Решение № 5304 от 18.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на М. Йорданов от гр. Омуртаг, чрез процесуалния му представител адв. Марковски, против решение 134 от 21.10.2022г. по адм. дело 102/2022г. на Административен съд гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 363з 892 от 05.05.2022г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР - Търговище/, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 15, 19, 20 и 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на основание чл. 197 ал. 1 т. 6 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от връчване на заповедта. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно посочването, че решението не подлежи на обжалване. Прави възражение за неправилност на извода за законосъобразност на заповедта, тъй като е неправилно посочено основанието по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, вместо вярното по чл. 203 ал. 1 т. 1 ЗМВР, която обаче изисква влезнала в сила присъда, предвид вмененото му нарушение за незаконно присвояване на трупа на сърна, за което е образувано досъдебно производство. Твърди и допуснати нарушение на сроковете по чл. 195 ал. 2 ЗМВР, като посочва, че наказанието е следвало да бъде наложено най късно до 04.05.2022г., а то е наложено на 05.05.2022г., както и нарушение досежно заповедта за определяне на наказващ орган. Твърди и че е допуснато нарушение на чл. 207 ал. 8 т. 1 ЗМВР относно възможността на наказаното лице да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Твърди и че е неправилен извода на съда, че е извършено вмененото му нарушение, както и че не е обосновано налагането на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение което в случая противоречи и на целта на закона. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Директорът на ОД на МВР - Търговище, чрез процесуалния си представител юрк. Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорените в полза на процесуалния представител на касатора възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Търговище е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 3 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта са посочени основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение, както и че жалбоподателя е запознат с в пълнота с данните за вмененото му деяние от връчено му становище на 16.03.2022г., като се е запознал с материалите, което е било посочено от него. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 ал. 1 във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР, тъй като в съответствие с чл. 57 т. 5 от Инструкция 8121з877 от 06.07.2021г. директорът на ОД на МВР Търговище е върнал дисциплинарното производство за събиране на доказателства със заповед от 08.04.2022г., което процесуално действие прекъсва срокът по чл. 195 ал. 1 ЗМВР. Достигнал е до извод, че е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ със заповед на директора на ОД на МВР Търговище, като жалбоподателят е бил уведомен за изготвените справки, включително след връщане на дисциплинарното производство, както и че чл. 207 ал. 12 вр. чл. 207 ал. 8 т. 1 ЗМВР не изисква съобщаване на становището на ДРО на адресата на дисциплинарното производство. Посочил е, че с приемо предавателен протокол са предоставени всички материали, включително допълнително събраните, съответно не са нарушени чл. 207 ал. 2 и 7 ЗМВР. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като са допуснати нарушения на т. 15, 19, 20, 25 и 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като жалбоподателят не е съобразил действията си с това, че съгласно законът за лова и дивеча предвижда, че дивечът е държавна собственост и с деянието си, с което при обезопасяване на мястото на ПТП, като е прибрал трупа на убитото диво животно сърна и го е закарал в дома си, за да храни кучетата си, е осъществил нарушение на т. 15 и т. 44 от Етичния кодекс. Посочил е и че поведението му е станало известно в обществото, с което пък е осъществил и другите състави на нарушения по Етичния кодекс. По подробно изложени по всяка точка от Етичния кодекс мотиви съдът е приел допуснати нарушения, като е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган директора на ОД на МВР Търговище съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204 т. 3 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че в оспореното решение е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Това е така, тъй като това не съставлява нарушение от категорията на съществените, тъй като е от значение за спазване на срока за оспорване на решението и допустимостта на касационната жалба, който в случая е спазен, съответно касационната жалба ще бъде разгледана по същество, съответно не е нарушено правото на защита на касатора. Останалите твърдяни в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, се отнасят не до такива на съдопроизводствените правила, а до твърдяни нарушения в проведеното административно производство. Правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив от събраните в хода на производството доказателства се установява, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Неоснователно е и възражението за неправилен извод за спазени срокове по чл. 195 ЗМВР. В случая противно на приетото от първоинстанционния съд не е приложима разпоредбата на чл. 195 ал. 1 ЗМВР, а на чл. 195 ал. 2 ЗМВР, тъй като се касае за установено тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно такова по чл. 203 т. 13 ЗМВР. Предвид така посочената относима в случая разпоредба във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР за вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, като в случая предвид чл. 196 ЗМВР, нарушението се счита открито на 16.03.2022г., когато е депозирано становището на ДРО, с което предвид чл. 207, ал. 12 ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство, съответно от тази дата тече двумесечния срок, като и без отчитате на издадената заповед от 08.04.2022г. за връщане на дисциплинарното производство на ДРО за събиране на още доказателства, издадената на 05.05.2022г. заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в двумесечния срок, считано от 16.03.2022г., която съобразно чл. 196 ал. 1 ЗМВР е датата, на която е установено извършеното нарушение, съответно двумесечният срок изтича на 16.05.2022г. На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като не е отчел неправилно посочване на основанието по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР вместо коректното по чл. 203 ал. 1 т. 1 ЗМВР, предвид образуваното досъдебно производство. Дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, изисква наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност, като образуваното досъдебно производство не изпълнява тези изисквания. Освен това посочените основания са различни по своя характер и обосновават различни предпоставки за наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина, които са самостоятелно основание за налагане на най тежкото наказание уволнение. В случая в оспорената заповед и предвид проведеното дисциплинарно производство, което е за нарушение на правилата на Етичния кодекс, съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за законосъобразно квалифициране на тежкото нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно установени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Най накрая правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта и установени нарушения на етичните правила, уронващи престижа на службата, съответно кореспондиращи и с целта на закона. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното в оспореното решение, че са безспорно установени допуснати нарушения на т. 15, 19, 20 и 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като съобразно т. 15 е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на МВР тези изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на закона за лова и опазване на дивеча. Правилен е и извода за допуснато нарушение на т. 20 от Етичния кодекс според която Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, като в случая служителят е нарушил това правило и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че с факта, че поведението му е станало известно в обществото, е осъществил и другите състави на нарушения по Етичния кодекс, които пък съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,