Решение № 6578 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2020 г.
ВАСIII отделение01.06.2021 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8114 от 17.12.2019 г., постановено по адм. д. № 12451/2018 г. по описа на Административен съд София-град ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Колесник" ЕООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6578 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу Решение № 8114 от 17.12.2019 г., постановено по адм. д. № 12451/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отменено, по жалба на "Колесник" ЕООД, Решение № Ж-756/24.10.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалбата на дружеството, срещу отказа на "Електроразпределение Север" ЕАД / предишно "Енерго-про" ЕАД да изпълни сключените договори за самостоятелно присъединяване към разпределителната мрежа на "Колесник" ЕООД, като собственик на ап. 36 в сграда в гр. Бяла, област Варна и преписката е върната за ново произнасяне на Комисията. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Колесник" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Д. К. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД не взема становище. Ответникът "Миг Маркет" ООД чрез управителя си оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на "Колесник" ЕООД, Решение № Ж-756/24.10.2018 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалбата на дружеството, срещу отказа на "Електроразпределение Север" ЕАД /предишно "Енерго-про" ЕАД/ да изпълни сключените договори за самостоятелно присъединяване към разпределителната мрежа на "Колесник" ЕООД, като собственик на ап. 36 в сграда в гр. Бяла, област Варна и преписката е върната за ново произнасяне на Комисията. Административното производство е започнало по жалба на "Колесник" ЕООД срещу отказ на разпределителното дружество да изпълни сключените договори за самостоятелно присъединяване към разпределителната мрежа на обекти в сграда-етажна собственост в гр. Бяла, област Варна. В мотивите на оспореното решение КЕВР е приела, че липсва решение на общото събрание на етажната собственост за изграждане на нови присъединителни съоръжения през общите части или за цялостно отделяне на електрическите инсталации за всички самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Прието е още, че при изграждане на комплекса не са заявени за проучване, не са проектирани и изградени индивидуални захранвания от разпределителната мрежа; че няма изградени търговски измервания за вътрешните подобекти, обособени впоследствие и продадени като самостоятелни апартаменти. Съгласно изпълнения договор за присъединяване № 1-41/11.110.2005 г. към електрическата мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ е присъединен само един небитов клиент – "Миг Маркет" ООД за "Хотелски комплекс – Корпус А" чрез изградени от него и негова собственост електрически уредби високо и средно напрежение - КТП 28 в гр. Бяла. Съдът е установил, че причина да бъде отказано присъединяването е отказ от "Миг Маркет" ООД за предоставяне на достъп до съоръженията, захранващи сградата. Приел е, че сградата, в която се намира процесният апартамент № 36 е построена въз основа на издадено разрешение за строеж на "Миг Маркет" ООД за хотелски комплекс, част от които е подобект "Хотелски комплекс-Корпус А", където се намира апартаментът. Този подобект е присъединен към електроразпределителната мрежа въз основа на договор от 2005 г. между ЕРП и посоченото дружество, което се е задължило да изгради трафопост, с граница на собствеността кабелните накрайници към уредбата. При въвеждането му в експлоатация на 21.04.2009 г. обектът вече представлявал сграда – етажна собственост - "Апартаментен /студиен/хотел-корпус А". Кабелът, по който тече ток-ниско напрежение от трафопоста до сградата представлявал обща част в сградата - етажна собственост. От правна страна съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че съгласно чл. 20 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. на КЕВР за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи договорът за присъединяване се счита изпълнен с въвеждане в експлоатация на съответния обект. Трафопостът, като единно цяло от сграда и съоръжения, доставящи и преработващи в нея електроенергия, е приет за съсобствен между "Миг-Маркет" и ЕРП Варна АД. Съдът приема, че тъй като описаните в разрешението за ползване на сградата кабел-сградно отклонение от сградата до трафопоста, вътрешни главни ел. линии, изводи в общите помещения, ГРТ като централна ел. уредба с електромерите в него са общи части и не е необходимо ново решение на общо събрание на етажната собственост, за да се извърши присъединяване на отделни собственици на апартаменти в нея към общата ел. мрежа. Съдът сочи, че още на 07.05.2009 г. етажните собственици в сградата са присъединени към общата ел. мрежа и то със съгласието на "Миг Маркет" ООД през трафопоста КТП 28. Присъединяването на сградата на посочената дата е станало при налични самостоятелни електромери-СТЕ за всеки от самостоятелните обекти в сградата - апартамент, студио или друго нежилищно помещение и на седем електромерни табла в сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изведеното от КЕВР основание за прекратяване на административното производство не намира опора в приложимата нормативна уредба. "Колесник" ЕООД притежава самостоятелен обект, въведен в експлоатация, в сграда, за която е прието в оспореното пред съда решение на КЕВР, съобразно информацията, дадена от "Електроразпределение Север" АД, че е присъединена към електроразпределителната мрежа на това дружество. От поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи, включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти. Очевидно това е приело и самото електроразпределително дружество, след като е сключило договори със собственици на самостоятелни обекти в сградата, след извършване на предвиденото за целта проучване. Съществуващите договорни отношения между трето лице, сключило договор за присъединяване на обект на потребител с "Електроразпределение Север" АД, касаещи прехвърляне собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към направеното искане за откриване на самостоятелна партида за реално ползвана електрическа енергия. Спорът относно собствеността на съоръженията за присъединяване, ако въобще е налице такъв, при положение, че сградата е електроснабдена, следва да бъде разрешен при приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, съгласно който собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти, ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, като при непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката. От присъединяването на самостоятелния обект към електропреносната мрежа не следва, че за неговия собственик отпадат задълженията за заплащане на разходи за общи части. Уреждането на облигационните отношения в тази връзка няма никакво отношение към задължението на електроразпределителното дружество за присъединяване на самостоятелния обект. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за незаконосъобразност на решението на КЕВР, както и правилно е върнал преписката на органа за произнасяне с ново решение, при необходимост след установяване на всички относими факти и обстоятелства за спора. При новото произнасяне КЕВР следва да има предвид, че между електроразпределителното дружество и собственика на самостоятелен обект вече е сключен договор за присъединяване и поведението на трети лица или споровете за собственост върху енергийни обекти не могат да бъдат основание за неизпълнение на този договор. В този смисъл няма основание за прекратяване на административното производство, а КЕВР следва да изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗЕ и да даде съответни указания по приложението на закона, включително на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, така че сключените договори за присъединяване да бъдат изпълнени,. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на КЕВР за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Ответникът Д. К. не е представил доказателства за сторени разноски пред касационната инстанция. Разноските, претендирани от него, са заявени пред първоинстанционния съд и са присъдени, при съобразяване на възражението за прекомерност. На ответника "Колесник" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 22 ЗЕ
- чл. 147, ал. 1