задължаващ Върховния административен съд да се произнесе по жалбата против решението на Комисията за защита на конкуренцията в срок до един месец от получаването й. Възражението че страните, вследствие нарушаване на съответните правила, са били лишени от възможност да участват в делото, предвид несъобразяване със спецификата на дружествата, учредени по ЗЗД, не намира опора в доказателствата по делото, предвид безспорно установения факт, че факсът, на който са изпратени призовките за всеки от участниците в обединението, е приел съобщенията и изпратил обратно "ОК", т. е. последните са редовно получени. Този факт не се оспорва от молителите. В случая не са нарушени процесуалните правила. По изложените съображения искането за отмяна на решението на тричленния състав на четвърто отделение при Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 2671/2014 г., на посоченото правно основание, е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на делото искането, направено от директора на ДП "НКЖИ", за присъждане на разноски е основателно и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съобразно минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23 юли 2004 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., което да се заплати от молителите. За пълнота на изложението следва да се посочи, че поискания размер от 500 лева не е съобразен с обстоятелството, че последният се присъжда само за дела по глава единадесета от Закона за обществените поръчки. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия - петчленен състав,