Решение № 6817 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2009 г.

Решение № 6817 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Костов Бутов от гр. Сливен, подадена чрез адв. С. Сивов против Решение № 950/23.10.2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, ХI състав, постановено по адм. д. № 1266 по описа за 2007 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 2000016/13.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД - Сливен на НАП, потвърден с Решение № РД-10-374/2.08.2007 г. на директора на Д ДОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП и в полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 272 лева. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че съдът е постановил решението си в противоречие с чл. 12, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, отм., но приложим за периода), в следствие на което неправилно е определена основата за облагане по реда на чл. 34, ал. 4 от закона. Според касатора основата е трябвало да бъде съобразена с индекса за инфлация, съдържащ се в представената дискета. Касаторът претендира отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски, направени по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция ДОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 1266/07 г. Административният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 2000016/13.06.2007 г. на орган по приходите при ТД - Сливен, потвърден с решение № РД - 10 - 374/02.08.2007 г. на директора на Д ДОУИ" - Бургас. За да отхвърли жалбата на физическото лице съдът е установил следното: Със сделка, обективирана в нот. акт № 97, том II, рег. № 2499, дело 229/05 г. на нотариус Е. Шидерова, Никола Бутов и Елена Бутова са продали на "Пегасус" ООД - с. Лесово, Ямболска област масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сливен, ведно с правото на строеж върху поземления имот върху който тя е изградена. Продажната цена е в размер на 50 000 лв., а данъчната оценка на имота е 14 431,70 лева. По време на ревизията Бутов е декларирал че е получил сумата в размер на 54 668,54 лв. от продажбата на имота, като според приходният орган имотът е СИО и за целите на данъчното облагане получената от жалбоподателят цена е в размер на 27 334, 47 лева. Във връзка с определяне на данъчната основа за облагаемия период е прието по време на ревизията, че Никола Бутов е чуждестранно лице, на основание параграф 1, т. 11 от ДР на ЗКПО (отм.), във вр. с чл. 7 от ЗОДОФЛ (отм.). В следствие на това за периода 2005 г. по отношение на извършената продажба данъчната основа е установена по реда на чл. 12, ал. 5 във вр. с чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.), а данъкът е определен съгласно разпоредбата на чл. 47 от закона. Изслушано е заключение по съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), според което определената по реда на чл. 46 от ЗМДТ цена за придобиване на имота е 7 215,85 лева (половината от данъчната оценка на имота), а действителната цена на придобиване, увеличена с инфлацията е 4 760,39 лева. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и е счел, че при определяне на данъчната основа приходният орган се е съобразил с правилото на чл. 12, ал. 5, изр. второ от ЗКПО (отм.). В съдебното решение е направен извод, според който Никола Бутов не отговаря на нито един от критериите за "местно лице" по смисъла на чл. 6 от ЗОДФЛ (отм.), но е чуждестранно лице съгласно текста на чл. 7 от закона. Поради това облагането му трябва да бъде по ЗКПО (отм.) по силата на императивната норма на чл. 1, ал. 1, т. 2 от същия закон. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Доводите, релевирани в касационното производство за неправилно установяване на облагаемата основа и за недължимост на определения данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. в размер на 3 017,79 лева, са неоснователни. Твърдението на Бутов, че вещото лице и съдът не са се съобразили с инфлационния индекс противоречи на доказателствата и на доказателствените средства, събрани по делото. Според касатора актуализираната цена на имота, след използване на индекса от дискетата е в размер на 4 760 388 лв., но Бутов не е деноминирал сумата съгласно изискванията на Закона за деноминацията на лева. След деноминирането се получава сума, съвпадаща със сумата, посочена от вещото лице Димитрова в т. 2 на заключението и от съда в мотивите на съдебното решение (л. 221). Освен това, видно е от съдебния протокол на заседанието, проведено на 12.02.08 г., че жалбоподателят е оспорил заключението във връзка с констатацията, че Бутов е чуждестранно лице, а не и с използваната от експерта методика за определяне на облагаемата основа. Твърдението на жалбоподателя, че е лице с двойно гражданство (гръцко и български) е ирелевантно за резултата по делото. Бутов не е доказал възражението си, че като български гражданин е сред списъка на жителите в гр. Сливен, имащи правото на гласуване в страната. А и за целите на данъчното облагане е релевантен фактът дали лицето е "местно" по смисъла на чл. 6 от ЗОДФЛ (отм.). Не е било спорно по делото обстоятелството, че през 2005 г. Н. Бутов е пребивавал на територията на РБ общо 34 дни. Същевременно са представени убедителни писмени доказателства, установяващи притежаването от Бутов на качеството му на чуждестранно физическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗОДФЛ (отм.). С оглед на гореизложеното приходните органи и административният съд правилно са приложили разпоредбите на чл. 12, ал. 5 във вр. с чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.). При липсата на отменителни основания по чл. 209 от АПК, решението на административен съд - Бургас трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение